Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

60 % от сделките във високия сегмент са за имоти в строеж

Предлагането на жилища във висок и средно висок сегмент регистрира стабилен плавен ръст от 2013 г. насам, като през второто полугодие на 2018 г. завършените нови проекти са с 8% повече спрямо първото полугодие на същата година, а повишението на площите в процес на активно строителство за същия период е 44%.

Предпочитаните от инвеститорите райони на София са южните квартали и подножието на Витоша, сочи доклад на консултантската компания Colliers International.

Търсенето обаче продължава да изпреварва предлагането, поради което свободните площи са едва 7% в края на 2018 г. Това обуславя съществения дял на сделките с имоти на етап „в строеж“ през миналата година, които са били 60% от всички. Поради ограниченото предлагане на качествени имоти и интензивното търсене разликата между офертна и продажна цена поддържа низходяща тенденция. Тя е намаляла от 11% през 2013 г. на 2% през 2018 г.


Независимо от понижената гъвкавост по отношение на готовността на отстъпки от страна на инвеститорите, сключените сделки през 2018 г. са се увеличили с 25% спрямо 2017 г. Нараснало е търсенето на апартаменти с две и с четири спални.

През 2018 г. броят на клиентите, използвали банково финансиране, се е повишил с 10%, поради по-благоприятните условия. Ниските лихви по депозитите са сред причините за увеличение на сделките с цел инвестиция. През миналата година те заемат 33% от общия обем трансакции.

През 2019 г. пазарът на жилища в средно висок и висок клас като цяло се очаква да остане стабилен, прогнозира Colliers. Промените ще се отнасят основно до оформяне на нови жилищни райони в резултат на проекти, чието строителство е планирано да стартира през годината. В случай, че прогнозите за увеличение на лихвените проценти се сбъднат, е възможно да се наблюдава плавен спад на сделките с имоти, закупени с инвестиционна цел, допълва компанията.

Вижте още:  В София са необходими между 12 000 и 15 000 жилища годишно, твърдят строителни предприемачи


По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Магдалена Иванова