Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Инж. Глосов: Европарите са глътка въздух за строителите
Рубрика: Интервю Източник: Труд - Ситуацията в строителния бранш продължава да е тежка, краят на кризата поне засега не се вижда. Колко строителни фирми заключиха офисите си, инж. Глосов?- Всяка година строителните фирми подлежат на препотвърждение в професионалния регистър на Камарата на строителите в България (КСБ). Ако през 2008 г. в него се бяха регистрирали 5000 фирми, през есента на миналата година отпаднаха около 1200 фирми. Т.е. те обявиха, че прекратяват дейността си. Вече започна новото препотвърждаване и, виждайки как вървят нещата за 2010-а, очаквам поне още около 2000 фирми да заключат офисите си. Дано прогнозата ми не се сбъдне, но кризата в бранша е очевидна и, за жалост, реалността е тежка. Трябва да се държим здраво и да бъдем единни в бранша в това трудно време. Всяко работно място и всеки обект са важни.
- Колко фирми членуват сега в Камарата?
- Фирмите са 1932 и те изпълняват 85% от обема на строително-монтажните работи в страната.
- Сигурно правите анализи кога нещата ще станат по-благоприятни?
- Строителство винаги е имало и колкото по-добре се развива икономиката на страната, толкова повече работа ще има за строителите. Но в близките няколко години няма как да достигнем темповете в жилищното строителство от 2008 г. Допусна се ненормално презастрояване, а кризата ни е притиснала в клещи. Светлината в тунела за нас можем да видим най-рано през пролетта на 2011 г.
- В каква посока трябва да бъдат насочени усилията в бранша сега?
- Европрограмите са светлият лъч пред нас. Усилията ни сега трябва да бъдат насочени към тях. Те предвиждат не малко средства и ако сериозно подходим към тях, това ще раздвижи пазара. Но, както добре умеем, и пред тази глътка въздух има пречки.
- Какви са те?
- Ние все още нямаме готови качествени проекти и това е голям проблем. Тук е и мястото на Камарата на строителите в България (КСБ) - наши специалисти да участват в подпомагането на общините при изработването на такива проекти. Добър знак е, че много от фирмите, които бяха от жилищното строителство, преструктурираха дейността си и се насочиха към инфраструктурното строителство.
- И правителството постави на първо място точно инфраструктурните обекти, пътищата станаха приоритет № 1. В големите обекти обаче участват големи и мощни компании. Малките и средни фирми какво да правят?
- Най-много пари се очаква да дойдат по програма „Транспорт". Но не бива да се омаловажават и другите европрограми за селскостопанските райони, пречиствателните станции в областта "екология" - такива търгове вървят в момента. Те са за по-малко пари и с по-малко показатели. Точно там е мястото за участие на по-малките фирми.
- Каква е оценката ви за провеждането на търговете, достатъчно прозрачни и справедливи ли са те?
- С този проблем Камарата се бори отдавна. Необходима е абсолютна прозрачност и за българските, и за чуждите фирми, да са равнопоставени. КСБ има над 150 специалисти, които са подадени в Агенцията за обществени поръчки и в общините. Те могат да участват в тръжните комисии, в конкурсите. Защото много често, четейки условията на един търг, ти става ясно кой ще е изпълнителят. Поставят се такива критерии, които би могъл да изпълни само определен участник.
- Обяснете защо често има драстична разлика в цените между първия и последния участник в даден търг - говорим за 2-3 пъти повече или по-малко?
- Това е много интересно явление и аз като собственик на строителна фирма съм участвал в търгове с 30-40 участници. И какво се случва - в търг за обект, който е с цена 3-4 милиона лв. 18-25 фирми се движат с много малка разлика - 50-80 хил. лв. Но в същото време има фирми с много по-висока или по-ниска цена.
- И обикновено печели участникът с най-ниска цена?
- Да, но друго е тревожното. Има фирми, които на всяка цена искат да спечелят търга, и понеже в тръжните документи по европрограмите най-ниската цена е записана като изискване, се появява нов бизнес. Печелят се търгове под себестойността им. Банките отпускат кредити само на фирми, които са спечелили проекти, и това се превръща в тяхно алиби.
- Но тези обекти едва ли ще се изградят с такива пари?
- Ето това е проблемът - какво ще коства? И министър Томислав Дончев постави тези дни подобен въпрос. Означава ли, че качеството ще е под изискуемото? Това не бива да се допуска. Камарата ще се бори срещу подобен рецидив.
- Публична тайна е, че у нас за да спечелиш проект трябва да дадеш рушвет. На вас искали ли са ви?
- (Усмихва се) Никога не съм участвал в такива схеми и сигурно затова не печеля много търгове. Преди може би наистина е имало доста такива случаи, но сега конкуренцията е много голяма и всеки следи другия това да не се случи, а и не се афишира.
- Докъде стигна разплащането на държавата към фирмите, към които тя има задължения?
- Най-големите й задължения и в момента са точно към строителния бранш. Това е сериозен проблем. Колкото по-бързо се издължи, толкова по-бързо ще се реши и проблема с междуфирмената задлъжнялост. Всяка по-голяма фирма, работила по държавен проект, дължи на подизпълнители, те на свои доставчици и така порочният кръг се завърта. Сега има някакво раздвижване в тази област, но все още не е достатъчно. Камарата на строителите притиска сериозно всяко едно ведомство, излезе и постановление, по което задълженията на държавата се разплащат през банката за развитие. Статистиката ни показва обаче, че това все още върви много бавно. Усилията ни са в посока по-бързо да бъдат изчистени задълженията, за да могат фирмите за работят, а да не затварят.
