Новини за недвижими имоти

България има потенциал за още до 25 модерни бизнес и индустриални парка

У нас той работи от началото на 90-те години като консултант по редица проекти за бизнес паркове, като в момента участва в стратегията и подготовката на проекта за изграждането на бизнес парк в Добрич.
Пред Investor.bg той изложи вижданията си относно развитието на проекти за бизнес паркове у нас, предизвикателствата пред бизнеса при комуникацията с държавната администрация и перспективите за развитието на частния сектор в България като член на ЕС.

- Още колко парка като Бизнес парк София може да очакваме да бъдат изградени в България?

Бизнес парк София е пример за модел на офис парк. Преди време се срещнах с един наемател, който тогава имаше 1000 служители, на когото зададох същия този въпрос. Той каза, че очаква в България да бъдат създадени около 80 хил. работни места в сферата на данъчните консултантски услуги, кол-центровете и обслужването на клиенти. Мисля, че това е реална прогноза, която означава 8-10 парка само за този сегмент на пазара. Наред с това има софтуерни компании, които навлизат на пазара с хиляди служители. Така че и в тази област има търсене за такива паркове, плюс индустриалните и логистичните паркове. С други думи като прогноза мога да кажа, че се очакват може би 20 до 25 качествени парка от всякакъв вид.

- В краткосрочен до средносрочен план?

Бих казал през следващите 10-12 години.

- Интересът към тези съоръжения главно от международния бизнес ли идва?

Мисля, че по-големите компании са главно международни, но също така, както навсякъде по света, малките и средните компании могат да се развиват по-лесно в такава среда отколкото "навън". Особено тези, които оперират в сферата на индустриите, базирани на знанието. Те могат да получат достъп до по-добра телекомуникационна инфраструктура, цена и качество, като се установят в парк с гарантирано високо качество на телекомуникациите.

- Отговарят ли повечето паркове в България на международните стандарти за инфраструктура, телекомуникации?

Да. И доказателство за това е фактът, че Бизнес парк София е изцяло нает и дори търсенето на нови площи не може да бъде задоволено достатъчно бързо. Паркът в Пловдив също се представя изключително добре, а 80% от офисите в този във Варна бяха наети още преди да бъде отворен. Така че отговорът е да – основните съставни елементи са налице. Мисля, че търсенето, броят на парковете и заетостта ще се увеличават още повече с подобряването на бизнес климата и мерките, които властта взима в това отношение. И някои кметове и представители на местната власт вече осъзнават шанса, който имат, да изиграят водеща роля в този процес.

Мерките, които правителството взима през последните 4-5 години, и реформата в областта на телекомуникациите изиграха голяма роля за развитието на по-ефикасни решения за компаниите от индустрията, базирана на знанието, както и за тези от логистичния сектор, които имат нужда от добра инфраструктура. Това, в комбинация с намаляването на корпоративния данък, направиха България дори още по-атрактивна.

- С други думи не виждате някакви проблеми по отношение на качество и стандарт при изграждането на такива съоръжения?

Мисля, че има недостиг на подходящи локации за тяхното изграждане, главно поради разпокъсаността на терените. Този проблем би трябвало да бъде преодоляван по-лесно за в бъдеще с процеса на комасация.

Мисля, че наред с ефективността на администрацията и бизнес климата главна роля ще има и сътрудничеството между техническите университети и парковете. Мисля, че България все още има много работа по отношение на изграждане на такива партньорства.

- Вие отдавате голямо значение на ролята на местната власт в целия процес. Как бихте оценили нейната работа? Мислите ли, че тя прави достатъчно, за да подкрепя бизнеса и инвеститорите?

От това, което съм чувал, имам впечатлението, че планираната система от интегрирани центрове за услуги на гражданите и бизнеса (т. нар. one-stop shops, б.а.) са повече в сферата на теорията, отколкото на практиката, въпреки че е направен известен прогрес в това отношение. Надявам се, че в близките години идеята за тези центрове ще бъде превърната в реалност, за да може наистина да се улесни комуникацията между инвеститори, предприемачи и местната власт. С помощта на електронното правителство може по-лесно да се види какви процеси и подобрения са необходими, а също така бизнесът може да получава автоматични съобщения за хода на процедурата, която ги интересува, може да се улесни обратната връзка и по този начин да се повиши ефективността в работата на администрацията.

Една от причините на успеха на Сингапур е, че служителите от държавната администрация получават бонуси, обвързани с ръста на частния сектор през изминалата година. Те разсъждават: "Как да подобрим функционирането на частния сектор?", а не "Как да усложним живота на частния сектор?".

Така че се надявам такива фундаментални промени да бъдат направени на национално ниво, но дори още преди това на местно ниво.

- Споменахте разпокъсаността на земята като един от основните проблеми. Какво бихте казали за цената на земята като дял от общия обем инвестиции за едни такъв проект?

През последните години цената на земята се покачи до изключително високи нива.

- Дори в сравнение със Западна Европа.

Да, и в сравнение с други конкурентни локации в Източна Европа. От тези сравнения обаче става ясно и че спестяванията, които бизнесът прави от по-ниските разходи за труд в България, са също значителни спрямо някои алтернативни локации. Така че хората ще продължават да са склонни да плащат повече за земя, докато осъзнават, че могат да се възползват от други предимства като по-евтина работна ръка и ефективна администрация. И това, което мисля, че ще се случи за в бъдеще, е, че цената на земята ще се покачва още, като също така ще се покачва и стойността на труда. Тогава най-добрата стратегия за България е да се превърне в лидер в областта на ефективността на бизнес климата и административните процедури. В такъв случай хората няма да имат нищо против да плащат повече за земя и повече за труд, защото няма да изпитват несигурност по отношение на сроковете и леснотата при работа с администрацията.

- Но при положение, че могат да намерят тези неща и в съседните на България страни или в други страни от Централна и Източна Европа, какво е това, което може да поддържа нивото на атрактивност на България?

Мисля, че с изравняването на цените на труда и земята страните в ЕС ще се конкурират в два аспекта. Единият е, както споменах, административната ефективност, като в тази област България има потенциал да определя стандартите за останалата част от Европа, ако иска. Особено в такива специализирани паркове и зони. На второ място е качеството на връзката между учебните институции и бизнеса.

- На национално ниво или международно, регионално?

Регионално и глобално. Защото колкото повече се изравняват някои фактори, все повече ще се задълбочава тенденцията водещите компании да търсят страни и региони, които имат образование, насочено към пазара. Не бюрократични традиции на обучение, останали от ерата на динозаврите, а отворени, иновативни и съвременни възможности за обучение. И парковете може да изиграят ролята на фактор за ранна подготовка за този процес.

- Вие следите реформите в България още от началото на промените. Кой бихте казали, че е най-същественият фактор, който се е променил, и какво още бихте искали да видите да се променя?

Смятам, че формалните политики в много области днес са светлинни години напред в сравнение с това, което бяха. И ръстът на частния сектор говори, че увереността на бизнеса се увеличава и че тази промяна е трайна и положителна. От друга страна, все още има много какво да се желае във връзка с практиката на институциите, които прилагат тези политики, главно по отношение на ефективността и мисленето на хората в тези институции. Така че мисля, че именно в тази област ще бъде промяната, положителната промяна, през следващите години, като бизнес парковете ще дадат реален шанс тези нови практики и системи да се превърнат в реалност.