Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

Големите инвеститори поглеждат на Изток

В момента повечето големи къщи за недвижими имоти водят кореспонденция и реализират договори с крупни корпоративни клиенти. "Площите, които са най-атрактивни, остават тези, които са на главните улици, твърди Весела Илиева, директор за Западна България на "Адрес" АД. Те продължават да са хитови, и то най-вече поради факта, че големите вериги и търговските марки, които имат присъствие на българския пазар, както и тези, на които им предстои стратегия за развитие в страната, искат да наемат площи именно на тези места.

Обикновено пред представителите на тези фирми като условие се поставя да имат определен брой магазини на централните пазарни улици. Оттук се получава и

Големите компании определят района, в който задължително трябва да бъдат наети площи, използвайки картата на "горещите" места. За София това са бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Алабин", бул. "Витоша". Оттам за българските мениджъри или собствениците на фирми, купили франчайзинг, това започва да става проблем номер едно за стартиране и развитие на бизнеса. Все повече стават собствениците, които за да реализират бизнесплановете си в частта недвижими имоти наемат чрез договор независима агенция, която да намери имот на точно определеното място и площ.

По друг начин обаче стои въпросът с офисите и бизнес центровете. От агенции за недвижими имоти твърдят често различни неща.

От една страна е тенденцията към намаляване цените на наемите на офиспространства в новопостроените бизнесцентрове.

От друга страна търсенето от страна на чужденци на земи, подходящи за офис сгради твърдо се увеличава. Чужденците обикновено регистрират за тази цел 100% местно юридическо лице и така

"Що се отнася до законодателните промени, които е необходимо държавата да извърши, за да стимулира инвестициите в недвижими имоти, то те не са чак толкова много, коментира адвокат Иван Георгиев. По-скоро е необходима една, но изключително важна промяна: даването на възможност чужденците - физически и юридически лица, да могат да купуват земя в България. Сега съществува забрана за това, съдържаща се в чл. 22 от Конституцията на страната. Тази забрана е възпроизведена и в чл. 29 от Закона за собствеността. Забраната се отнася само за земя. След 2000-та година чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху надвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго."

Отпадането на забраната за купуването на земя от чужденци е едно изискване на Европейския съюз и тя ще бъде премахната. Приключването на преговорите за присъединяване ще изисква да бъде дадена възможност чужденци директно да купуват земя в България. Единственото, което страната ни ще може да направи, ако не желае това да стане веднага, е да договори определен отлагателен период за тази възможност.

Но дали е необходим този отлагателен период?

Може би не. Ако разглеждаме земята като средство за производство, каквато е в селското стопанство или в индустрията, то ще се окаже, че

От една страна това е една сигурна инвестиция, но от друга тя може да се окаже рискова. Изтеглянето й не може да се извърши бързо, ако това се наложи. В този смисъл инвестирането на средства в земя е показател за сигурността на дадена страна, показател за отношението на инвеститорите към нея.

Инвестициите в недвижима собственост са свързани с нови инвестиционни проекти на зелено, смята Филип Филипов, управляващ директор на "Адрес" АД. Според него, когато проектът е добре планиран, се постига възвращаемост между 18 до 20% годишно. Интерес към инвестиции в недвижими имоти се очертава и от страна на малкия и среден бизнес.

През следващите няколко години брокери прогнозират активизиране в повече сегменти - очаква се развитие на пазара на промишлени сгради, както и този на земеделски имоти. Очаква се изграждането на големи шопинг центрове и търговски обекти.

Навлизането на големи инвеститори на пазара оформя и нова култура на търсене - сделки с добавена стойност. В агенциите купувачите вече търсят цялостно решение, а не само недвижим имот.

Освен интерес към централните софийски улици, атрактивни през пролетта се очертават и райони от българското Черноморие. Основни фактори за повишеното търсене са активизиращото се жилищно кредитиране от страна на банките, предстоящото приемане на България в Европейски съюз и засиленият интерес на чуждестранни фирми и физически лица към инвестиране в България. Положителен ефект върху пазара оказва и приетият в средата на миналата година Закон за дружествата със специална инвестиционна цел. С него у нас за първи път се регламентира един от типичните инструменти за колективно инвестиране, каквито съществуват и успешно функционират вече повече от 20 години във всички развити страни.

Той е аналогичен на интереса към недвижимите имоти в другите страни от Централна и Източна Европа, които сега са членки на НАТО и на Европейския съюз. В подкрепа на това твърдение е и фактът, че в Унгария например цените на недвижимите имоти са се повишили повече от 20 пъти след приемането й в ЕС.

Почти всички специалисти у нас твърдят, че цените на имотите ще се покачват до и след приемането ни в Европейския съюз. Според тях, обаче, не можем да разчитаме на темповете, характерни за Чехия, Полша, Унгария.