Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Банковите лихви - има ли разумен компромис?
Рубрика: Кредитиране Източник: ТрудИма обаче една важна подробност - промяната на лихвата е допустима само “при наличие на основателна причина” и при условие, че клиентът има право да прекрати договора. Именно тези две условия у нас често не се спазват - банки вдигат лихви, без да се аргументират, а възможността да се прекрати договорът е превърната в невъзможност заради солените такси за предсрочно погасяване от 5% върху остатъка от заема. Например един от трезорите си е дал право едностранно да изменя лихвата “и при други обективни обстоятелства, водещи до повишаване на разходите на банката по привлечения ресурс”.
Неслучайно европейските институции следят подобни едностранни промени в договорите за кредит. В бъдещата директива за ипотечните кредити например изрично ще бъде записано, че още преди сключването на договора за заем банката трябва да даде пример на клиента как ще се променят вноските му, ако лихвата се повиши с 1% или с 2%. Идеята е потребителят да не бъде излаган на рискове, които не може да понесе, защото от платежоспособността на кредитополучателите в крайна сметка зависи стабилността на банковата система.
Наскоро финансовият министър Симеон Дянков излезе с план от 3 мерки, които трябва да решат проблема. Предвижда се първо, заемите до 400 лв. да влязат в регулацията на закона за потребителския кредит. Второ, да се въведе нова методика за изчисляване на лихвите, която да се основава на прозрачен пазарен индекс, и трето, да се ограничат или премахнат някои банкови такси. Промените, ако се стигне до такива, със сигурност няма да засегнат кредитите за бизнеса, а към момента няма пълна яснота дали ще се ограничат само до потребителските заеми за гражданите, или ще обхванат и ипотечните.
Идеята цената на кредита да се изчисти от субективни променливи и да се ограничат рисковете, които се прехвърлят върху клиента, звучи разумно. Много е важно обаче как това ще бъде направено. Преговорите между екипа на Дянков, банкерите и БНБ са забулени в тайна и са без участието на потребителски организации. Въпреки това “Труд” успя да научи, че засега работната група клони по-скоро към вариант, който да премахне необективните условия за промяна на лихвата, включително определения като “други обективни обстоятелства”, отколкото да въведе общ пазарен индекс, от който да зависи цената на кредита.
В подобна посока е и предложението на икономическото министерство. Министър Трайчо Трайков вече обясни, че по всяка вероятност в закона за потребителския кредит ще бъдат изчистени всички възможности понятия като “други разходи” да могат да влизат в методиката за изчисляване на лихвите. Това обаче тотално се различава от първоначалната идея на Дянков - да се въведе като референт общ пазарен индекс. От БНБ официално мълчат, но неформално се знае, че не одобряват призивите за въвеждане на общ индекс по кредитите. Естествено, и търговските банки са твърдо против революционни промени в лихвообразуването.
Хубавото на пазарния индекс е, че се определя независимо от страните по договора, че е публичен, лесно проследим от потребителя и е сигурно, че зависи от пазара. EURIBOR например е средната лихва, при която над 50 европейски банки си разменят ресурс в евро. LIBOR е лондонски междубанков индекс за ресурс, основно в долари. SOFIBOR пък е български междубанков индекс. Повечето банкери обаче смятат, че тези индекси са неприложими за родния пазар, защото не са показателни за цената, на която родните банки привличат ресурс. Освен това се оказва, че въпросните индекси са сравнително лесно манипулируеми.
Зад българския SOFIBOR например стои паричен ресурс, който не е достатъчно голям, за да бъде напълно имунизиран срещу умишлени интервенции с цел нагаждане на лихвата. Същото важи и за LIBOR. Министерството на правосъдието на САЩ вече започна разследване срещу водещи световни банки, за които има подозрения, че може да са манипулирали индекса.
Появи се и друго предложение - на финансистите от “Моите пари” - за основа да се ползва средната лихва по спестяванията на гражданите и фирмите, която и без това се измерва от БНБ всеки месец. Анализаторите наричат този индекс условно BIMOR и смятат, че той е най-подходящ за българския пазар, защото отразява най-точно цената, на която банките в страната привличат ресурса си. В момента около 95% от набрания ресурс в левове, който впоследствие се трансформира в кредити, идва от гражданите и фирмите.
