Новини за недвижими имоти

Лихвоточките ще могат да се наследяват

Снимка: архив БТА

Притежателите на лихвоточки ще могат да ги оставят като наследство, а също и да си плащат данъците с тях. Това решиха депутатите с приетите на второ четене промени в Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, предложени от Реформаторския блок.

Законовите промени засягат 55 хил. души, които все още чакат компенсации. Законът е приет през 1991 г. и многократно е удължаван срокът за компенсиране на гражданите. Над 315 хил. са били първоначално депозитите, в изготвените списъци са включени 155 650 души, като за 25 години са компенсирани 65% от тях, стана ясно в парламента.

Към март тази година Националният жилищен компенсационен фонд (НЖКФ) изплаща т.нар. "лихвоточки" на правоимащи, които са придобили жилища до април 2011 г. Само за компенсация на останалите, които до 2016 г. са придобили жилища и още очакват компенсация, са необходими около 80 млн. лв.

Много от тях са купили жилища срещу заеми от банки и трябва да чакат по 4-5 години, за да бъдат компенсирани от държавата. Някои от тях изпадат в ситуация да не могат да изплащат заемите и жилищата им се отнемат, мотивираха предложенията си вносителите на промените.

Ако се поддържа същата политика на държавата, при настоящия размер на средствата във фонда за компенсиране и на останалите около 55 хил. граждани ще са необходими още около 20 години, подчертават вносителите.

Действащият закон предвижда постъпления в компенсационния фонд, но не определя техния размер, поради което в последните 5-6 години ежегодно се отделят от държавата по около 11 млн. лв. годишно за компенсации на правоимащи лица.

Левовата компенсация за една лихвоточка е 8 стотинки от 2008 г. и не е променяна до днес, което е в разрез с предвиденото в закона правило, че стойността й се определя от инфлацията и движението на цените на жилищните имоти.

Още по-абсурдно според Реформаторския блок е, че стойността на лихвоточките е свързана и с наличните средства във фонда, което означава, че ако средствата във фонда намаляват, ще спада и цената на една лихвоточка.

След 30 ноември тази година държавата вече няма да приема претенции за компенсация, а краят на 2019 г. е последният срок, до който държавата трябва окончателно да се разплати с гражданите, които имат право на компенсации.

Реформаторите са убедени, че това няма да се случи и заради това поискаха да се удължи с две години срокът за заявяване на искане за изплащане на лихвоточките и да се премахне крайният срок, в който държавата трябва да изплати всички заявени претенции.

Междувременно от Министерството на финансите съобщиха, че на компенсационния фонд ще бъдат предоставени още 10 млн. лева, така че общият размер на разходите му за компенсации тази година ще стане 21 млн. лева. Ведомството обяснява, че целта е да се навакса поне с част от натрупаните задължения. Парите са от икономии.