Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

ББР е изплатила почти 600 млн. лева за саниране на сгради

Българската банка за развитие (ББР) е изплатила 596,3 млн. лева по договори с външни изпълнители по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Данните се отнасят за периода до 20 април 2017 г.

Това става ясно от отговор на служебния министър на регионалното развитие Спас Попниколов на отправен от депутата Манол Генов (БСП за България) въпрос.

Според служебния министър няма гаранции за защита на публичния интерес при изпълнението на тази програма, защото не е бил създаден управляващ орган, каквато е практиката за работа с публични средства, утвърдена при разходването на парите от европейските фондове.

ББР има подписани 2 022 договора за целево финансиране на одобрените по програмата сгради. Общата разгъната площ на одобрените сгради е 11,3 млн. кв. метра.

Общините са сключили договори за изпълнение с външни изпълнители на предвидените дейности по саниране на обща стойност 1,32 млрд. лева, а поетият ангажимент за плащания от страна на държавната банка е в размер на 1,17 млрд. лева. Прогнозната стойност на обявените към края на март обществени поръчки по програмата са за 1,86 млрд. лева, уточнява още служебният регионален министър.

От думите на Попниколов става ясно още, че за периода февруари 2015 г. – октомври 2015 г. дейностите за обновяване на сградите са се договаряли по свободни цени.

След това са въведени референтни цени, както следва:

- октомври 2015 г. – 348,60 лева за кв. метър с ДДС;
- януари 2016 г. – 192 лева с ДДС;
- окотомври 2016 г. - 172,14 лева с ДДС за сгради над 8 етажа и 154,14 лева за сгради до 8 етажа.

Проверките, направени по програмата досега, показват, че има извършени „недопустими дейности“, чиято стойност е 291 хил. лева. Проверени са обаче 28 сгради от 228, завършени към началото на февруари.

Като „недопустими“ Попниколов определя дейности, които не са еднозначно определени като пряко свързани с постигане на енергоспестяващ ефект или като решаващи конструктивни проблеми по сградата, настъпили с нейната експлоатация.

По статията работиха: Деляна Петкова, редактор Миглена Иванова