Новини за недвижими имоти

Къщата на Вазов в Берковица остава музей

Край на страховете ни, че къщата може да стане кръчма или хан, не крият радостта си музейните работници, които от години са единствените стопани на забележителната старина. В Берковица може да се видят стотина къщи, които са строени преди и малко след Освобождението. Клюмнали са на една страна, потънали са до прозорците в земята, но в някои от тях още живеят семейства.

Вазовата не прилича на останалите старини. Изглежда красива и на 200 години, гали окото с възрожденския си стил и архитектура, респектира с естетическия усет на създателя си. Името му не е известно, останал е прякорът му - Ипеклията. Бил богат турчин, преместил се в Берковица от град Ипек, Южна Албания. Старите жители на града още наричат къщата Ипеклийската. Първият й собственик скоро я продава на Златилията, той на следващ. В собствеността й има и междуцарствие, т. е. била е ничия. През 1878 година в нея настаняват руски офицери, а на следната година - новоназначения пръв председател на окръжния съд в града Иван Вазов. Той живее в нея около година. Прислугвала му красивата туркиня Зихра. Съдията не бил безразличен към младата жена, гласи клюката, която се разказва от уста на уста. Това, което и той признава след време, е, че в Берковица "почувствах се възроден, напълнял, добре гледан от Зихра". В стаите с шарени черги по миндери и подове, изкусно издялани от тревненски майстори дървени тавани, съдията е посрещал клиентите си - примитивни селяни и новоизлюпени парвенюта, които водели нескончаеми дела за земя, добитък, роднински делби. Заклеваха се спокойно в лъжи, издава по-късно поетът. В къщата по това време живял и помощникът му в съда Иван Стоянов, чийто образ Вазов пресъздава гротескно в "Митрофан и Дормидолски".

Ипеклийската къща е била собственост и на хаджи Петър Хаджиилиев, председател на революционния комитет в града, който по някое време след Освобождението става и кмет. Кмет през 1920 година е и последният й собственик Димитър Томов. През 1940 година чрез обявление в Държавен вестник къщата е призната за народна старина. Оттогава я наричат Вазовата. Десет години по-късно решение на тогавашния Министерски съвет я превръща в музей на Вазов. Отчуждена е от собствениците й д-р Тома Димитров и сестра му Станка Томова. За тях общината отделя два апартамента в строящия се по същото време на централния площад в Берковица жилищен блок "Бор". Възмездните жилища и досега са притежание на фамилията Томови. Беше "плетарка", стаите не можеха да се затоплят, споделят възрастни съседи. Томови живеели в построената от тях друга къща в двора, която преди 10-12 години е върната на фамилията. Набързо е освободена от музейните работници, които са я ползвали за фондохранилище.

За седем години къщата е превърната в един от най-интересните Вазови музеи. Укрепени са основите, плетът по стените е заменен с тухлен зид, подновен е покривът. Открити са вещите, с които Вазов си е служил, събрани са много предмети от тогавашния бит. Неизвестни дарители от цялата страна започнаха да пращат ценни Вазови издания, вестници, портрети, картини, спомня си за онова време тогавашният уредник Милан Миланов. В годините на организираните посещения през берковския музей на Вазов годишно преминавали по 20 000 души. Сега посрещаме по около 6000, предимно деца и ученици, разказва директорката на музея Дора Изетовска. Къщата не е подмината от бандитските набези през последните години. Преди три години изчезва ценният портрет на Вазов, рисуван през 1917 година от Елисавета Консулова. Задигат и автентичната мастилница и часовника на поета. Досега вещите не са открити и върнати на музея.