Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Докога ще зимуват банките
Рубрика: Кредитиране Източник: Капитал Kредитният портфейл на българските банки за изминалата година се е увеличил едва с 1.7 млрд. лв., показват данните на БНБ. Това е доста скромно постижение в сравнение с отчетените 11.2 млрд. лв. за 2008 г. и 13.7 млрд. лв. за 2007 г. Така в края на изминалата година общият обем на заемите, които банките са предоставили на фирмите и домакинствата възлиза на 50.1 млрд. лв., като се увеличава с 3.6% на годишна база. Всъщност обаче дори и този минимален процент е по-висок от реалния. По време на кредитния бум банките правеха всичко възможно да растат, като един от начините беше да продават пакети от вземания на банките си майки или на техни извънбалансови фондове. Сега тенденцията е обратна и според данните на БНБ през 2009 г. българските финансови институции са върнали в балансите си над 1.5 млрд. лв. кредити, така че реално ръстът (ако го има) е минимален. Според статистиката най-голям ръст е отбелязан при жилищните заеми, които са нараснали с 8.4% за година. При потребителските и фирмените увеличението е съответно с 6.9% и 4.4%.Обяснението за тези тенденции са, разбира се, кризата и влошената икономическа среда, които повишиха риска пред финансовите институции и съответно доведоха до затягане на критериите им при отпускане на заеми. Едновременно с това потребителите също преосмислиха поведението си и голяма част отложиха намеренията си за теглене на кредит.
Обръща ли се трендът
Според изпълнителния директор на Пощенска банка Асен Ягодин може да се очаква, че през тази година финансовите институции ще започнат да обръщат малко повече внимание към отпускането на заеми. "2009 беше годината на депозитите, те ще са от значение и през 2010 г., но погледите ще се обръщат и към кредитите", обяснява той. По думите му сегментите, които ще движат пазара през годината, ще са ипотечните заеми и оборотното финансиране на бизнеса. На организиран през седмицата от в. "Пари" форум представителите на банковия сектор обявиха, че очакват през 2010 г. кредитирането да започне да се отпушва. Все пак през последните няколко месеца представителите на сектора вече нееднократно обявяват, че не би било реалистично да се очаква кредитирането да се върне до равнищата си отпреди кризата, когато на годишна база банковите портфейли нарастваха с по около 40-60% в различните сегменти.
Макар и засега банкерите да не се ангажират с конкретни прогнози за по-забележимо начало на този процес, потвърждение на думите им може да се открие в завръщането на почти изчезналите през изминалата година реклами на кредитни продукти. Сигнали за раздвижване има и в статистическите данни за лихвените проценти по новоотпусканите заеми, които през последните месеци започват плавно да се понижават, следвайки бавно намаляването на лихвите по привличаните от банките депозити (виж графиките). Причините за тази тенденция се коренят донякъде в намалялото усещане за риск на международните пазари, което понижи цената на ресурса им. Застраховката срещу фалит на българското правителство по плащането на дълговете му (т. нар. Credit Default Swap) падна от нива около 700 до 200 пункта, което също се отразява благотворно и на местните банки.
Въпреки тези признаци обаче едно от основните послания, които секторът излъчва в момента, е необходимостта от подходящи проекти, които да бъдат финансирани. "Вината за свитото кредитиране не е в банките – в обстановка на намалена икономическа активност много трудно се намират добри проекти за финансиране", изтъква Сашо Чакалски, изпълнителен директор на Българската банка за развитие. "Предпоставки за кредитиране има, но все пак трябва да сме по-сигурни", посочва и изпълнителният директор на Общинска банка Васил Тренев.
В неформални разговори някои от представителите на бранша пък обясняват, че в резултат на кризата в момента огромна част от кандидатстващите за заеми фирми просто не са в състояние да покрият изискванията на банките и техните системи за оценка на риска.
Топящи се печалби
Всъщност повишената предпазливост и по-консервативното отношение на финансистите съвсем не са лишени от логика. Доказва го продължаващото нарастване на проблемните заеми в банковите портфейли. Според статистиката към края на 2009 г. техният дял вече надхвърля 10% от общия обем на отпуснатите от банките кредити за бизнеса и домакинствата (без овърдрафтите). Само за една година размерът им набъбна от 1.1 до 4.1 млрд. лв. За да смекчат негативните ефекти от влошаването на портфейлите, банките трябваше да заделят все по-големи провизии за бъдещи загуби и обезценки, а това от своя страна се отрази и на финансовите им резултати. Към края на ноември печалбата на сектора достигна 701 млн. лв., като отбеляза спад с 46.8% спрямо година по-рано. Направената в края на 2009 г. прогноза на БНБ също предвижда финансовият резултат на сектора за годината да е наполовина по-малък от реализираните през 2008 г. 1.4 млрд. лв.
"Голяма част от печалбите на банките отидоха за неутрализиране на ефектите от ръста им, но все пак нивото на лошите кредити остава под средното за региона", коментира Асен Ягодин. Думите му се потвърждават и от публикувания през седмицата годишен отчет на управляваната от него Пощенска банка. Според документа печалбата на кредитната институция към края на 2009 г. намалява до 20 млн. лв. спрямо отчетените 90.5 млн. лв. през 2008 г. Спокойно може да се очаква, че подобна ще е картината, която ще разкрият и годишните отчети на останалите институции. Данните на БНБ за финансовите резултати на банките излизат на 29 януари, след редакционното приключване на "Капитал", но последното тримесечие ръстът на лошите кредити е 1 млрд. лв., което е с около 300 млн. лв. повече от предходното. Всъщност не би било изненада и ако част от банките приключат годината със загуба, особено като се има предвид статистиката към края на септември, според която близо една трета от тях отбелязаха съвсем минимални печалби от под 1 млн. лв.
Прогнозите на международните анализатори също очертават поне още няколко трудни месеца пред сектора. Според предвижданията на Unicredit Group в последния им доклад за банковия сектор в Централна и Източна Европа пикът на необслужваните заеми в България тепърва предстои, като до края на 2011 г. загубите на банките от отписване на активи ще достигнат 3.7 млрд. лв. В края на миналата година остро влошаване на качеството на активите през 2010 г. прогнозираха и анализаторите от Deutsche Bank Research, според които делът на необслужваните заеми в България и Румъния ще достигне 15-20%. Очаквания за пик на проблемните кредити през 2010 г. обявиха и от МВФ и Raiffeisenbank.
При такъв сценарий кредитните институции ще бъдат принудени да отделят все по-голяма част от приходите си под формата на провизии, което носи загуби. Падащите лихви по кредитите на фона на скъпо привлечените депозити през 2009 г. също ще продължава да топи печалбите им дори и след края на тазгодишната зима. Все пак порочният кръг (замръзнало кредитиране - проблеми за длъжниците - лоши кредити - проблеми за банките - замръзнало кредитиране) все някъде и някога трябва да се прекъсне. Банките могат да дочакат това да стане от само себе си (рискувайки да загубят) или да подпомогнат разплитането на нишката с повече кредитиране (рискувайки да загубят). Първите, които се осмелят може да се опарят, но може и да спечелят.
