Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Кой за какво плаща в блока
Рубрика: Законодателство Източник: ТрудЗадълженията на съседите и редът, по който стават плащанията, необходими за поддръжка на сградата, са уредени главно в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Законът дели съседите на три категории - собственици, ползватели и обитатели. Те имат различни парични задължения във връзка с поддържането на сградата. Собствениците са тези, които притежават поне един самостоятелен обект в сградата - апартамент, ателие, мезонет и т.н. Ползвателите са онези, които имат само правото да ползват даден обект в сградата - например възрастни хора, които са прехвърлили жилището на своите наследници, но са си запазили правото да го обитават доживот. Обитателите пък са всички, които не са собственици или ползватели, но живеят в сградата на някакво правно основание. Такива са наемателите.
Паричната вноска, която плащат всички живеещи в сградата - собственици, ползватели и обитатели, е т.нар. такса вход. Тя се плаща “на глава”, т.е. определена сума за всеки член на домакинството. Така например, ако едно тричленно семейство живее в апартамент и таксата е 5 лева на човек, семейството ще дължи всеки месец по 15 лева.
Таксата вход е предназначена за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. В тях влизат разходите за консумативи, свързани с управлението - за домова книга например. От тази такса идват и парите за възнаграждения на членовете на управителните органи на етажната собственост - например домоуправителя, и за касиера. От тези пари се плащат сметките за електричество, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски. Законът дава свобода на общото събрание само да определи размера на тези вноски според нуждите за поддръжка на сградата.
Важно е да се знае, че според чл. 51, ал. 5 от ЗУЕС собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на сградата, свързана с достъп на външни лица, плаща повече за разходите за управление и поддържане на общите части. Такса вход за него е от три до пет пъти по-висока. Размерът се определя с решение на общото събрание. Така по-голяма такса ще дължи например зъболекар, който има частен кабинет в блока. Причината за това са върволицата пациенти, които го посещават.
Предвидена е и такса вход за домашните любимци. По закон собствениците, ползвателите и обитателите, които отглеждат в сградата животни, подлежащи на извеждане, плащат такса за всеки домашен любимец. Тя е в размер като за още един член на домакинството. Причините за това са, че животните също използват асансьора или стълбището. А това неизменно е свързано със замърсяване и разходи за почистване.
Собствениците са основните лица, задължени по закон, да плащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата. Те плащат и за подмяна на общите инсталации или оборудване. От вноските им се поддържа фондът “Ремонт и обновяване”на етажната собственост. Разпределението става съразмерно с притежаваните от тях идеални части (по реда на чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС). Ползвателите са длъжни да плащат тези разноски или част от тях само ако това е уговорено със собственика.
Обитателите пък по закон не плащат изобщо такъв разход. Така ако протече покривът на блока, плащат всички собственици на апартаменти, а не само пострадалите от аварията живеещи на последния етаж. Това е един от най-невралгичните спорове в една кооперация - защо да плащам, като не ми тече!? Но законът е ясен, че този проблем е общ и всички трябва да се погрижат за решаването му.
Фондът “Ремонт и обновяване” е задължителен. Той се създава и поддържа от общото събрание на етажната собственост, което не може да вземе решение, че такъв фонд няма да има. Средствата в него се набират от ежемесечните вноски на собствениците и от други източници (чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС ). Размерът на вноските се определя с решение на общото събрание.
Водещият критерий обаче не е колко души живеят в даден апартамент, а колко от общите части на блока притежават. Вноската за ремонти не може да е по-малко от 1% от минималната работна заплата за страната. В момента тя е 270 лева и този размер ще се запази до 1 май 2012 година. Това означава, че минималната месечна вноска за този период трябва да бъде 2,70 лева. След 1 май 2012 година минималната работна заплата ще стане 290 лева. Така минималната месечна вноска от тази дата ще е 2,90 лева.
Кооперацията може да финансира ремонтите си и от други източници. Например парите за пребоядисване на стълбището може да дойдат от отдаването под наем на общи помещения в блока. Етажната собственост може да набира средства и от поставяне на реклами или технически съоръжения върху сградата. Мобилните оператори например плащат за предавателите си.
Атанас Йорданов
