Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Левон Хампарцумян: Технически кризата свърши
Рубрика: Интервю Източник: 24 часа- Г-н Хампарцумян, прогнозите на УниКредит, както и на други международни институции и анализатори, за ръста на БВП на България бяха ревизирани. По данни на БНБ в края на миналата година лихвите по някои нови кредити се понижиха, а през януари тръгнаха нагоре. Много тежка ли ще е 2012 г.?
- Това, че през 2011 г. имаме малък растеж и предполагаме, че и през 2012 г. той ще продължи умерено, означава, че технически сме излезли от кризата. Дали икономиката ни харесва с този темп на растеж? Отговорът е "не". Трябва да положим максимални усилия за насърчаване на предприемчивостта на инвеститорите, които произвеждат продукта, върху който се плащат данъци и заплати и се създава основата на по-благоденстваща държава.
По отношение на лихвите не можем да правим обобщения за годината на база на един месец. Тенденции се очертават след 1-2 тримесечия.
- Кога ще излезем от психологическата криза?
- Имаме грешното желание да се сравняваме с годините на бума. През 2007-2008 г. паралелно с растежа се натрупваха дисбаланси. Имаше еуфория, която не бе оправдана икономически. Дано да не видим такава среда и в бъдеще. Трябва ни реформирана икономика, с ефективна администрация и условия за устойчив растеж и стимулиране на предприемчивостта. Премиерът беше казал, че това е годината на Трайчо Трайков. Аз ще допълня, че това трябва да е годината на предприемача с голямо “П”, защото министрите не създават блага, а условията, в които да работят предприемачите.
- Какво е нужно за това?
- Не може да стане с декрет. Може да се създават предпоставки бизнесът да се чувства комфортно, за да инвестира, да наема хора, да излиза на нови пазари. Не става дума за списък от 5-10 мерки, а промяна в цялостната среда. Процесът трябва да се направлява от хората, които сме избрали да ни управляват.
- Като че ли това не е много ефективно?
- Немалко фирми се справиха с предизвикателствата на кризата, успяха да се преструктурират, да пренастроят бизнеса си спрямо днешните изисквания.
- Често ваши колеги се оплакват от недобросъвестни фирми, които се спасяват с фалити със задна дата.
- Да, това е технология, позволена от закона с добри намерения, но с нея се злоупотребява. Дава възможност на длъжниците да избегнат задълженията си с обезсилване на обезпеченията, дадени на кредиторите, като под кредитори не разбирам само банките. Това води до допълнителни загуби и дава възможност на слаби бизнесмени да продължат да съществуват в икономиката.
- Обвиняват банките, че прехвърлят риска и грешките си върху клиентите.
- Днес лихвите по кредитите са близки и често по-ниски от нивата преди кризата през 2008 г. От началото на кризата печалбата на банковата система се свива, защото лошите кредити се провизират от една страна и търсенето на нов кредит намаля. Въпреки това оперативният резултат на системата е положителен. Загубите са споделени между клиента и банките.
- Появи се идея за нов индекс, който да следи цената на привлечения ресурс и на негова база да се изчисляват лихвите. Какво мислите?
- Нека авторите прецизират какво имат предвид. Ако е толкова лесно, някой щеше да го направи. Да се поучим от другите.
- Има ли опит, от който да почерпим?
- Сигурно, но монетата има и обратна страна. Напоследък много хора цитират Европа като обетована земя, където се случват хубави неща, без да имат реална представа за детайлите. Не трябва да разпространяваме митове за Европа - тя е различна с идеята да се направи комбинация от най-добрите достижения, с амбицията да бъде най-благоденстващата част на света.
- Перспективите обаче не изглеждат розови.
- Не трябва да се самоопределяме като най-нещастните. Имаме предпоставки за растеж, които трябва да използваме грамотно.
