Новини за недвижими имоти

Автомагистрала „Люлин" да бъде изградена на запад от София

Приетата схема за магистрала "Мало Бучино" е: Даскалово-Рудник-между двата квартала на Голямо Бучино-малобучински пролом-западно от Мало Бучино (между Банкя и Мало Бучино)-Иваняне-Мало Бучино-Околовръстен път между Люлин и Филиповци. Недостатъците на този път са, че самото влизане в първия ринг на София е в натоварена и конфликтна точка. Пътят към центъра не е пряк, а по-скоро обходен. Недопустимо е връзката от югозападна България да отива до северната част на София и оттам да се разпределя, смятат урбанисти. Ако магистралата минава през Мало Бучино, целият трафик от Кулата и Кюстендил ще влиза в централните части между Люлин и Западен парк. Алтернативата, която предлагат специалистите, е да се изгради функционираща магистрала през Владая. Схемата на този проект е Даскалово-северно от кварталите на Даскалово-северозападно от Владая-западно от Княжево-западно от Горна баня-западно от Суходол-западно от Филиповци-между Божурище и Люлин и търси посоката северна дъга на Околовръстния път. Този вариант ще се ще се построи с по-малко съоръжения. Магистралата ще е по-слънчева, по-панорамна и най-вече много по-хармонично ще захранва София с потока, който идва от Кулата. Близо 90% от движението е насочено към София, а близо 60% от движението се насочва към югоизточните части на столицата. С южната дъга на Околвръстния път по най-естествен и хармоничен начин столицата получава югозападния си вход. При този проект траекторията на трасето е почти права линия.

За съжаление от Инициативен комитет „Люлин" не са съгласни нито с единия, нито с другия вариант. Според Георги Павлов, секретар на комитета, трасето през Мало Бучино "в никакъв случай няма да облекчи трафика на Владайското дефиле през Княжево". Жителите на засегнатите села са предложили въпросната отсечка от магистралата, която има за цел да свърже Гърция с Европа, да минава на запад от Люлин планина, в естествените терени, които и сега съществуват. В Европа високоскоростните магистрали не минават директно през градовете. Само отсечки свързват центровете на тези градове с аутобаните. В София пътят обаче ще мине директно през Княжево или Мало Бучино, и то само на 100-500 м от къщите а хората. И днес в Княжево могат да се видят пукнатините по къщите, които са се получили в резултат на минаващите в близост ТИР-ове. Кратката история на броя и съдържанието на докладите по оценка въздействието върху околната среда (ОВОС) за различните варианти на автомагистрала "Люлин" показва, че там цари пълен хаос.През април 2001 г. се провежда ОВОС само на вариантите, при които магистралата преминава през Малобучинския проход (известни повече като син и кафяв вариант). След като документът е разгледан от Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС), се взема решение да бъдат разгледани и оценени равностойно всички варианти за трасето. Разработва нов доклад, който е предоставен на ИА "Пътища" през март 2002 г. В него се посочва, че синият и кафявият вариант са най-неблагоприятни от екологична гледна точка, и се предлага като най-приемлив зеленият вариант. Този доклад обаче не стига до експертите от Министерството на околната среда и водите. След петмесечни спорове между ИА "Пътища" и МОСВ се предоставя трети ОВОС през септември 2002 г. Там заключението е в полза на синия и кафявия варианти. Докладът е приет от ВЕЕС на 27 септември 2002 г. Текстовете на втория и на третия са едни и същи, а заключенията им са противоположни, е установил проф. Александър Ленчев, специалист по химични технологии и опазване на околната среда. "Този факт навежда на мисълта, че с информацията в докладите е злоупотребено", допълва той.

Сред основните причини да се отхвърли обективният доклад за ОВОС са имотни интереси на хора от властта. Това изказване, според Ленчев, е направила д-р Кочимидова, авторка на двата доклада за ОВОС на среща на Висшия експертен съвет. Предвижда се в район "Чифлика" край кв. "Суходол" да бъдат построени голф-игрища. Съществени пропуски по отношение автомагистрала "Люлин" има и в доклада по ОВОС към предварителния проект на Общия устройствен план на София. В него не се споменава, че аутобанът е "част от трансевропейски коридор N№4, който е основна транспортна връзка с централна и западна Европа не само на България, но и на Гърция и някои от страните в Близкия Изток...", както е посочено в доклада по ОВОС за автомагистрала "Люлин". Прогнозите сочат, че ако през 2000 г. пътният възел на софийския Околовръстен път има трафик от 25 000 превозни средства на ден, а този при Даскалово - 26 000 коли дневно, то към 2020 г. трафикът ще нарасне съответно на 59 000 и 62 000 превозни средства на ден. В доклада не е отчетен фактът, че преди да достигне до пътния възел на Околовръстният път, трансевропейският коридор N№4 ще премине през гъсто населените територии на София, а именно през пет микрорайона на жк "Люлин". След това пътят на високоскоростната магистрала ще премине през "Б" охраняема зона, а именно Националния балнеолочебен курорт Банкя, ще пресече Люлин планина над града - през Малобучинския проход. Инициативен комитет "Люлин" считат за неприемлива цената да бъдат унищожени природните ресурси, които имат потенциал да превърнат Банкя и Горна Баня в балнеолечебни центрове от европейско значение. Напълно възможно е софийският участък от трансевропейският коридор да бъде изграден на запад от Люлин планина, извън гъстонаселените и охраняеми зони на столицата, твърдят от комитета.