Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Крадат жилища с фалшиво завещание
Рубрика: Афери Източник: ТрудИзмамниците набелязват видимо самотни възрастни хора. Проучват най-често чрез нехайно подпитване на съседи от типа на “Защо дядото от третия етаж все се мъчи сам? Няма ли синове, щерки да се грижат за него?” Безценна информация се къта в разни общински регистри, например за раздадени социални помощи. Лесно се намират и ЕГН-то, и № на личната карта. Там е саморъчният подпис на самотника, готов за фалшифициране.
Изготвя се саморъчно написано завещание от негово име, с което имотът му се дава на дадено лице. След смъртта на “завещателя” фалшивото завещание веднага се обявява пред нотариус, както изрично изисква чл. 27, ал.1 от Закона за наследството (ЗН). Прилага се и удостоверение, че покойникът няма наследници. Ако реално има, но са емигрирали - изготвя се и фалшиво удостоверение, че няма.
Нотариусът няма право да оспорва автентичността на завещанието. То не е било изготвено пред него, а се носи в готов текст. Той го приема за съхранение, обявява го в регистъра на завещанията и чинно го вписва в имотния регистър на Агенцията по вписванията.
Дали е фалшиво или не може да се установи само в бъдещ съдебен процес. Но в тези случаи реално няма кой да оспори завещанието - няма наследници или те са далече - в друг град или най-често в чужбина.
Веднъж вкарано в имотния регистър, “завещаното” жилище вече е годно за напълно законна продажба. Измамниците обаче бързат, докато изневиделица не са се появили отнякъде истински наследници. Затова имотът се предлага на пазара на много изгодна цена - например 35 000 евро за двустаен в София. Купувачите от страната плащат и не питат при такава цена. Но рискът е за тях, ако измамата с фалшивото пълномощно се разкрие.
Имотите на граждани без наследници след смъртта им по правило стават общинска собственост. В София самотните старци са хиляди, но на колко ли от тях след кончината апартаментът е станал общински?
“Почти нямаме жилища, получени от покойници без наследници”, призна Мария Праматарова, директор на “Общинска собственост” на Столична община. - Причината е, че те масово ги завещават на хора или на разни организации”, обяснява тя. Не е ли странно това за 1,5-милионен град? И защо общините не водят на отчет тези хора и не ги подпомагат приживе - нали тяхното жилище после ще подпомогне нуждаещо се младо семейство с деца. А общината ще получава наем!
Заради новата далавера полицията дебне на пусия в Агенцията по вписванията ще се задействат ли сделки с имотите, придобити от покойници без наследници.
Разкритата неотдавна от полицията адвокатска кантора, наречена “Имотна измама”, е действала по друг начин: на покойници без деца се изфабрикува внук чрез фалшиво удостоверение за наследници. “Внукът” е подставено лице, което влиза във владение на имота и бързо го продава.
Димитър Танев, председател на Нотариалната камара: Измами със завещания на самотни хора са възможни
- Г-н Танев, защо е възможно да се краде апартамент на човек без наследници с фалшиво завещание?
- Действително при лице без наследници, като почине, може да се приложи тази схема за измама. Но вижте, има три вида завещания. Публично, което нотариусът съставя пред свидетели и завещателя. То има формата на нотариален акт, образно казано, и се носи в Агенцията по вписванията. Ползва се сравнително рядко, защото таксата е между 0,5-0,8% от данъчната оценка на имота.
По-честият вид са саморъчните завещания, които се оставят за съхранение у нотариус за неограничено време. Таксата е еднократна и е 30 лв. И третият начин е този - завещателят да си го напише сам и да си го пази вкъщи.
Именно този трети тип завещания законът позволява да бъдат носени от "всеки заинтересуван". Той може да е лицето, упоменато вътре като заветник. Всеки заинтересуван може да обяви саморъчно завещание - така гласи Законът за наследството.
- Нотариусът има ли начин да провери достоверността на завещанието?
- Възможност му дава регистърът, който създадохме преди 2 години ние, Нотариалната камара. Инициирахме промяна в Наредбата за нотариусите и задължихме колегите да вкарат в този регистър всички завещания от 1998 г. насам. Както и всички издадени пълномощни. Всеки гражданин срещу 1 лв. може да направи справка при нотариус дали определено лице има издадено завещание.
- Но дотук говорите за първите два вида завещания, които приживе завещателят е обявил пред нотариус. А при третия, който се пази вкъщи?
- Да, той също се признава от закона, но няма как да вкараме в нашия регистър. Той се обявява при нотариус чак след смъртта на завещателя и тогава влиза в регистъра.
Между другото от Европейската комисия правиха мониторинг на регистъра, харесаха го и до 1 година той ще бъде включен към Европейската мрежа на регистрите на завещанията. Така наши сънародници, живеещи в страни от ЕС, ще могат лесно да следят какво става с имотите на техните родители и роднини.
- Но вратичката за измами със завещания си остава.
- Тук трябва да се направи нещо съвсем различно. Предложихме го миналата година, но възразиха някои нотариуси и депутат, който не е юрист. А идеята е удостоверенията за наследници да се вписват безвъзмездно, без никаква такса. За да може да се прави справка веднага щом някой почине - да се знае има ли наследници, колко са... Защото сега не само фалшифицират, ами има случаи, когато един от наследниците се обявява като единствен и скрива другите си роднини.
- Как успява да скрие другите?
- Единствено в България от цяла Европа удостоверенията за наследници се издават от общините. Или съд, или нотариус изготвя този толкова важен документ. Общинският служител не е юрист, а когато са повече наследниците, процедурата е много сложна и отговорна работа - стига се до квоти за хилядни...
- А в другите европейски страни как е решен проблемът със завещанията?
- В другите страни има срок 6 месеца или 1 година след смъртта на завещателя, в който нотариусът издирва наследниците му. У нас даже няма законна процедура за издаване на удостоверенията за наследници. Вижте в Закона за гражданската регистрация - няма! Няма установен ред, който да се нарушава с дадено фалшиво или невярно удостоверение.
И така не може да се търси наказателна отговорност на общинския служител. Защото тя се търси, ако декларацията се изисква от закона. А тя не се изисква.
