Imoti.net
Новини за недвижими имоти
С бой овладяха жилище на професор
Рубрика: Афери Източник: Труд “Първо са влезли в моя апартамент - разказва Цанков. - После са разбили вътрешната междинна стена към твоя и сега са обединили двата.” Двете жилища са били празни, защото и професорът, и музикантът се готвели да ги ремонтират.Ситуацията е кошмарно абсурдна, но не и за блока, който е сцена на битката между ЖСК “Български художник” и строителния предприемач Димитър Барбуков. Новото е, че той вече е заместен на бойното поле от младия адвокат от Пазарджик Николай Баташки.
Той участва в отбраната на вече превзетия апартамент № 11 от собственика му проф. Вълчев. На 6 октомври т. г. професорът заедно със свои приятели звъни на вратата и изненадващо им отваря “наетият майстор”.
Започва разговор, сякаш писан от Бекет или Йонеско.
- Какво правите в жилището ми?
- Нает съм за ремонта.
- Не съм поръчвал ремонт. Кой ви нае?
- Абе, нема да ти отговарям на тебе.
- Но собственик на жилището съм аз.
- Ти ли? Чакай сега.
И “майсторът” звъни по джиесема. В това време професорът художник оглежда жилището си и установява, че три негови авторски картини липсват. И пита къде са, защото оценката им била 110 000 лева. “Майсторът” обаче насила избутва твореца към изхода. В това време от долния етаж дотърчава младият адвокат Баташки. И се включва дейно в изваждането на професора от жилището, като с отмерено кроше право в лицето му овладява ситуацията.
След крошето вадят нотариални актове
В мелето “майсторът” и приятел на професора са се вкопчили в мъртва хватка. Битият професор звъни в полицията, идват двама униформени от 4-то РПУ, които на стълбището вяло изслушват двете страни. Те и двете обаче вадят... нотариални актове. На професора е за въпросния апартамент. Адвокат Баташки също размахва нещо, с което успява да увери полицаите, че и той е с права върху жилището.
“Вдигнали сме ръце от тоя объркан блок. Разправяйте се в съда кой крив, кой прав”, препоръчват на изпроводяк полицаите.
Баташки пред “Труд”: Не аз съм вкарал майстора
Пред “Труд” Баташки изрично отрече той да е вкарвал майстора в професорския апартамент. Но отказа да бъде цитиран по случая, макар да притежава по-голямата част от земята под блока.
Пробивът на адвокат Николай Баташки в размирния блок подсказва за сериозен капацитет, който едва ли притежава той сам като довчерашен студент от Пазарджик и наемател в същия блок. Но тайно и полека с помощта на ловки комбинатори момчето става собственик на голяма част от него. Как се случва това?
През 2006 г. Столичната община трябва да погаси по изпълнително дело дълг към гражданка в размер на 17 000 лева. Но вместо да й ги плати, общината странно защо се съгласява с желанието на гражданката да ги набере от публична продан именно на общинските 12 дка под бл. 259. А те са в район досами Южния парк - данъчната им оценка три години по-късно е 764 406 лева. А пазарната?
Смехотворно ниската начална цена на публичната продан има донякъде обяснение - купувачът ще получи само земята под нов блок с друг собственик и реално няма да може да строи там.
На публичната продан се явява един-единствен купувач, който наддава едва 100 лева над началната цена (17 000 лева) и печели земята. Този купувач през 2009 г. дарява част от терена на познатия ни адвокат Николай Баташки. Останалата част пък му продава срещу 250 000 лева.
В двата нотариални акта - за дарението и за продажбата, изготвени от нотариус Румен Димитров в един и същи ден - 25 май 2009 г., изведнъж се появява текст, че по силата на приращението дареният Баташки придобива и “съответните идеални части от построеното в недвижимия имот”.
На базата на какви документи изниква това приращение, питам нотариус Румен Димитров, вписал го в нотариалния акт.
“Това е едно волеизявление, което не би могло да породи някакви правни последици, че те са собственици на сградите. И това е разяснено на продавача и купувача”, обясни нотариус Димитров пред “Труд”.
Въпреки това напористият купувач на земята е омаян от “приращението” и търси да припознае някои от необитаваните апартаменти в огромния блок с 10 входа. Жилището на художника проф. Пламен Вълчев е примамливо пусто през миналото лято. Той има закрилата на Върховния касационен съд, който с решение № 806 от 14.11.2003 г. потвърждава неговите права върху апартамента и това го прави нехаен към близката опасност.
Бригада от “майстори” влиза първо в съседното празно жилище, собственост на “щуреца” Пепи Цанков. После е избита стената към мезонета на художника.
Професор и “щурец” ще си върнат ли домовете?
Най-прямия отговор дава Симеон Миков, който е адвокат на професора: “Ако в този блок настаняването е като в джунглата, проф. Вълчев ще трябва да отиде с по-яки другари и да си завземе отново жилището. Законовият начин е да се заведе дело срещу Баташки за отнемане и владеене по чл. 75 и 76 от Закона за собствеността, т.е. още 5-6 години ходене по съдилищата и Баташки като юрист знае това и се възползва.”
Даааа, утре общината може ли да продаде земята под блока ми в “Люлин”? И всички съседи вкупом да осъмнем като крепостни на някой млад и напорист субект с яки връзки в общината.
Земята и под панелките е общинска
“При почти всички блокове, строени от ЖСК, земята отдолу е частна общинска собственост. Странното е, че според чл. 131, ал. 2 от Закона за устройство на територията при одобряване или изменение на устройствените планове именно тези собственици на апартаменти в блока не се третират като заинтересувани лица”, коментира пред “Труд” арх. Стефан Николов, шеф на дирекция “Градоустройство” към Столичната община.
И поясни, че в случаите, където в нотариалните актове за собственост на жилищата изрично са включени и мазетата, там е уредена и собствеността върху земята, но само в рамките на строителното петно.
Зла орис над блока, строен от Барбуков
Целият терен под блок 259 е с площ 20,5 дка и е получен от сливането на два парцела - единият е общински, а другият - на Съюза на художниците. Учредено е право на строеж на ЖСК “Български художник” на 2 февруари 1990 г., която после купува единия парцел (8,5 дка) от Творческия фонд на СБХ. Вторият парцел от 12 дка си остава частна общинска собственост. Те са слети още преди 1989 г. и върху двата ляга строителното петно на блока.
В него трябва да се изградят 121 апартамента до 1995 г. и ако срокът се спази, 50 от тях ще получи строителят им Барбуков. Той обаче се забавя и ЖСК-то еднолично прекратява договора. Въпреки това Барбуков настанява в “своите” 50 апартамента различни хора. Много от тях в мътните времена в началото на 90-те години са си платили жилището “на зелено” само срещу предварителен договор, сключен със строителя.
После настанените от Барбуков хора си вадят нотариални актове “по давност”. Чл. 483, ал. 3 от отменения вече ГПК позволяваше, щом трима свидетели потвърдят пред нотариус, че живееш в това жилище от 10 години, да получиш нотариален акт за него.
В случая тези нотариални актове не важат, смята Върховният касационен съд (ВКС), защото до 3 януари 2000 г. е действала забрана да се придобива имущество в кооперация “по давност” и така настанените от Барбуков нямат натрупани 10 години. Затова с решения на ВКС те се изваждат от апартаментите, обяснява адвокат Симеон Миков, който води дела на ЖСК “Български художник”.