- Колко са намалели издадените строителни разрешения в страната за нови сгради за 2010 г. в сравнение с предишни години?
- Веднага можем да направим сравнение - строителните разрешения за първото тримесечие на 2009-а са общо 2527, в т.ч. за жилищни сгради 1470, административни - 79 и други - 978. За същия период от тази година намалението е факт - разрешителните са общо 1904, съответно 987 за жилищни сгради, 49 за административни, и 868 за други. Веднага виждате разликата. Сега нещата не са радостни. Все още не е завършило полугодието, но ситуацията е лоша, най-тежка е.
- Какви са данните за реализираната продукция за т. г., прогноза бихте ли направили?
- 2008 г. бе най-добрата за бранша. Тогава продукцията на строителните предприятия бе за 21,582 млрд. лв. През 2007-а тя бе 15,206 млрд. лв., а за миналата 2009 г., когато кризата у нас започна, бе реализирана продукция за 13,308 млрд. лв. Това сочат данните. Прогнозата на Камарата за т.г. обаче е още намаление - около 11,308 млрд. лв.
- Казват, че кризата прочиства, а на пазара остават само можещите. Така ли е и при вас, изчисти ли се строителния бранш от случайни играчи?
- Макар и бавно, но браншът ни се освобождава от т.нар. случайни играчи. И това се вижда в годишното препотвърждаване в професионалния регистър. След като толова много фирми отпадат, означава, че те не са били никак малко.
- Хората обаче не смеят да рискуват и да теглят кредити, за да купуват жилища. Как ще отвърнете, с намаляване цената им ли?
- Цената на строителния продукт не може да се намали значително. Защото цените на материалите не са паднали много, че да влияят на чистия строителен продукт. И затова нашите цени не са толкова много намалели, както мнозина се надяват. Продажната цена на готовия продукт от предприемача обаче е друго нещо.
- Какво показва статистиката?
- Цената на жилище като чиста строителна стойност е в рамките на 300-400 евро на квадратен метър - в зависимост от степента на завършеност, лукс и качество. На ниска цена много добро качество трудно може да се намери. Компромисът, който се прави, е за сметка на качеството на материалите или нискоквалифицирани работници. Цената на готовия продукт обаче се определя от предприемача. Но към нея трябва да се прибавят обезщетенията за собствениците на земята, проектирането, стротелния надзор и куп още неща.
- Спазва ли се законът при обществените поръчки?
- Понякога грубо се погазва закона и търгове се печелят от фирми, които не са вписани в централния професионален регистър. Те нямат право да участват, камо ли да печелят. Такива фирми трябва да бъдат изключвани още в първия етап на тръжната процедура.
- Бихте ли посочили пример?
- Примери много, но ето - във вестника на Камарата „Строител" има рубрика, в която се подават сигнали за нагласени поръчки. Едно от последните писма бе за подобен случай в Елин Пелин. Победител в един от търговете там е фирма, която не отговаря на условията, поставени в тръжните книжа. Подобна практика трябва да престане, защото така се погазва закона.
- Кои са най-големите проблеми пред строителния бранш сега?
- На първо място е задлъжнялостта на държавата към фирмите. Второ, прозрачността на търговете за обществени поръчки, равнопоставеността на фирмите.
- Президентът на „Главболгарстрой" г-н Симеон Пешов заяви, че се оттегля от поста шеф на КСБ. Вие сте номиниран за нов председател. Кой издигна кандидатурата ви?
- Кандидатурата ми е издигната от най-голямата структура на Камарата - Софийската областна организация, номинацията ми е подкрепена и от още 14 областни представителства с над 1200 фирми членки. Това е голямо предизвикателство за мен, защото досега Камарата имаше изключително добър ръководител като инж. Пешов - човек с невероятен опит и голям авторитет в бранша.
- Какви задачи си поставяте, ако бъдете избран на поста?
- Основната ми задача е единството на Камарата, която е с много голям авторитет в страната и чужбина. Тя е активен член на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC). Признание затова е конгресът на FIEC, който догодина ще бъде в България. Затова Камарата трябва да продължи да бъде силна, единна и с все по-нарастващо влияние в икономическия живот на страната.
- Като казахте единство - да не би някой да иска да я разцепи Камарата?
- Винаги има недоволни от един избор на председател или на Управителен съвет. На центробежните сили трябва да се попречи. Нашата задача е да убедим членовете ни, че УС ще работи за единството на камарата, а не само за хората, избрани в управляващите органи. Освен това са необходими спешни промени в някои закони, които да отстранят изкривяванията в дейността на нашия бизнес. И на това Камарата трябва активно да повлияе.
- Кои закони, свързани със строителството, имат нужда от ремонт?
- В момента се ремонтира Законът за обществените поръчки, допуснат е на второ четене и това стана с активно наше участие. Другите закони са за устройство на територията, за ДДС, Кодекса на труда (КТ).
- Каква промяна искате в Кодекса на труда?
- Трябва да се помисли върху изискването за работно време. В Германия например кодексът допуска да се работи до 12 часа на ден, а при нас не. Ние все още сме записали 8 часа. Какво лошо има в това хората да работят повече и да получават повече пари за труда си.
