Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

Арх. Владимир Колев: Да запазим наследството на квартал Оборище

Главният архитект на столичния район „Оборище“ арх. Владимир Колев е сред лекторите в първия за годината Real Estate Business Forum, който ще се проведе в София на 26 февруари в Интер Експо Център от 13:30 часа. По време на събитието той ще разкаже повече за културното наследство в града и кои са сградите, които са планирани за реставрация в близкото бъдеще.

Пред Столица.bg арх. Колев отговори на важните въпроси и представи бъдещите действия за визията на един от ключовите централни райони в София.

Форумът Real Estate Business Forum е безплатен за желаещите да присъстват и е част от проекта на Imoti.net, които тази година празнуват 25-ата си годишнина. Своето място за форума можете да запазите – ТУК.  

Арх. Колев, харесва ли ви площад „Св. Александър Невски"?

Допада ми, че площадът стана пешеходен, такъв какъвто трябва да бъде, за да подчертае катедралния храм. Това, към което съм скептичен и смятам, че трябва да се промени, е отделянето на пешеходци и автомобили чрез кашпите в източната зона на площада.

Какво бихте променили в това знаково пространство?

Събитията, които се случват на този площад, трябва да имат подходяща визия и съдържание.

Защо все още се позволява туристически автобуси да спират по ул. „Оборище" в отсечката между „В. Левски" и „Ал. Невски"?

Това, за съжаление, е извън правомощията на районната администрация за решение. Осъзнавам, че всеки един голям град има необходимост от такава пиаца, но там не е най-подходящото място за това.  

Каква е визията Ви за Оборище, бихте ли определили с архитектурен стил този район на Столична община?

Желанието ми е да подчертаем наследството, което нашият квартал носи. Минералните извори са основополагащият фактор за създаването на града ни и около тях той се е развил. За съжаление именно зоната около тях в годините е изгубила огромна част от характера си на архитектурна ценност. Намерението ми е във връзка с новите режими на опазване на културното наследство, върху които се работи в Министерство на културата, да предложим изготвянето на нови застроителни планове, които да запазят поне каквото е останало.

Опожарените царски конюшни 6 години стоят консервирани, какво ще се случи с тях?

Царските конюшни имат разнородна собственост, в която Общината няма участие. Въпреки това, някои от собствениците изявяват желание да предоставят част от сградите на Столична община и се надяваме това да се случи, за да имаме възможност да намерим тяхната нова, подходяща функция и да ги възродим.  

Има ли внесен проект за възстановяването и реставрирането на Къщата с ягодите?

Правомощията, дадени ни от гл. арх. на СО, не позволяват проектът за Къщата с ягодите да бъде разглеждан в района. Въпреки това следя с интерес и надежда случващото се.

Каква е Вашата визия за парк „Заимов" и има ли намерение район Оборище да внесе доклад за цялостно обновяване на пространството?

За парка „Заимов“ тече процедура за декларирането му за обект на културното наследство, заради това засега се въздържаме от инициирането на по-мащабни намеси.

Одобрявате ли архитектурния „стил" на сградите по ул. „Сър Стивън Рънсиман" и ул. „Победа“ с надстройки на покриви и гаражните клетки отпред? Какво бихте предприели?

Невъзможно е да коментирам в стилово отношение съвременната  палитра от архитектурни решения. Това вероятно ще бъде оценено от бъдещите поколения. Това, което ясно се вижда обаче, е че всичко е законосъобразно, но „квадратурата надделява над архитектурата“, което нарушава естетическите възприятия, които архитектурата е призвана да възпитава.

Колко са сградите паметници на културата в район Оборище, има ли реставрирани, или не?

Оборище е един от районите в София, в който има най-голяма концентрация на сгради и територии, значими за архитектурното наследство. Жалко е обаче, че има зони, като тази на север от бул. „Дондуков“, където са пропуснати възможности за съхранение на подобни ценности. Напоследък се наблюдава разбиране от собствениците, че споменатите сгради наистина са ценност, а не тегоба и самите те започват да обръщат по-голямо внимание и гордост към това, което притежават и да го поддържат в подходящ вид.

Има ли още терени за застрояване, жилищни кооперации, в Оборище и издадени разрешителни за строеж, къде?

Празните терени са вече малко, но това не е гаранция за намаляването на строителството. Голяма част от работата ни е свързана с разглеждането на проекти за пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради.

Какво е мнението Ви за ОУП на София?

Общият устройствен план дава визията за развитието на града. Анализите показват, че измененията чрез подробни устройствени планове на места надвишават предвижданията на ОУП. Това води до извода, че или трябва да се ограничи тяхното влияние върху градската тъкан, или да се промени цялостно ОУП.

Как според Вас би се решил проблемът с липсващите тоалетни в центъра на града?

В района всъщност има няколко обществени тоалетни. Проблемът е, че по-голямата част от тях са частна собственост. В тези случаи явно икономическият интерес за стопанисването им не е достатъчно привлекателен, за да функционират. В контраст с това, преди няколко месеца въведохме в експлоатация автономнопочистваща се обществена тоалетна, разположена в градинката между старата сграда на Народното събрание и Художествената академия.

Какви нормативни промени са необходими в ЗУТ и Закон за устройство и застрояване на Столична община?

ЗУТ е един от най-променяните закони, което е довело до някои вътрешни колизии и възможности за тълкувания в текстовете. Това е съществен проблем при уеднаквяването на административните изисквания и очакванията на проектанти и инвеститори. Цифровизацията на дейностите би донесла значително подобрение  в административния процес. Много бих се радвал на една саморегулация на отношенията между архитекти и инвеститори в посока повишаване на естетическите възприятия за градската среда, така че тя да възпитава отношение към красивото, а не към разгънатата застроена площ. Това обаче няма как да бъде фиксирано в нормативен акт.  

Кое е вашето любимо място, пространство в София и защо?

Градината около Докторския паметник, която е пълна с живот и усмивки.  

Арх. Колев, какво е архитектурното решение да се изгради паркинг при болница ИСУЛ, за да не получаваш съобщение за скоба и глоба, докато си в лекарския кабинет?

Проблемът с паркирането е фундаментален и не е само на конкретното място, въпреки че там съществува и социалният нюанс. За съжаление, за да има архитектурно решение, трябва да има подходящ общински имот, върху който да бъде изпълнено то. Такъв в близост до болницата обаче няма.

Има ли нужда Столична община от зам.-кмет урбанист, който да наблюдава и контролира главния архитект, и защо?

Главният архитект има функции, които са му вменени по закон. В правото на кмета на СО е да възложи на свой заместник да наблюдава и контролира главния архитект. Друг въпрос е дали честата промяна в оправомощаването, свързано с устройство на територията, дава устойчиви сигнали на колегията и бизнеса.

Ще участвате ли в конкурса за главен архитект на София?

Не, но се надявам да работим в тясно сътрудничество с избрания колега. Надявам се, че имам още какво да дам на моя квартал “Оборище”. Използвам случая да напомня на хората от квартала, че на 16-ти март предстоят избори за районен кмет.

Снимка: Личен архив