Новини за недвижими имоти

Желязото може да спре глобалното затопляне

Изследователите са си поставили за цел да проучат природата и растежа на микроскопичните морски растения (фитопланктона), обитаващи южните полярни води, обогатени с желязо по време на последните ледникови периоди.

Резултатите от този интересен полеви експеримент, наречен SOFeX, са публикувани в Science на 16 април 2004 г.

Въз основа на предходни изследвания се предполагаше, че по време на последните 4 ледникови периода в южните полярни води са се развивали внушителни популации от фитопланктон и се е наслоявало голямо количество богат на желязо прах, носен от разширяващите се пустинни области.

За да симулират подобни ледникови условия, изследователите от SOFeX са разпръснали железни прашинки по повърхността на водата в два квадрата със страни от по 15 сантиметра, така че концентрацията на желязо в изследваните области да е 50 на трилион частици.

Въпреки че е ниска според земните стандарти, тази концентрация е 100 пъти по-висока в сравнение с околното водно пространство, в резултат на което водата се е оцветила от масирания приток на фитопланктон.

Морските микроскопични растения са покрили територия от хиляди квадратни километра и могат да бъдат наблюдавани на спътниковите снимки.

Всяко от тях консумира по над 30 000 тона въглероден диоксид - основният оранжериен газ.

Изследователите са проявявали по-специален интерес
дали след смъртта на растенията този въглероден диоксид ще се върне обратно в атмосферата,
дали ще потъне на дъното
или ще бъде усвоен от потомците им.

Наблюденията на д-р Кен Бюеселър от Woods Hole Oceanographic Institution и д-р Джим Бишоп от Lawrence Berkeley National Laboratories, изложени поотделно в една и съща публикация в Science, показват, че по-голямата част от въглерода потъва на стотици метри под повърхността на водата.

Ако е така, това означава, че високата концентрация на желязо в южните океански води ежегодно предизвиква отстраняване от атмосферата на билиони тонове въглероден диоксид!

Може би това е спомогнало за охлаждане на Земята по време на ледниковите периоди.

Съответно то би могло да се използва от хората, за да се забави глобалното затопляне чрез премахване на въглеродния диоксид от атмосферата посредством цялостна програма за наторяване на океана.

За разлика от предходните експерименти, свързани със съдържанието на желязо в южните полярни води, SOFeX обхваща два отделни района, с цел да се определи дали предизвикващото приток на фитопланктон добавяне на желязо би повлияло върху концентрацията на силициева киселина.

Силициевата киселина е основна хранителна съставка за diatom-ите - най-разпространеният вид фитопланктон.

В южната си част южните океански води са богати на силициева киселина, докато в северната концентрацията й е много ниска.

Резултатите от експеримента показват, че дори там, където силициевата киселина е малко, обогатяването с желязо може да предизвика появата на фитопланктон от видовете dinoflagellate и prymneseophyte, които не се нуждаят от силиций, за да растат, а консумират огромно количество въглероден диоксид.

Това откритие е било потвърдено чрез повторен експеримент в южните полярни води, за да могат учените да се убедят, че концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата наистина намалява.

Експериментът SOFeX е проведен през януари и февруари 2002 г. - цяло десетилетие след началото на планирането и подготовката му - и е финансиран от Американската национална фондация за наука и Американския департамент по енергетика.