Новини за недвижими имоти

Иван Данов: Ако се стегнат, панелките ще имат 200 години живот

- Г-н Данов, в отчета вие си поставихте много задачи. Ще се справите ли?
- Аз не съм професионален политик. Затова и желанието ми е да свърша това, което ми е тежало в България. Искам нашата страна да се изравни с останалите европейски държави - поне в областта, за която отговарям.

- И затова искате да въведете 3D проектирането. Как ще стане?
- Със стандарт. Когато държавата работи, го прилага. Не можем да налагаме правила на частния проектант.

- Т.е. за проектиране на държавни и обществени обекти?
- Точно така. Като начало. А частният инвеститор, който е по-заинтересован, ще го възприеме по-бързо.

- Ще се оскъпи ли самото проектиране?
- Проектантският бизнес бе оставен на оцеляване. Не е тайна, че голяма част от него ползва т.нар. кракнат софтуер.

Нашето проектиране е много евтино,  то е под себестойността - 6 до 10 евро на кв. метър.

На мен дори са ми казвали - какво да ти плащам, той компютърът прави сам всичко. Аз имам мечта - да си легна вечер, да го включа и на сутринта той всичко да е свършил. Ако може и парите да са в банковата сметка, всичко е идеално.

За да излезе сметката на един проектант, той трябва да съкрати максимално сроковете. Това става за сметка на качеството. Така че инвестицията за качествен проект може да е по-висока, но общата цена за крайния продукт ще падне, а качеството и сигурността ще са много по-добри.

- Какви промени ще поискате в ЗУТ? Казахте правоспособен специалист да проектира барака.
- В момента може да се наложи за проект да се плати повече, отколкото струва самата сграда. В развитите страни се иска конструктивно становище, архитектурни чертежи и геодезическа снимка. Проектантът носи отговорност. Подава се в общината и подлежи само на информационен режим. Тази цена вече е много ниска - такъв проект е не повече от 100-150 лв. А глобите, които човек трябва да плати за незаконната постройка, са много повече. Това е механизмът - като кажем, че проектът ще струва толкова, а глобата е умножено по 3, естествено всеки ще избере законовия път.

- А какви са решенията за санирането?
- Особеното у нас проблем са многото собственици. На Запад например част от опита, който съм виждал, е, че не можете да увеличите наема, ако не санирате имота си
Но тук няма как да стане.

Една от идеите, които обсъждаме, е свързана с разходите за отопление. Този, който санира, взема кредит. След санирането разходите за отопление рязко падат. Изчисления показват, че ако инвеститорите “купят” топлинната енергия за години напред не само за сграда, а за един квартал, те печелят.

- И например за 5 до 10 г. да се изплати инвестицията?
- Да, това е един от моделите, който би могъл да проработи.

- Каква е вашата прогноза за панелките - колко ще издържат, ако не ги санираме?
- Мерките сега не биха стрували много пари. От лятото на 2013 г. в специализираната германска литература имаше обследване на панелни сгради, санирани в средата на 90-те. Тогава се даваше гаранция за удължаване на живота им с 50 до 80 г. Сега обследването показва гаранция 200 г.

Техническото решение го има - възстановяването на конструктивните връзки е елементарен процес. Оттам трябва да се започне, а не от самодейните интерпретации на саниране, които са начин за усвояване на пари без резултат. Има и един абсурден конкурс - с типови проекти да се санират типови сгради.

- Той е на Столичната община.
- Няма как да сработи системата клин клин избива. Защото най-голямата слабост на панелните сгради от естетическа гледна точка е типизацията. Трябват индивидуални проекти и обща концепция за цял квартал. И да се промени околната среда.

- Какви идеи имате за социалните жилища?
- Трябва да се решава проблемът комплексно. Хората да имат не само покрив над главата, а да могат икономически да си го позволят и да го поддържат.

Втората посока е да решим проблема с т.нар. гета. Смятам, че там живее човешки, трудов потенциал, който страната има, а не го използва - вместо това той е изолиран. Задачата е тези хора да се спечелят за страната.

- Как става това?
- Замислете се за интеграцията на чернокожото население в САЩ. По същия начин на тези хора трябва да им се дава шанът да се интегрират.

Във Великобритания по времето на Маргарет Тачър, независимо от какъв произход са, се даваха средства за деца, които имат дарования - да се развива и семейството да просперира. Тази философия е насочена към следващото поколение - не тези, които сега са на 25-30 години, става дума за децата. И третата посока - съществуващият сграден фонд, износен в голямата си част, да се приведе към съвременните изисквания.

- Какъв е проблемът с плана на община Банско? Екоминистър Михайлова каза, че е изчезнал.
- Ние получихме копия, на които никъде не пише “Вярно с оригинала”. Те са немащабни. Моето лично професионално мнение е, че има разминаване, защото планът е правен преди 14 години, чертан е на ръка Сега навлизаме в една дигитална ситуация, в която се чертае с точност до части от милиметъра.

- И сега как ще се излезе от ситуацията с Банско?
- Агенцията по кадастъра направи заснемане и ще се тръгне към решаване на всички въпроси, които се отнасят до плана. Доколкото знам, разминаванията дори не са толкова драматични.

На базата на твърдия кадастър ще прекъснат спекулациите и с Черноморието, и с планините. Очертават се точно границите на имотите.

- Какво е решението за инвеститорите по Черноморието?
- Бият се две тенденции - едната е презастрояване, другата е тотално опазване на природата. Първото не е решение, но пък второто означава резерват - думата, която никой не иска да каже. Ако тези зони станат резерват, населението ще дойде в големите
градове, защото няма да има какво да прави там.

Атакуват ме, че съм щял да застроя цялото Черноморие. Разумният човек трябва да си даде сметка, че страната не може да стане резерват, а да има икономически живот, просперитет. На месец може да се печелят по 54 млрд. лева, ако бутилираме минералната вода, вместо да изтича. Ако тези дадености ги използваме, това ще е възможност нашето население да си повиши стандарта. Всякаква намеса някъде е нарушаване на вече съществуваща система. Трябва да се направи анализ къде какво би се нарушило и да не се допуска лобизъм.