Същото важи и за 2/3 от средствата в евро, защото от началото на кризата ресурсът на трезорите от чужбина е значително редуциран. “Съществува реална основа лихвите по заеми да бъдат базирани върху новия индекс и по-конкретно върху неговите 12-месечни стойности за лева и 6-месечни за евро. Принципна разлика в изчисляването на новия пазарен индекс спрямо изчисляването на EURIBOR, LIBOR, SOFIBOR и т.н. не би трябвало да има, сменя се само пазарът”, смята финансистът от “Моите пари” Иван Стойков. Според него този показател е подходящ, защото е прозрачен, независим, пазарен и отразява реалната цена на ресурса на банките у нас.
Според критиците на тази идея обаче банките няма да бъдат равнопоставени, ако бъдат задължени да изчисляват лихвите на базата на BIMOR. Тези трезори, които плащат по-високи от средните лихви по депозитите в даден момент, в известен смисъл ще бъдат тласнати към по-ниска печалба, защото ще се свие маржът между оскъпяването по депозитите и по кредитите им. Но това е риск, на който банките са изправени при ползването на който и да е прозрачен пазарен индекс.
Дори методиката за изчисляването на лихвите да се промени, не е ясно как тя ще се отрази върху нивата им. Например в момента 6-месечният EURIBOR е на стойност 1,27%, а 3-месечният SOFIBOR - 3,08%. За сравнение средната лихва по 6-месечните депозити в евро за домакинствата по последни данни възлиза на 4,91%, а по 12-месечните депозити в левове - 5,90%. Необходимостта да се промени методологията обаче няма пряка връзка с исканията на бизнеса и гражданите да паднат лихвите по кредитите. За всички е важно лихвите да се изчисляват коректно, а какви ще бъдат нивата им, зависи от много повече фактори - например от икономическата ситуация у нас и в ЕС.
ЦВЕТЕЛИНА ЙОРДАНОВА
Разумно е да се изчисти субективизмът
Разумно е методиката за изчисляване на лихвите да се изчисти от субективни фактори. Тя трябва да се базира основно на цената на привлечения ресурс, 90% от който в момента идва от депозити, плюс рисковите фактори.
В момента дискусията е за потребителските кредити, а не за бизнес заемите. При тях промяна не се налага, защото фирмите се кредитират основно в евро - на EURIBOR плюс фиксирана надбавка, а потребителските кредити са предимно в левове и за тях е по-трудно да се намери адекватен показател.
Нормално е повишението на лихвите по бизнес кредитите, което се наблюдава в последно време. Причината е, че средният матуритет на фирмените заеми е 3-5 години и в момента падежират кредити, които са отпуснати в миналото при по-ниски надбавки. Надбавки в размер на 2-3% над EURIBOR в момента са немислими.
Що се отнася до таксата за предсрочно погасяване на кредитите, тя не може да изчезне, защото всяка банка трябва да има предвидимост. Аз съм силно против такси от 3-4-5% и по-високи, но трябва да има минимална санкция, която да възпира кредитния туризъм.
АСЕН ЯГОДИН, главен изп. директор на Българската банка за развитие
Пазарът в България е все още непрозрачен
Нормално е всяка банка да решава каква база да използва при изчисляване на лихвите, но тя трябва да е прозрачна. Ако се задължат обаче всички банки да ползват за лихвена база пазарен индекс плюс надбавка, това ще бъде административна мярка и тя няма да просъществува дълго. Що се отнася до опитите да се лансират нови, български индекси, базирани например върху лихвите по депозитите, това са импровизации.
Българският пазар е непрозрачен и недостатъчно регулиран, защото не е достатъчно зрял. Например по отношение на бизнес кредитите цял свят работи с т. нар. ефективен лихвен процент, който включва не само лихвите, но и таксите по подобие на годишния процент на разходите (ГПР) при потребителските заеми. Крайно наложително е такава прозрачна методика да се въведе и у нас.
Иначе доколко лихвата може да се променя едностранно от банката по време на договора, е въпрос на договореност между нея и клиента. Таксата за предсрочно погасяване е крайно изкривена. Нормално е да има санкция, която да компенсира банката за предсрочното връщане на ресурс, от който очаква доход, но 5% е много високо ниво. Според мен 0,5-1% е напълно достатъчна икономическа санкция.
ПЕТЪР СЛАВОВ, изп. директор на ПроКредит Банк
