Новини за недвижими имоти

Десет компании водят битка за терени за хипермаркети

Резултатът от повишения интерес е поскъпване на парцелите, като за определени терени цената в София е скочила почти двойно от 55 на 100 евро на квадратен метър, каза Станимиров. Като цяло за последната година тези терени са поскъпнали с около 15%, съобщи Бойков. Другата особеност е, че подходящи терени за хипермаркети в София и Варна вече почти няма, смята Любомир Станимиров. Трудно се намират парцели и в Бургас и Пловдив. В останалите градове проблеми с намирането на терени няма, посочи Станимиров. Стратегията на чуждите инвеститори е да купуват терени във или край селища с население над 80 хиляди жители. Общинските парцели са за предпочитане, защото при тях е изчистен въпросът със собствеността на земята. Освен това е много по-лесно да намериш голям парцел. Частните терени обикновено са раздробени и воденето на преговори с няколко - понякога стотици - продавачи отнема много повече време. Цената се определя от местоположението му, възможността за застрояване, инфраструктурата, пътникопотока, транспортните комуникации. Купуването на земята отнема най-много време в целия инвестиционен процес - обикновено около година, но може и по-дълго заради голямо разминаване между високата цена на продавачите и плановете на купувача. Потенциалният продавач на голям терен трябва да знае, че всички тези компании имат заложен лимит за покупката на земята и, ако се полакоми и вдигне цената прекомерно, теренът му може да остане и непродаден, въпреки че е атрактивен, посочи Христо Бойков. Обикновено чуждите компании са готови да платят до 70 евро за квадратен метър за особено изгоден терен, каза Любомир Станимиров. Имаме и уникални случаи от 100 евро на квадратен метър, допълни Христо Бойков. За София цените се движат от 30 до 75 евро, за Варна са от 10 до 40% по-ниски, в Пловдив са на половината на софийските, а в провинцията е в пъти по-евтино, обясни Бойков състоянието на пазара за терени за хипермаркети. Той даде пример с Русе, където земята е купена за пет долара на квадратен метър.

Хранителните вериги "Била", "Кауфланд", "Лидл", "Хит", "Рамстор", "Фантастико", "Оазис", "Пикадили", които следват философията "да отидем при хората", търсят парцели на ключови улици и в междублокови пространства. Основните изисквания на тези вериги е теренът да бъде с площ от 15 до 20 декара. Строи се по типов проект с обща търговска и складова част между 3 и 6 хиляди квадратни метра и открит паркинг с около 250 места. Досега единствено турската верига "Рамстор", собственост на фамилията Коч, си позволи лукса да построи подземен паркинг за магазина си в "Западен парк" в София. Инвестицията за построяването на един хипермаркет заедно с прилежащата му инфраструктура и закупуването на терена възлиза между пет и осем милиона евро. Възвръща се средно за пет години. Самото строителство на обекта отнема от три до пет месеца, а подготовката на разрешителните отнема около половин година. В момента най-много хипермаркети има австрийската верига "Била" - 11, като в плановете на компанията за тази година включват откриването на още три магазина в София, Пловдив и Варна. "Рамстор" има два действащи магазина в София и намерение за построяване на трети мегамаркет. Немската "Кауфланд" вече купи три терена в Ямбол, Пловдив и Хасково и в момента строи хипермаркетите. Интересното е, че терена в Хасково "Кауфланд" купува от "Била", които се отказват от намерението си да инвестират там. Настъпващата немска верига е в преговори за купуване на терени в София, като във Варна и Шумен засега са без успех. Другата немска верига "Хит" вече се сдоби с терен в София в квартал "Младост". Теренът беше общински и беше даден на Българската православна църква за построяване на черква, защото мястото е оброчище. Срещу задължението да построят параклис "Хит" се сдобиха с парцела, а църквата получи нов терен. "Хит" обещаха още да финансират доизграждането на булевард "Александър Малинов" до околовръстния път. От компанията отказаха да разкрият инвестиционните си намерения, защото още нямали "дефинитивни решения".

Междувременно стана ясно, че Столична община планира допълнителни приходи от девет милиона лева от продажбата на земя за хипермаркети. По думите на кмета Стефан Софиянски в момента се водят преговори за покупката на общински терени с "Кауфланд", "Хит", "Практикер" и неназована от него испанска верига. За разлика от хранителните вериги тези от типа "Направи си сам" като познатия у нас "Мосю Бриколаж" не купуват терени и не строят сгради, а ги наемат. Причината е, че те продават трайни стоки и предпочитат да бъдат мобилни в случай на спад на продажбите. Френската верига засега е единствената на българския пазар с открити три магазина - два в София и един в Пловдив. В скоро време конкуренция ще им правят две германски компании - "Оби" и "Практикер", която е част от германския холдинг "Метро". Двете дружества са в процес на преговори с инвеститори за покупка на терени и построяване на обектите у нас. При черната и бялата техника няма чужди инвеститори. Двете основни вериги са българските - Техномаркет "Европа", "Технополис" и "Зора". Случващото се в България следва с известно закъснение тенденцията в Централна Европа. В момента хипермаркетите и шопинг центровете държат 40% от търговията с бързооборотни стоки в Полша и около една трета в Унгария. Според доклад от края на май на голямата агенция за недвижими имоти Cushman & Wakefield Healey & Baker Полша е страната с най-бързо развиваща се мрежа от шопинг центрове в Европа. В страната има 118 хипер- и супермаркета върху площ от 2.8 милиона квадратни метра и повечето от тях са се появили през последните четири години. През следващите две години тук ще бъдат открити още 1.7 милиона квадратни метра търговски площи в хипермаркети. Цените за наем в големите търговски центрове е около 35 евро на квадратен метър, а по главната търговска улица на Варшава наемът на магазин струва три пъти по-скъпо. Под натиска на собствениците на малки магазинчета обаче предишното правителство разреши на общинските власти по своя преценка да стопират планове за строежи на хипермаркети, каквато практика има още във Франция и Великобритания.