- Ако има трус в еврозоната, има ли риск за еврото? Как би повлияло върху лева и има ли риск за спестяванията на хората в едната или другата валута?
- Към днешна дата няма риск. Еврото може да поевтинее спрямо другите валути, но това би било положително за България. Малки сме да водим самостоятелна монетарна политика. Страните от еврозоната продължават да са едни от най-силните в света, макар да имат структурни проблеми. Нужни са реформи, по-голяма интеграция и централизация в съюза и в еврозоната.
- Вие в каква валута спестявате?
- В левове. Доверието в българския лев е ключово. Ако при всичките ни неволи в кризата трябваше да мислим и за курса, представете си какво щеше да е.
- Какъв е механизмът да се раздвижат спестяванията в банки?
- Бизнесът и гражданите трябва да са уверени в бъдещето, а сега не смеят да харчат и насила няма как да ги накараме. Единственото е да създадем условията за предприемчивостта.
- Банките подкрепят ли предприемачите, защото кредитирането е слабо?
- За да има силно кредитиране, са нужни две страни - банки и клиенти с добри проекти. Винаги сме готови да подкрепим икономически издържани проекти. Някои хора имат интерес да насърчават тенденция банките да се демонизират. Трябва да се знае, че всяка банка е различна, с различен апетит за риск и фокус. Банките предлагат финансови услуги и не могат да съществуват без доволни клиенти.
-Нужни ли са по-сериозни регулации?
- Банките са добре регулиран и прозрачен бизнес. В сайта на БНБ може да се видят цифри и какво правим. КЗК, КЗП, отдели в министерства също ни контролират.
Същевременно има лихварски къщи, които дават кредити на най-непривилегированата част от населението при 100-200% лихви годишно. Но никой не се занимава с тях. Те са извън регулациите, а хората, които управляват този бизнес, не са много любезни.
Идеята е да има устойчив пазар на финансови услуги и хората да правят информиран избор между това, което се предлага. Това е ключът. Конкуренцията и информираният избор е това, което би осигурило устойчиво развитие на банковата система. В средносрочен план тя ще претърпи промени - навлизат електронни канали, мобилни услуги и др. в интерес на клиента. Ще се повишава и финансовата култура. Това става с информираност, не с демонизиране и злобни нападки към една индустрия.
- По-добър информиран избор не е ли целта на предлаганите промени в закона за потребителския кредит?
- И най-слабото правителство е многократно по-силно от най-силната корпорация. От друга страна, и най-силното правителство е по-слабо от пазара и икономическата логика. Всякакви регулации и предложения в посока регулиране на банковия бизнес могат да се направят. Ако са в синхрон със здравия икономически смисъл и пазарната логика, ще са успешни. Ако не, няма да са успешни. Пътят към ада е покрит с добри намерения. Въпросът е технически така да се формулират и приложат, че да има изгода за потребителите и индустрията. Интересът на банките е да имат доволни клиенти. Това е осигурено от възможностите да се направи информиран избор и конкуренцията.
Ако дадем възможност тези неща да се случат, но не популистки, не лицемерно, всички ще имаме изгода. В противен случай, ако даден бизнес стане свръхрегулиран, някои от продуктите или ще изчезнат, или ще се оскъпят. Мисля, че няма да стигнем до такива гранични състояния.
- Докъде стигнаха дискусиите в работната група по предложенията на Симеон Дянков?
- И в асоциацията на банките, и от страна на правителството имаме поети ангажименти детайли от разговорите ни да не се обсъждат публично. Те са технически достатъчно сложни, а иначе са много важни и 5 думи, извадени от контекста, може да се изтълкуват погрешно.
- А има ли срок, в който ще се приемат предложенията?
- Ние не пишем регулации, нямаме депутати в парламента. Това е отговорност на изпълнителната власт, трябва да направят анализ какво точно искат да пипнат. Ние в случая сме добронамерен спаринг партньор, който ще дискутира предложенията, като ги получим.
