Новини за недвижими имоти

България – недостиг на социални жилища и висок дял на жилищните разходи

Домакинствата у нас отделят 28,2% от разполагаемия си доход за жилищни и енергийни нужди, докато средното ниво за ЕС е 22,2%, сочат данни от доклада към 2013/2014 г. В Унгария този дял е също по-висок - 24%, в Румъния (22%) и Словакия (21%) делът е сходен със средния за ЕС, докато в Полша е по-нисък -18%.

Делът на жилищните разходи е нараснал значително от 2005 г. насам в Полша (с 5 процентни пункта), докато се е понижил чувствително в Унгария, България и Словакия (с 4-5 пр. пункта).

Един на всеки 10 души в ЕС отделя 40 от доходите си за наем, изплащане на ипотека, поддръжка или енергийни разходи. За много европейци това ниво е твърде високо и ги излага на риск да изгубят жилището си, посочват авторите на доклада.

История и състояние на жилищния пазар в България

Приватизацията на социалните жилища в България след падането на комунистическия режим направи голям брой българи собственици на жилище за първи път, се отбелязва в доклада.

За съжаление, същевременно държавата преустанови строителството на всякакъв вид социални жилища, което доведе до рязък спад на предлаганите нови жилища и в резултат до рязък скок на цените. Проблемът се засили от това, че само една банка е предлагала ипотеки за жилищни цели с високи лихви.

Въпреки това днес хората и строителните предприемачи в България имат на разположение финансов ресурс от банки, кооперации и други законни източници, което укрепи строителния сектор и направи жилищната собственост реалност за много българи.

В момента в страната около 97% от жилищата в страната са частна собственост, а 3 са държавни или общински.

Въпреки че делът на хората, които притежават собствено жилище, се повиши, условията на живот за много българи са под европейските стандарти. Около 48 на сто от българите живеят на прага на бедността и риска от социално изключване. Това обедняване на населението доведе до изоставянето или упадъка на много жилища, защото собствениците им вече не могат да си позволят да покриват разходите за поддръжката им.

Проблемът е особено остър за младите семейства, хората с ниски доходи и маргинализираните групи. Предвид факта, че има остър недостиг на социални жилища и липсват планове за увеличение на държавните субсидии или кредитиране, тези хора са изправени пред още по-голям риск от социално изключване.

Чрез създаването на национална коалиция за подобряване на жилищните условия Habitat Bulgaria работи за отделянето на повече средства за социални жилища. През 2014 г. Министерството на инвестиционното планиране стартира пилотна схема за социални жилища: 150 нови единици с изградена инфраструктура, включително пътища, училища и болници.

Друга инициатива, подкрепена от коалицията, е националната програма за обновяване на многофамилни сгради и подобряването на енергийната им ефективност в 36 града в България с бюджет на стойност 63 млн. лв.

В България има 3,91 млн. жилища, от които 14% имат централно отопление, а 82% са с баня. Делът на собственост е 86 на сто, делът на социалните жилища под наем е 13 на сто, а този на жилищата с пазарни наеми е 2%, сочат още данни от доклада.

На 1000 жители в България се падат 537 жилища - три пъти повече отколкото в страните с най-малък жилищен фонд в проучването Киргизстан и Таджикистан - 170.

В няколко държави жилищното осигуряване се подобрява статистически заради намаляващото население. Това е особено очевидно за България, Унгария (446 жилища на 1000 жители), Украйна (427) и Русия (427).

Средно в ЕС жилищният фонд се равнява на 468 жилища на 1000 жители, но в страните от Европа и Централна Азия е само 392, като между държавите имат значителни различия.

Много европейци не могат да си позволят да живеят в Европа

Кризата на жилищния пазар, последвала глобалната финансова криза през 2008 г., далеч не е приключила в Европа, е един от основните изводи в двугодишния доклад, който разкрива, че ситуацията се влошава и то с ускорен темп.

Жилищните разходи на над 10% от европейците надхвърлят половината от доходите им. В Централна и Източна Европа ситуацията е дори по-лоша, като някои домакинства отделят 30 - 50% от доходите си за отоплителни сметки.

Делът на младите хора на възраст от 18 до 34 години, които живеят с родителите си, е на рекордно високи нива, като достига 55% в Португалия и 74% в Словения, създавайки поколение без изгледи да навлезе на жилищния пазар.

Новото жилищно строителство се е свило в региона със 70-90%, като социалните жилища възлизат на под 10% от текущите нужди. Това принуждава хората да живеят в неподходящи жилища или да емигрират в търсене на приличен дом.

В големите градове расте пропастта между бедни и богати, като се създава “нова жилищна бедност” - феномен, при който добре образовани и обучени специалисти се местят в по-отдалечени райони, от които пътуват до работа, защото вече не могат да си позволят да живеят в града.

Ясно е едно – Европа трябва да намери начин да строи и предоставя жилища за гражданите си, независимо от доходите им. Докладът препоръчва да се увеличат инвестициите в жилища, за да станат по-достъпни, устойчиви и в крайна сметка, по-подходящи за живот. Различните решения варират от нови възможности за финансиране и кредитиране, по-добра и по-продължителна употреба на съвременните строителни технологии и материали, за да са намалят енергийните разходи и влиянието върху околната среда, както и жилищни политики, които да стимулират социалната интеграция.

С пристигането на стотици хиляди бежанци от Близкия изток и Африка през последните 18 месеца жилищните проблеми в Европа ще се изострят, се прогнозира в доклада. Авторите подчертават, че липсата на достъп до прилични жилища, основно човешко право, може да има сериозни икономически и социални последствия в идните години.

По статията работиха: Десислава Попова, редактор  Бойчо Попов