Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Имотните сделки още не значат, че кризата свършва
Рубрика: Интервю Източник: Труд - Г-н Хампарцумян, намалението на лихвите по ипотечните кредити в последните месеци признак ли е за съживяване на икономиката?- Това е по-скоро сигнал за съживяване на един сегмент, който беше свръхпотиснат. Предприемачите, които продават жилища, смятаха, че спадът на пазара на недвижимости е някакво временно явление, което ще премине като хрема и след това ще се възстановят нивата отпреди кризата. След това обаче видяха, че всъщност има устойчив спад на този пазар. Сега цените са по-близки до нивата, на които има търсене, и започнаха да се сключват сделки. Аз не бих оценил това нещо като признак за излизане от кризата, но е признак за нормализиране на имотния пазар, който беше практически парализиран.
- Сега ли е моментът да купим изгодно жилище?
- Не. Човек трябва да купува жилище тогава, когато има нужда от него и може да си го позволи.
Това е валидно във всеки един момент. Няма опасност предлагането на жилища да свърши. Цените могат да падат още, да се стабилизират или в един момент на посткризисна инфлация да растат. Няма смисъл да има някакъв бум в очакване, че пазарът ще се промени. Покачването на цените на жилищата, когато те се оттласкат от най-ниската точка, ще бъде относително бавно, защото няма да имаме такъв еуфоричен пазар на недвижимости поне в следващите 5-8 г.
- Възможно ли е да се купи евтин хотел от банка?
- Уникредит Булбанк спря да финансира масово хотели още през 2003 г., когато видяхме накъде отива развитието на големите курорти в България. Това не означава, че изобщо не сме кредитирали, но сме го правили много внимателно, като сме избирали много хубави проекти на хотелиери професионалисти. Честно да ви кажа, те също страдат от кризата, но много по-малко от опортюнистично настроените собственици, които смятаха, че построяването на един бетонен куб със стаи на някакво място на брега е автоматична гаранция за печалба. Всъщност хотелиерският бизнес е много труден, цикличен и изисква професионално управление на собствеността, а не е просто въпрос на наличие на хотел. Хотел може да си купите по всяко време, когато почувствате, че това е вашето поприще и знаете как да го управлявате.
- Доколко е трайна тенденцията за спад на лихвите и лошото състояние на държавните финанси може ли да я пречупи?
- Всичко е възможно. Първо, държавните финанси не са в толкова лошо положение. Сравнете ги например с положението през 1996-1997 г. В момента са значително по-устойчиви. От друга страна, има световна тенденция за намаляване на основните лихви. До голяма степен това е така, защото икономическият спад води до намаляване на търсенето на кредити. В момента,в който тръгнем да излизаме от кризата и се зададе опасност от по-висока инфлация, лихвите ще тръгнат нагоре.
- Как оценявате антикризисната програма на правителството?
- Програмата е такава каквато е. Най-вероятно ще постигне по-скромни резултати от желаните. Същевременно мисля, че това, върху което трябва да се фокусираме като общество и като икономика, е конкурентоспособността и производителността на България в по-дългосрочен план. Имам предвид, че ние сме сравнително бедна страна спрямо другите членки на Европейския съюз, но иначе имаме среден стандарт.
В същото време имаме аспирации към жизнения стандарт на много богатите западноевропейски държави. За да се постигне това нещо обаче, ние трябва да имаме производителност на труда, близка до германската например.
Това е много дългосрочна задача, защото германците също не стоят на едно място. За да не бъда голословен, ще цитирам някои данни. Едно от изискванията, за да бъдем конкурентоспособни, е да имаме образовани хора. В образователния индекс на Световния икономически форум сме на 82-ро място. След нас, на 90-о място, е Гърция. Виждаме, че тази държава, като няма достатъчно образовани хора, не се справя добре напоследък. Преди нас обаче има страни като Лесото, Гана, Бенин, Сърбия, Зимбабве, Замбия, Албания... Трябва да ни светне една много голяма червена лампа, че освен да преследваме краткосрочните цели като балансиран бюджет, са ни нужни незабавни и решителни реформи в образованието, здравеопазването, пенсионната система и административната ефективност.
- Засега изглежда, че наблягаме повече на харченето.
- Това е естествено. За съжаление последните години на икономически растеж оставиха у нас впечатлението, че можем да се развиваме достатъчно успешно и без да правим реформи. Подобен период имаше през 1994-1995 г. Тогава показателите на нашата икономика, подкрепяни от сивия и черния пазар при югославското ембарго, правеха нещата да изглеждат приемливи. Краят беше катастрофален. Без реформи не може. Те ще създадат по-добра среда за инвеститорите.
- Виждате ли сигнали за подобряване на инвестиционната среда?
- През последните 10 г. със сигурност има подобрение. Сега обаче трябва да излъчваме сигнали на увереност и последователност в икономическите решения. Например, ако искаме да дадем увереност на компаниите, че сме страна с ниски корпоративни данъци, трябва да затворим дискусията по тях и да ги приемаме като даденост. В страни с относително ниски данъчни ставки или с по-либерален данъчен режим като Швейцария начинът на облагане не се променя с десетилетия.
- Има ли властта “галени банки”? Има мнения, че държавните предприятия трябва да изтеглят авоарите си от частните банки и да ги депозират в Българската банка за развитие?
- Не мисля, че има галени банки. Има такива, които по исторически причини са използвани от държавата за финансово посредничество. Банките трябва да бъдат политически неутрални. Същевременно Банката за развитие е полезна институция, но тя е много малка, за да поеме на плещите си обслужването на финансите на правителството. Тя има определени цели, които трябва да преследва, и има своето място в банковата система, но не може да бъде универсално решение на проблема.
- Обявяват ли се търгове за парите на държавни фирми и структури?
-Това се прави често. Друг е въпросът, че Законът за обществените поръчки дава възможност да се сложи като официално изискване, което носи някакви точки, какви коли или компютри банката би дала на съответната администрация. Предимно на общинско ниво се прави и всъщност е абсолютно законно. Ние обикновено не участваме в такива състезания. Премахването на такива възможности, които дори не бих нарекъл корупция, а институционализирана неефективност, е важно, за да стане управлението на публичните средства по-добро. Защото, когато обявяваш търг за обслужване на даден бюджет, единствената цел, която трябва да гониш, е финансовите условия, а не коли, компютри или ремонти на сгради. Сегашната практика може би е провокирана от по-малки и слаби банки, които си търсят място под слънцето.
