Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

Добрите данъчни вести

Стига да озапти претенциите на ведомствата към поредния държавен бюджет. Няма съмнение, че изненадата е приятна за всеки съдружник в печеливша фирма. Дори ако печалбите на фирмите се запазят и догодина на сегашното ниво, по-ниският данък ще означава между 150 и 164 милиона лева повече за натрупване или плащане на дивиденти. Затова е разбираема хвалбата на онези ратници на властта, които огласиха: "Ние ще дадем 150 милиона на бизнеса." (Макар че по-вярно бе да кажат: "Ние ще отнемем от бизнеса 150 милиона по-малко", защото държавата на икономиката пари не дава, а само й взема.) Не мога да разбера само защо данъчното намаление бе посрещнато с предимно критични реакции в пресата. Главният аргумент на критиците бе: "това е политически ход"

Естествено, че е политически ход. Откак светува държава, всяка промяна на данъците винаги е било политически ход по волята на властващите. Естествено е властващата сила в страната да прави политически ходове в свой интерес и да ползва намалението на някой данък, за да привлече на своя страна подкрепата на онези, които печелят от това (т.е. губят по-малко). Този политически умисъл не намалява с нищо икономическото значение на облекчаващата мярка. Няма съмнение, че при 19.5% облагане на печалбите България става доста по-атрактивно място за влагане на капитал (най-вече на български пари, но и на чужди), отколкото е при 23.5%. И правителството заслужава похвала и подкрепа за това решение.

Друг е въпросът, че въпреки по-ниския корпоративен данък данъчното облагане не намалява поради увеличението на акцизите, практически всички такси и глоби. Така през 2004 г. държавата се готви да консумира над 1 милиард лева повече. Ако добавим към планираните бюджетни приходи и непрестанно пълзящо растящите осигурителни данъци, ще излезе, че общата данъчна тежест догодина ще се върне до нивата на 2001-а - над 40% от брутния вътрешен продукт. Това е движение в точно обратна посока на обявената цел данъчното бреме да намалее до 35% от БВП (извън разходите за лихви по държавния дълг). Ако се ограничат държавната намеса в стопанството и приятният разходен комфорт на кабинета, лесно може да падне не само корпоративният данък, но и данъкът върху личните доходи и свещената крава на бюджета - ДДС. Затова, вместо да омаловажаваме данъчните облекчения, които правителството предлага сега, по-редно ще е да търсим възможност за следващи стъпки.

Такава видимо съществува, защото и през 2003 г. бюджетът ще завърши с около 1 милиард лева "преизпълнение" на приходите. Тази сума ще се добави към фискалния резерв, за който господа политиците се надпреварват със смели идеи как да бъде похарчен по техен вкус. Всеки от нас далеч по-добре от държавата знае своя интерес и как да похарчи парите си. Вместо да се чудят как да харчат свръхбюджета "за общото благо", управниците лесно могат да решат проблема просто като намалят данъчното облагане така, че фискален излишък да не се трупа. Дори програмата 15-15-15 (т.е. 15% еднаква ставка за облагане на корпоративните, за личните доходи и за ДДС) изглежда възможна в рамките само на няколко години, ако бъде озаптена държавата да се простре според чергата на днешния хал на стопанството.

Бюджетът сега издържа невероятния брой 440 хил. души заети. Всяка година тази армия расте с по десетина хиляди напук на обещаните съкращения. При увеличените цени на тока отпадат субсидиите за енергетиката. Анализите сочат растяща събираемост на данъците и рязко спадане на данъчната ерозия по пътя на контрабандата и измамите с ДДС. Самото намаление на данъчното бреме ще увеличи облагаемите обороти и доходи. Затова имаме всички основания да искаме още, и то значителни, данъчни отстъпки.