Новини за недвижими имоти

Арх. Борислав Богданов: До четири години София ще е нормален град

 
- Господин Богданов, вие бяхте съветник в последния общински съвет и сте кандидат на "Съюз БГ" за следващия. Колко архитекти отговарят за проблемите на София?
- Действително през последния мандат като съветник се запознах добре с проблемите на София. Над 80% от въпросите за столицата са свързани със строителството, затова са изключително необходими архитекти на София.
- Основната концепция на общия градоустройствен план е разрастването на града на север. Какво мислите за това?
- Аз все още поддържам тезата, че най-добрият вариант за разрастването на София е това да става на юг, към водните площи - Панчарево, Банкя, към обгръщането на Витоша, на планината, тъй като тя е един градообразуващ фактор. Между Витоша и Рила има много красиви райони, към които инвестиционният интерес е много голям. Те може да се свържат с един път пряк през Витоша, а пък тези територии вече са връзка между двата парка - Витоша и Рила. Те са много красиви и богати на минерални извори, също както е и София. Навремето градообразуващ фактор за създаването на София са били минералните извори. От южната страна на Витоша също има извори, което е добре за града. Освен това оттам ще минава връзката от Истанбул за Атина, ако се пътува през България. Автомагистрала "Тракия" ще се свърже с автомагистрала "Струма" през Дупница именно в тази част - долината между Рила и Витоша. Така че много е вероятно градът да обгърне Витоша и инвестиционната инициатива е в тази посока. И тя само може да бъде напътствана, така че да се получи друг град с друг красив облик. Обръщането на града на север по сегашния градоустройствен план му дава един по-административен вид, докато разрастването на София на юг би му дал един по-курортен вид. Основен делител на града на две части - на северна и южна, е влаковата линия Белград-Истанбул, която разделя града. Около нея се образуват промишлени зони, които разцепват София на южна, развита зона и на северна, изцяло неразвита. За да се компенсира положението на северната част, е нужно да се потопи влаковата линия под земята в участъка от моста "Чавдар" към "Хаджи Димитър" до надлез "Надежда". В тази част, ако влакът мине под земята като метро, градът ще прелее на север и по този начин тези райони могат да се превърнат в административни зони. Подобно е положението на терените около Сточна гара и тези зад Централна гара, които вече се изкупуват с намерение да се правят на обществени центрове. Хитър ход в закона, който е към общия градоустройствен план, е промишлените зони да се преобразуват в смесени многофункционални. Това изцяло ще промени отношението на зоните в София, ще позволи на града да се отърве от неспецифични за него функции като промишленост, производство, складови части. Ще се превърнат в градски зони, които ще са пълни с администрация, обслужване, увеселителни центрове и т.н.
- В този смисъл какво се предвижда за завод "Кремиковци"?
- Ако се реализира идеята, "Кремиковци" ще стане отделен административен център. Нещо като сателитен град, който няма да има нищо общо с останалите територии, които ще бъдат усвоени от София. Сега започва строителството на метрото от "Младост" до аерогарата, което е изискване от Евросъюза. Оттам само с две спирки то може да стига да "Кремиковци". В същото време няколко магистрали ще свързват промишлената зона със София и тя ще бъде достъпна от всички страни. Има всички предпоставки "Кремиковци" да стане един сателитен град или квартал на София.
- А какво ще стане със зелените площи при това разрастване на града?
- Зелените площи не само че ще се запазват, ами ще се и увеличават. Проблемът не е в унищожаването на зелени площи, има ги такива много. Градоустройственият план ги пази. Проблемът на София е, че съществуващите зелени площи са недоразвити и неподдържани, а новите все още не се изграждат. Най-развити зелени площи в момента в столицата са Борисовата градина, и то само част от нея, и Западен парк, която само в първата си част е изградена, останалата част, която дели "Люлин" от "Овча купел", не е. А това е една невероятно красива част. Тя е на високо и има страхотни гледки от нея към Витоша и към града. Единственото, което се прави в парка, е в криминален план - понеже е в близост до циганската махала, циганите изсичат дърветата от единия му край. Изцяло неразвит е Северният парк. Предвидени са нови паркове - това са парк "Врана", "Въртопо", Ловният парк. Най-общо съществуващите паркове са неподдържани, в по-голямата си част са неразвити, а предвидените места за озеленяване са изцяло нереализирани. Затова според мен трябва да се насърчава частната инициатива на принципа на публично-частно партньорство. Това ще помогне да се развият парковете. Още един недостатък на парковете е, че те са нетематизирани. Изключения правят Зоологическата градина и Ботаническата градина, и то в много малка част.
