Новини за недвижими имоти

Бутат 4 сгради, възстановяват арената на древна Сердика

Това съобщи вчера главният архитект на столицата Петър Диков по време на дискусия за "Археологията - съкровищница на София и бъдеще на културния туризъм". Дебатът се организира от фондация "Евроскок" в партньорство с "24 часа" и "Труд". Модератор на дискусията беше първият зам. главен редактор на "24 часа" Юри Велев, който сподели, че има две общи неща между находките и нефта - и двете са под земята и се използват за придвижване. Нефтът служи за придвижване на транспортните средства, а археологията помага за развитието напред на градовете.

"Имаме известни различия с НИПК, защото залагаме на по-екстремистката идея - всичко да се премахне и да се започне работа по разкриване на амфитеатъра. Включително Гьоте институт, двете сгради близо до бул. "Дондуков" и строежът в имота на НЕК, който беше замразен при разкриването на античната сграда. Дали това ще се случи, е въпрос на съгласуване между институциите и на пари, защото държавата трябва да осигури средства за отчуждаване на частните имоти там. Срамота е София да има един от най-големите амфитеатри в Европа и той да не е възстановен", отсече Диков. Той определи разкриването на древното наследство на града за приоритет за развитието на София, защото това ще повиши самочувствието на столичани, ще носи пари на града и гражданите му, както и престиж.

Според него обаче най-важният обект е пл. "Света Неделя" с разкриването на археологията под него и новата му визия. Проектът трябва да се реализира до 2020 г. Според общинския съветник от СДС Борислав Бориславов обаче, който е и археолог, преди стартирането на нови проекти като пл. "Света Неделя" трябва  да бъдат довършени вече започнатите. Той постави остро въпроса със собствеността на имотите, под които лежи амфитеатърът. Според него проблемът трябва да се реши бързо, защото има опасност за находките, които се нуждаят от спешна консервация. Подобен е казусът и с неолитното селище в "Слатина", което също се простира върху частни терени. Това е и причината в тези обекти да не може да се инвестира.

Няма опасност за находките при ларгото в центъра. Изпълнението на втория и третия етап на проекта се бави заради обжалване на процедура за избор на изпълнител. Античният комплекс ще бъде готов до края на 2014 г., увери арх. Христо Ганчев, шеф на отдела за недвижимо културно наследство в Министерството на културата. Зам.-кметът по култура и образование д-р Тодор Чобанов очерта най-важните археологически обекти в града, по които се работи.

Музеят под "Света София" вече е бил посетен от над 25 000 души от откриването на 24 май досега. Сред тях е и проектът за социализиране на Западната порта, чиито проучвания вече трета година се финансират от общината. Готови са нови брошури, които да популяризират сред туристите Софийската Света гора. Той подчерта, че София е единствената община, която има стратегия за развитието на културата за следващите 10 г. По думите му кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 г. не е самоцел, а кауза, която трябва да обедини всички.

"До 1974 г. политиката не е била да се съхраняват находките и при големите строежи в центъра има безвъзвратно загубени ценности. Сега нещата стоят по друг начин - стремим се всяко нещо, което се намери, да бъде съхранено", подчерта д-р Чобанов. Според него е много важно да стане ясно какви средства ще получи през следващия програмен период столицата за изпълнение на плана за възстановяване и развитие. Понеже в него е включена реализацията на повечето проекти, свързани с историческото наследство на града.

Шефката на комисията по култура към СОС Малина Едрева пък посочи, че дискусията е изключително важна, тъй като предстои обсъждането на приоритетите за следващото издание на Столичната програма "Култура", която през 2014 г. ще бъде насочена към подготовката на София за европейска столица на културата.