Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

5,2 млн. българи вече живеят в градовете, 1/4 са в риск

В градска среда у нас живеят около 5,2 млн. души, които обитават 2,6 млн. броя жилища, показват данни от анализ на Евростат за демографската карта на общността през 2016 г.

Анализът акцентира върху някои от проблемите на европейците, които живеят в градска среда, но е провокиран от провеждащия се в Куала Лумпур, Малайзия, Световен градски форум, който се провежда до 13 февруари.

Специално за страната ни е отбелязана тенденцията за обезлюдяване на селските райони и миграцията на хората към големите градове. Отчита се, че делът на градското население като дял от общия брой на населението се е увеличил - от 20 на сто през 1950 г. - до 67 на сто през 1990 г. и до 75 на сто през 2016 г.

Селските райони за около 65 години са загубили население в полза на градските райони от близо 6 милиона души. В момента в селски райони у нас живеят около 1,8 млн. души, тоест основата на пирамидата е обърната - от близо 6 млн. селско население преди половин век - днес тези хора живеят в градовете.

Отчита се също, че София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години отбелязват непроменено трайно увеличение на населението си - в София с около 30 на сто, във Варна - с около 10 на сто.

Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на населението са Враца - минус 23 на сто и Видин - минус 22 на сто.

В анализа се отчитат и други две негативни тенденции: около 30 на сто от българите или близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в ситуация на риск от бедност и социално изключване.

Освен това от съществуващите близо 2,6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25 процента, са практически необитаеми. Дава се пример, че 24 на сто от жилищата в столицата са необитаеми, в околностите на София - 48 процента, във Варна - 30 процента и в Пловдив - 26 процента необитаеми или вакантни жилища.

Около 70% от хората в ЕС живеят в градска среда

През 2016 г. около 70 процента от населението на ЕС живее в градовете и предградията, а 30 на сто живеят в селските райони. По данни на Евростат през 2016 г. населението на ЕС е било над 510 млн. души, което означава, че в градска среда са живеели близо 345 млн. души, а в селата - около 165 милиона европейци.
Анализът акцентира и върху основните "опорни точки" на провеждащия се Световен градски форум в Малайзия: растящата урбанизация в световен мащаб; екологичните проблеми пред съвременните градове; планирането, управлението и изграждането на градовете в контекста на тяхното бъдеще - децата.

Децата

Броят на децата, които в момента живеят в градовете, вече надхвърля 1 милиард, което е безпрецедентно в човешката история. Урбанизацията продължава да нараства с бързи темпове, а до 2050 г. две трети от човечеството ще живее в градовете, което налага спешната необходимост от градове, които са благоприятни за живот на децата, отбелязва Евростат.

Замърсеният въздух причинява респираторни заболявания; нечистата вода и липсата на канализация причиняват диария; лошо управляваните водни обекти причиняват заболявания като малария; лошо проектирани градове и сгради причиняват наранявания - и това са само няколко примера за опасностите, които дебнат децата в градска среда.

Според актуални данни на СЗО над 80 на сто от всички основни заболявания и наранявания са повлияни от променливите фактори в околната среда, особено градската среда. Като добър пример за справяне с някои проблеми е посочен Амстердам, където са намалили смъртността от наранявания на деца в градска среда - от 400 смъртни случая на деца през 1971 г. - до 12 смъртни случая през 2016 г., откакто в Амстердам са разработили повече инфраструктурни мрежи, отговарящи на нуждите на децата.

Екологията

Човешките дейности в градовете представляват между 70 и 80 процента от свързаните с енергопотреблението емисии на CO2 и значителна част от емисиите на парникови газове, причинени от човека. Емисиите произтичат главно от потреблението на изкопаеми горива за енергийни доставки и транспорт и потреблението на ресурси в градовете.

В същото време градското население по света вече усеща влиянието на променящия се климат. Повишаването на морското равнище, повишаването на температурите, променящите се модели на валежите и по-честите екстремни метеорологични явления оказват значително въздействие върху градовете, особено върху градските жители, които живеят в риск от бедност. По този начин градовете без съмнение са начело на глобалното негативно въздействие по отношение на климата, отбелязва анализът.