- Вие сте автор на проекта, който е и част от програмата на "Съюз БГ" Паметникът на съветската армия да стане носеща колона на Музей на модерното изкуство. Смятате ли, че това ще се реализира?
- Това е една идея, която обединява политическите сили, част от които искаха да бъде съборен паметникът. За мен историята е нещо свято. Паметникът на съветската армия е една история и той не трябва да бъде събарян. Голяма грешка направихме, че разрушихме мавзолея. В Египет още не са си съборили пирамидите, нали? В Москва мавзолеят също си седи. Нашата постъпка беше една вандалщина. Имаше инициатива по същия начин да се постъпи и с Паметника на съветската армия. Ние предлагаме едно прегръщане на политически сили и крайни течения, а именно: да се неглижира символичното в този монумент, като се вкара в ансамбъл с други паметници под един стъклен купол. Така вече няма да сме единствените в Европа без Музей на модерното изкуство. Говорим за нов вид музей, изцяло изграден от места за разходки, за срещи, за развлечения. Едно приятно място, което в момента софиянци припознават в моловете, в Софияленд, който вече го няма, и в кината.
- Вие имахте идея за изграждане на булевард, който да пресича Южния парк, съединявайки кварталите "Люлин" и "Младост". Какво се случи с проекта ви и кое е по-важно - да се преодолее трафикът, или да се запазят дърветата в парка?
- Първо искам да направя едно важно уточнение: за мен зелените площи са важни, но по-важно е да се отпуши градът, да се освободи движението. Затова бих погледнал на зелените площи като на един резерв, за да се прокарат нови магистрали и връзки на града. Зеленината винаги може да се компенсира, може да се пренесе. Вече има такива технологии, че една зелена маса може да се махне от едно място и да се премести 10 м по-настрани. За радост на зелените организации тази моя идея няма да се сбъдне. В новия градоустройствен план е предложено друго решение, което компенсира моя проект, макар да е много по-скъпо като изпълнение. Предвижда се бул. "Вапцаров" чрез една връзка пак през парка да се слива с ул. "Сребърна", която ще прерасне в булевард, и оттам да се прави връзка с бул. "Каблешков", който чрез западната тангента ще направи нова връзка с "Люлин". Това е своеобразен компромисен вариант - хем защитниците на зелените площи ще са доволни, хем трафикът ще се отпусне.
- Това ще реши ли наистина проблема с трафика?
- Основният проблем на София е, че десетилетия наред са правени само довеждащи улици към центъра, т.е. само диагонали, които се вливат към центъра. И човек, за да отиде от "Младост" към "Люлин", задължително минава през центъра, а целият трафик на София е именно там. А с изграждането на ринговете на София движението ще се измести извън центъра и по този начин ще се решат проблемите със задръстванията. Тази програма предвижда една сериозна работа по инфраструктурата на столицата. И ако бъде приложена, за четири години ние ще имаме един напълно нормален, работещ град, без задръствания. Надявам се това да започне още от следващата година.
- В предизборната програма на "Съюз БГ" е заложено преобразяване на Централния софийски затвор. Пречи ли той на софиянци?
- Да, това е идея на моите съпартийци, но тя е много добра, защото по този начин градът ще се отърве от една несвойствена дейност. Пречи, разбира се. Тази сграда, освен че е остаряла, тя е и с изключително лоши битови условия. Всеки момент трябва да стартира инициативата за направа на нов затвор. Трябва да се даде възможност да се строят и частни затвори, тъй като това би подобрило малко и условията на затворниците. Ние не сме свикнали да обръщаме внимание на тях, но все пак и те са хора. Тази дейност е несвойствена за града и тя трябва да бъде изнесена извън пределите му. А земята, върху която е разположен затворът, е много ценна. Там може да се построи нещо, което да стане символ на града. А защо не и увеселителен парк. Знаете, на всички много ни липсва Софияленд в момента. Той беше едно богатство за града.
- Това ми беше и следващият въпрос: ще имат ли софиянци Софияленд?
- Софияленд ще има, но няма да е на това място. Тъй като градоустройственият план е един компромис между частните желания и желанието на останалите граждани. Винаги трябва да се търси баланс между двете. Така че в момента тази земя е прекалено скъпа, за да има там Софияленд. Аз съм сигурен, че съоръженията ще се използват пак за същата цел, но на друго място - в периферията извън града.