Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

50% ръст на жилищното строителство от началото на годината

Стартиралото строителство в България през първите десет месеца на 2021 г. е близо 5,8 млн. кв. м, което показва ръст с 22,57% спрямо същия период на 2020 г., сочат данни на Националния регистър за строителство и реконструкция в България. Най-голям принос за ръста има жилищното строителство, което на национално ниво е нараснало с близо 50% (48,86%) спрямо същия период на миналата година и е достигнало общо малко над 4 млн. кв. м, съобщи Петър Мастиков, главен анализатор на Регистъра, по време на имотната конференция Форум Реал.

София има най-голям дял от жилищните площи в строеж в страната с 1,8 млн. кв. м, което е увеличение с близо 37% на годишна база. Жилищното строителство в София през десетмесечието на тази година е достигнало нивата от 2008 г., отбеляза Мастиков. По квартали най-активно в столицата в момента се строи в „Малинова долина“ със 191 хил. кв.м, следват „Овча купел“ със 145 хил. кв. м, Център със 137 хил. кв. м.

В Пловдив жилищното строителство е нараснало със 188% на годишна база благодарение на стартирането на няколко големи жилищни комплекса в града. Лидер е квартал „Тракия“ с 362 хил. кв. м, които са стартирани тази година, следват квартал „Смирненски“ с близо 40 хил. кв. м и кв. „Захарна фабрика“.

Жилищното строителство във Варна и Бургас отбелязва лек спад спрямо миналата година, въпреки че и в двата морски града продължават да се реализират големи обеми от жилищно строителство – над 300 хил. кв. м във Варна и над 180 хил. кв. м в Бургас.

Във Варна лидер по ново жилищно строителство е квартал „Възраждане“ с 53 хил. кв. м, следван от кв. „Бриз“ и централната част на морската столица. В Бургас на челните места са квартал „Изгрев“ с 52 хил. кв. м, „Меден рудник“ и „Сарафово".

Вижте още:  Докога ще продължи ръстът на цените на имотите?

Вторият сегмент, който има най-голям принос за увеличеното сградно строителство в България през тази година, са промишлените и складови площи с общ обем на стартирано строителство от 1 млн. кв. м, което е с 22,4% повече спрямо същия период на миналата година. Тук лидер продължава да е Пловдив с 201 хил. кв. м, което е увеличение със 75%. Следват София-област със 138 хил. кв. м и ръст от 27% и София-град с 98 хил. кв. м, което обаче е с 23% по-малко на годишна база. Леко намаление в строителството на промишлени и складови имоти има и във Варна и Бургас. Основният фактор за ръста на строителството в сегмента е увеличеният интерес към изграждането на логистични бази.

Пандемията обаче оказва негативен ефект върху търсенето и ползването на офис площи, което е довело и до спад на новоизграждащите се офис площи с 51,5% на годишна база в цялата страна до 83 хил. кв. м. Ако десетмесечието се сравни с аналогичния период през 2019 г., т.е. преди началото на пандемията, спадът е още по-голям - 78%. София, която е основната локация на офис пазара у нас, отбелязва спад с 40% на новозапочнатите проекти. Значително по-малко офиси се строят и в другите големи градове в страната.

Туристическият бранш също пострада по време на пандемията и това се отразява отрицателно на строителството на хотели. От януари до октомври намалението при започнатите хотелски площи е с 38% до общ обем от близо 110 хил. кв. м. София е единственият град с по-сериозен обем на стартирани хотелски площи от 50 хил. кв. м, но те се дължат най-вече на реконструкция и модернизация на съществуващи сгради, отбеляза Мастиков. Новозапочнатите хотелски площи се увеличават и в района на Пазарджик благодарение на туристически дестинации като Велинград и Панагюрище, където има няколко стартирани нови проекта. Това е довело до ръст на хотелските площи в строеж в района със седем пъти. В същото време новозапочнатите хотели във Варна и Бургас през десетмесечието са по-малко от обичайното.

Спад има и при ваканционните имоти със 78% на годишна база до общ обем от 121 хил. кв. м стартирано ново строителство. Голямото свиване в сегмента се дължи на два големи проекта, които са стартирали миналата година и леко са изкривили картината в сегмента, отбеляза Мастиков. При сравнение с 2019 г. ваканционните имоти бележат ръст от 7,31%.

Вижте още:  Георги Шопов, НАСП: Инфлацията в строителството е достигнала 28%

Раздвижване през тази година има в строителството на търговски площи, което се увеличава с 8,13% на годишна база до общ обем от 185 хил. кв. м. Ръстове на строителството на търговски площи отчитат София, София-област и най-вече Пловдив благодарение на стартирането на няколко проекта за ритейл паркове в града.

На регионално ниво София е лидер по стартирано ново строителство в страната през тази година с 2,128 млн. кв. м, което е ръст от 24% спрямо същия период на миналата година. На второ място е Пловдив със стартирани 1,269 млн. кв. м и ръст от 142%. Във Варна е отчетен лек спад от 4% до общ обем от малко над 400 хил. кв. м. В Бургас стартираното ново строителство е 340 хил. кв. м и също е по-малко спрямо миналата година, но това се дължи на няколко по-големи проекта в града, чиято реализация е започнала през миналата година, отбеляза Мастиков. Благоевград, Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Кърджали са сред другите големи градове у нас с ръст на новозапочнатото строителство тази година.

"Очакванията са до края на годината новото строителство у нас да достигне нивата от 2005-2006 г. единствено благодарение на активното жилищно строителство за разлика от предишни години, когато силно се развиваха и инвестиционните имоти като хотели и търговски площи", каза Мастиков. Догодина се очаква промишлените и складовите площи също да останат един от най-активните сегменти от строителния пазар, както и търговските площи.

Строителната индустрия обаче не може да се възстанови напълно въпреки настоящия бум заради някои критични ограничения като спада на офисните и хотелските площи, повишаването на цените на суровините, липсата на качествена работна ръка. Тези дисбаланси са провокирани от пандемията и се очаква да бъде намерено решение в средносрочен план, каза Мастиков. Но демографската криза, ускорена допълнително от COVID-19, може да оказва негативен ефект върху строителството в по-дългосрочен план. Икономически активното население в страната е намаляло с 15% спрямо 2010 г., или с 337 хил. души по-малко.

За още актуални новини и полезна информация харесайте нашата Facebook страница и се абонирайте за канала ни в Youtube