Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

ДНСК започва проверки на санирани сгради по националната програма

 Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) започва проверка на санирани по националната програма сгради. Ще се проверява качеството на строителството, работата на надзорните фирми, какви изолационни материали се използват, с какви сертификати за качество и произход са, както и дали изолациите отговарят на противопожарните норми и са положени в съответствие с тях. Резултатите от нея се очакват до две седмици.
 За това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, който е възложил на ДНСК да провери 30 сгради, за които има сигнали, от над 1000, които са въведени в експлоатация или по които се извършват дейности по програмата.

Отделно ще се направи проверка и на 46 сгради на случаен принцип.

Тази информация строителният министър даде по време на кръгла маса на тема „Възможности за намаляване на административната тежест в строително-инвестиционния процес“.

„Проверяваме основно качеството на строителството и работата на строителните надзорни фирми“, обясни той и допълни, че се проверява как се извършват строително-монтажни дейности, какви материали се използват, допустими ли са те по българското законодателство, имат ли необходимите сертификати за качество и за произход.

Контрол с нормите за противопожарна безопасност

Николай Нанков обясни, че ще бъдат избрани 10% от въведените в експлоатация сгради, за които няма сигнали.

„Те към момента са малко над 460 – ще проверим 46 сгради на извадков принцип, поясни министърът. „Ще проверяваме дали се спазват нормите по противопожарната наредба, ще направим проверка на всичко. Най-важното е дали тези материали имат съответните сертификати за качество и отговарят на противопожарните норми“.
 За по-добро планиране

“Създаваме работна група за промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), за да бъдат инвестиционният процес и устройственото планиране в европейски вид”, заяви Николай Нанков.

По думите му вече са изпратени предложенията до всички заинтересовани страни за обсъждане, които имат отношение към законодателните промени в областта на инвестиционния процес.

Министърът обяви, че ще се разшири кръгът от заинтересовани страни в лицето на браншовите организации, които до един месец трябва да номинират свои представители.

„Използваме летните месеци за създаване на нормативна база по линия на Закона за устройство на територията“, посочи Николай Нанков и допълни, че ще бъдат отчетени и трите законопроекта, които Камарата на строителите в България са подготвили.

„С работната група ще придадем на инвестиционния процес и устройственото планиране  европейски вид, както подобава на страна-членка на ЕС“, каза още регионалният министър.

Той е на мнение, че в областта на кадастъра България може да ползва добрия пример на Македония, която има едни от най-добрите практики не само на Балканите, но и в Европа.

„Ще държим на цифровизацията на процесите, отбеляза Нанков и като слабост на администрацията той посочи използването на електронна скица, която обаче не се ползва от всички общини.

Той обеща намаляване на сроковете и процедурите за получаване на разрешения, но при „сигурен“ контрол на архитектите и проектантите.

Непосилната тежест на документите

Столичният главен архитект Здравко Здравков е за създаване на механизъм за споделена отговорност от проектантите, които трябва да отговарят и след приключване на строителството.

Той е категоричен, че трябва да се увеличат електронните административни услуги и съобщи, че от няколко месеца в Столична община се работи за единна система, в която да влязат 24-те общини на София, но тя все още не е свързана с Географската информационна система (ГИС).

“От 15 години се наблюдава несъразмерно удължаване на административните производства при изпълнение на строителството както при частния, така и при публичния сектор", констатира адвокат Валентина Бакалова от Софийска Адвокатска Колегия.

Тя смята, че в много случаи се плаща за една и съща услуга няколко пъти, както и за услуга, която липсва.

Бакалова настоява да се преразгледат всички такси и разходите за предоставянето им, както и да се прецизират административните актове, "за да дават сигурност и да са неотменими".

В изследване на административната тежест в Европа в сравнение с нашата страна, инженер Адриана Спасова посочи, че за едно и също разрешение в България се изискват 136 документа при строителството на сгради от ниските категории, в Германия – 19, а в Италия - 72 броя, и прогнозира, че ако се мине на уведомителен режим, половината от тях ще отпаднат.

По статията работиха: автор Петя Стоянова, редактор Десислава Попова