Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

Какви имоти още може да поиска да си върне премиерът Сакскобургготски

Място в Панчарево
В края на Първата световна война Фердинанд си харесал минералната баня в Панчарево. На 17 април 1918 г. интендантството на цивилната листа праща писмо до министъра на земеделието и държавните имоти Петър Динчев, в което нарежда: "Да направи надлежното разпореждане да се предпише на Софийския окръжен управител за отчуждаването на едно празно място на юг и до самата баня в Панчарево, на което ще бъде построен един басейн, предназначен за негово величество царя." Министър Динчев дава мястото, но уточнява, че строежът е в компетенцията на министъра на търговията и промишлеността. Войната прекършва мераците за басейн, но празното място все пак става собственост на интендантството.

Земята на санаториума в Сандански
Пак през 1918 г. започнало изграждането на санаториума в Свети врач, днес Сандански. Интендантството препоръчва да се изгради санаториум за ранените войници и офицери върху едно място, което притежава край града. Преди то да стане негов собственик, учени са изчислили влиянието на климата, природата и минералните води върху човешкия организъм. Недостатъкът на мястото е липсата на гора и по тази причина интендантството с писмо от юли 1918 г. задължава министерството на войната "да отстрани това неудобство, като залеси парк". Кой знае каква щеше да е съдбата му, ако Фердинанд бе останал на българския престол.

Вила в Боровец
През месец май 1944 г. индентантството на цивилната листа започва строителството на вила в Чамкория. Тя е предназначена за принц Кирил, който след смъртта на Борис III е регент на малкия Симеон. Таксата за строителство от 10 538 лева е платена още в началото на май. Предвид хода на Втората световна война в Източна Европа се строи с изключително бързи темпове. Глобалната вноска за строителството е 51 600 лева. За броени дни в края на май са привършени изкопните работи и отлети бетонните основи. Близо 180 000 лева отиват за строителството на варница и доставки на пясък, чакъл, водопровод, камъни, за надници на работниците. Общо стойността на вилата излиза над 2 млн. лева с цялостното обзавеждане. Строежът е завършен на 5.IХ. 1944 г., но принц Кирил няма време да й се радва.

Санаториумът в Трявна.
През март 1940 г. интендантът на цивилната листа докладва на Борис III: "Първият търг за постройка на санаториума в град Трявна не утвърдих, понеже се дадоха много високи оферти.

Вторият търг се състоя днес, при който се получи най-ниската оферта, 11% над девиза. т.е. за 7 000 000 лева да се построи само в суров вид постройката. Тая оферта е дадена от инженер Минчо Шишков от град Дряново."
Върху това писмо стои гриф:" Да се състави веднага комисия!" Комисията е съставена, одобрява разходите и интендантството на цивилната листа започва строежа през 1940-41 г. Само през този месец за изкопи, превози, бетон, баластра, заплати на майстори и на предприемача са заплатени 666 530 лева. През 1942 г. за довършителни работи в санаториума са похарчени близо милион. Отделно от тая сума е обзавеждането. Строежът поглъща 47 340 горнооряховски тухли. Сградата има 103 прозореца. Майстори от Русенско я облицоват с бял камък и варовик. Само за бетона, положен в сградата, интендантството плаща 423 783 лева. В държавния архив обаче няма нотариален акт на името на интендантството.

Хълмът Царевец
При едно от посещенията на Фердинанд в Търново кметът на града Панайот Славков му подарява хълма с едно условие - двамата да си построят хотел, приходите от който да делят. Речено-сторено. Сградата е направена в алпийски стил. Тя си стоеше до възстановяването на хълма Царевец през 1981 г. по повод на 1300-годишнината на България. Била е лятна хижа на Фердинанд, после е туристическа база, а накрая в нея се помещават археолозите.

Панайот Славков прави шеметна политическа кариера. Той е подпредседател на V ОНС, после председател на същото и следващото народни събрания. Последователно става министър на правосъдието и министър на труда и земеделието.
Хълмът Царевец е подаряван и на сегашния министър-председател Симеон II на 23 юни 1937 г. Това става на извънредна сесия на Великотърновския градски общински съвет. Протоколът от тази сесия уточнява, че на нея "присъстват председателя кмет Тодор Фъртунов, помощник кмета Сава Яранов и общинските съветници..." Следват 18 имена. От тази сесия отсъстват Христо Добревски, който е болен и Андрей Драгнев, д-р Кърмаков и Тодор Вълчев, които са редовно поканени, но отказват да присъстват - очевидно несъгласни с идеята хълмът Царевец да се подари на Симеон II.

Самото заседание е твърде любопитно с борбата между здравия разум и еуфорията относно предложението да се подари хълмът Царевец и там Симеон II да си построи дворец.

Още в началото общинският съветник Петър Ангелов заявява: "Въставам обаче, относно даването на Царевец. Това място не принадлежи на общината, а дворците са били притежание на Второто българско царство. Никъде не съм чувал и никъде не съм чел да се подаряват едни такива ценни старини като Царевец, свързани с историята на цял народ. Атиняните например никога не биха подарили комуто и да било своя Акропол.Помощник-кметът Сава Яранов: "90 процента от лицата, с които съм говорил, са за даване Царевец или Света гора."

Общинският съветник Руси Русев: "Изказвам мнение Царевец да се даде с нотариален акт."

Общинският съветник Ненчо Начев: "Вчера учителят историк Тодор Николов изказа мнение доколкото си спомням, щото Царевец да се подари на Княз Симеон Търновски, но при условие същия да се проучи и запрети, след което да се предложи на чужденците и целия български народ, без обаче да се строи дворец или каквото и да било ново нещо."

Препирните продължават, но надделява мнението да се подари хълмът.И общинският съвет решава:

1. Да се поднесе като дар на българския престолонаследник Негово Царско Височество Симеон княз Търновски най-свидното, което Велико Търново недри в своето землище, скъпата на целия български народ историческа местност Царевец - извор на гордост и самовяра за племето ни и да се образува от ежегодните бюджетни средства на общината фонд за разкриване, проучване, укрепяване, реставриране на старините и разхубавяване местността Царевец с пожелание да се построи там и дворец на престолонаследника - бъдещия български цар - за да се свърже символично споменът за Второто българско царство с бъдещето на Третото българско царство.
Фондът се поставя в разположение на Н.Ц.В престолонаследника Княз Симеон Търновски. Да се пусне подписка между всички великотърновци, която да събере паричния им дар за посочената по-горе цел."

Също така общинският съвет решава:

"Избира делегация за поднасяне на дара в Двореца в състав: кмета на града, общинските съветници Богдан Атанасов Минчев и Марин Стефанов Рикев, по един представител на търговците, занаятчиите, работниците и индустриалците и двама представители на културно-просветната организация в града."