Новини за недвижими имоти

Цените, а не данъци ще раздвижат пазара на земеделска земя*

Подобни искания са лишени от логика.
Не може налагането на нови с нови данъци да се оправдава с аргумента за насърчаване продажбата или отдаването под аренда. Институт за пазарна икономика винаги е подкрепял ниските данъци и отменянето на някои от сега съществуващите. Промените, които наблюдаваме в последните 2-3 години за намаляване на данък печалба, данъка върху доходите и данъка върху дивидентите са в правилната посока и да се мисли за нов данък е безумие.
На второ място, налагането на нов данък е силно нарушение на правата на собственост на гражданите. Никакви аргументи от типа "те не искат да продават", "пустеят земите" и др. подобни не звучат сериозно. Всеки ще прави със земята си каквото си поиска. Ако има интерес от страна на инвеститори, които искат да придобият земя те могат да използват най-силния и убедителен аргумент по отношение на собствениците ­ цената. Друг е въпросът дали собствениците могат да бъдат открити, за което държавата трябва да се погрижи като завърши възможно най-скоро кадастъра и имотния регистър.
От друга страна, администрирането и плащането на този данък ще доведе до допълнителни разходи за държавата, които няма да бъдат оправдани от евентуалните приходи.
Не на последно място не трябва пропускаме вероятността да се създаде ситуацията, в която хора, които не са си платили данъка да не могат да получават услуги, предоставяни от държавата защото са длъжници. Така данъкът, който е бил въведен с "дисциплинираща" и "наказателна" функция, ще затрудни взаимоотношенията между гражданите и държавата без неизпълнението на данъчните задължения да означава фактически загуба на големи приходи за държавата.
Какви биха били ползите за тези, които искат въвеждане на данък върху земята?
В България в момента ниската цена на земята в България в сравнение с европейските нива я правят особено привлекателна за инвестиции, като едновременно това е едно от най-сигурните вложения. Покачването на цената и от 2005 г. потвърждава този факт и е причина за засиления интерес. От друга страна, европейските селскостопански субсидии, които ще се отпускат в първите години на членството ни на база площ на земеделско стопанство още повече поставят въпроса за уедряване на земите. Затова и покупките досега от страна на инвестиционните дружества на земя, и предлагането и за аренда е особено печелившо начинание. И в това няма нищо лошо стига да не се използва държавна намеса и допълнително облагане за да се стимулира този процес.
Нека погледнем обаче какво ще стане ако се наложи данък върху всички собственици на земя.
Част от хората, които в момента не обработват замята си ще решат да я продадат. Това ще на по-ниска цена, защото собствениците ще бързат да продават за да не платят данък.
Всички, които в момента обработват земята си за да произвеждат и реализират печалба от тази дейност ще заплащат един данък в повече, което в настоящите условия на отрасъла, въпреки очакваните субсидии, допълнително ще утежни положението им.
Хората, изхранващи се от земеделие в повечето случаи са хора с крайно ниски доходи, ще бъдат принудени да избират дали да плащат данък, да избягват плащане или да продават. В първия случай това ще е непосилно за мнозина, във втория няма да се постигне желания ефект, а в последния ще означава отнемане и на малкото възможности за оцеляване.
Дружествата, които инвестират в земя ще успеят в първоначалния период да придобият част от земите, но след това ще трябва или да ги продадат на по-висока цена или да ги отдадат под аренда за обработване. При наличие на данък обаче разходите, свързани със земята ще са по-високи и евентуалните купувачи няма да са склонни да купуват на високи цени. Това ще ограничи в определен момент печалбата на същите тези дружества под формата на по-нисък марж между цената на придобиване и цената на продажба на земята.

Светла Костадинова, И.П.И