Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Липса на логика при данъчната оценка на имотите и правата на собствениците
Рубрика: Данъци и такси Източник: imoti.net Властта винаги е разглеждала облагането на имотите на гражданите като сигурон средство да понапълни хазната. Защото неплащането на този данък е с много рядко срещано поведение-просто наличието на недвижим имот, който може да бъде отнет задължава собствениците да си внасят данъка редовно. Но ако преди 1990 година всички имаха по едни и то сравнително равностоен имот, рядко и то при определени законови изисквания /например две разнополови деца и притежание на маломерно жилище/ можеше да се построи второ семейно жилище, което обаче задължително бе за собствени нужди.Тогава и данъкът бе повишаван с едни и същи проценти за всички собстевници и това бе справедливо. Сега обаче нещата са коренно различни – има хора,у които са инвестирали немалки суми в имоти и притежават като физически лица или собственици на фирми 3,4,5 и повече имота. Те реално печелят от своята съобразителност и от това, че имайки налични пари са избрали да закупят апартаменти, къщи или друг имот преди три-четири години на едни цени и сега имат 50-80% поскъпване на имотите. Въпросът е дали данъкът върху имота достатъчно справедливо за обществото отразява тази съществена промяна в собствеността на недвижимостите у нас? А отговорът – очевидно не. Защото няма логика и пенсионерът който има едно апартаментче в което живее да понесе 20% увеличение на данъка и инвеститорът, който е сложил 5 милиона лева в имоти да плати същото увеличение. Не се отчита факта, че закупуването на имот за инвестиция – трето, четвърто и следващо жилище например – си е вид печеливша търговска дейност и данъка върху подобни имоти би трябвало да е по-висок. Така впрочем е и в повечето европейски страни, но ние едва ли можем да се наредим сред тях. За нашите управляващи е много по-лесно да отсекат – 20 или догодина например 50% ръст на данъчната оценка и оттам – на данъците за собствениците. Така и приходите могат да се пресметнат веднага и да се планира тяхното харчене от правителството през следващата година.
Вторият немаловажен проблем, който също влияе върху развитието на пазара за недвижими имоти е свързан с отговорността на собствениците на имоти. Всички знаем, че те имат права – частната собственост е неприкосновена, така е записано в конституцията. Това добре, но къде по света има само права и почти никакви задължения? В страни като Франция, Германия, Италия ако притежаваш имот в къща в централната градска част си длъжен да го поддържаш поне външно в изряден вид. Фасадите в париж например са за пример – едва ли там можете да видите нещо от сорта на паднала мазилка, полусрутени балкони и наклонени и падащи покриви. Все неща, които дори и кратка разходка по централните софийски улици ще ви осигури достатъчно. Но там действа и една наистина строга, но справедлива за обществото и държавата практика – ако има проблем с фасадата, че уведомява собственика /или собствениците/ на сградата да предприемат ремонтирането и. Ако до определен срок отва не стане, общината ремонтира фасадата, но връчва сметката на собствениците. И ако те не платят сметката, следва отнемане на имота в полза на държавата с мотива – липса на грижа за него от страна на собственика. И това в една велика демокрация и страна с гражданско общество, което ние едва ли скоро ще достигнем.У нас обратното – една сграда в центъра на София рухна, виновни няма и няма да има. Собственици има, виновни за състоянието на тази сграда няма.
Това са само два случая на липса на правилна и логична държавна политика в областта на собствеността на недвижимите имоти. Липсват и закони, които да внесат ред в хаоса, който цари днес. Иначе пазарът за недвижимости вече е станал цяла индустрия, както казаха преди дни експерти на форума за Югоизточна Европа. Дали това е нещо хубаво обаче при съществуващите реалности или след време ще берем горчиви плодове, ще видим вероятно в следващите пет години.
