Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Малко, но добри новини за лошите кредити
Рубрика: Анализи Източник: Труд При криза и домакинствата, и фирмите ограничават харчовете и започват да спестяват "бели пари за черни дни". Растат влоговете и намаляват новоотпуснатите заеми. Има обаче и такива предприятия и семейства, които не само не могат да заделят нищо срещу вторични кризисни шокове, но и не са в състояние да обслужват текущите си задължения. Затова и проблемните кредити растат. А техният ръст (спад) е и един от индикаторите за това накъде върви икономиката.Малко статистика: през ноември лошите кредити за домакинствата са отбелязали 20-о поредно месечно повишение. Това става ясно от актуалните данни на централната банка. Финансовият сайт "Профит.бг" изчисли, че през изминалия месец лошите кредити са нараствали с 1742 лева в минута. Сама по себе си цифрата не означава нищо. Много или малко е това? Вероятно и двете. От една страна, проблемните кредити продължават да растат, но от друга - темповете на нарастване се забавят спрямо предходните месеци.
През ноември спрямо октомври БНБ отчита кредитна дейност, близка до точката на замръзване. С едва 0,3 на сто (почти 156 млн. лв.) са се увеличили кредитите спрямо октомври. Размерът на общия портфейл на банките достига 50,62 милиарда лева.
Темпът на нарастване на кредитния портфейл е минимален, също както и неговото влошаване. През ноември лошите и преструктурирани кредити са се увеличили с 159,8 млн. лв. (2,3%) спрямо 387,5 млн. лв. (5,9%) през октомври.
В края на ноември обемът на проблемните задължения към банките е 7,11 милиарда лева, а делът им в общия портфейл достига 17,95 процента.
От БНБ обаче подчертават, че преструктурираните кредити няма непременно да се превърнат в "лоши". Според данните на централната банка необслужваните заеми за последното приключило тримесечие са 10,61 на сто.
Отвъд сухите цифри е ясно, че има крехка положителна тенденция. Дали обаче тя ще се затвърди през следващата година?
Според мненията на банкери в най-лошия случай 2011 г. няма да е по-различна от тази. Лошите кредити ще продължат да растат, но минимално. Възможно е от средата на следващата година тенденцията да се пречупи. Кредитирането е зависимо от общото състояние на икономиката. Но и икономически ръст без кредит трудно може да има. "Ако икономиката тръгне към по-добро, лошите кредити, с изоставане от няколко месеца, ще започнат да се свиват", коментира шефът на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. Прогнозата на банката е, че догодина българската икономика ще "дръпне" с 2% нагоре.
При положение че не успеем да реализираме ръст, а пълзим по дъното на икономическата депресия, и на кредитния фронт няма да има нищо ново. "В момента е трудно да се правят прогнози, но някакви драматични промени не бива да очакваме", смята бившият финансов министър и шеф на Д Банк Стоян Александров. Според него кредитният пазар зависи от това дали ръст ще осигурят 1-2 отрасъла или ще има цялостен подем.
В най-голяма степен кредитните портфейли на банките са обвързани със строителството и туристическия сектор, твърди финансистът. През лятото хотелиерите се представиха достойно, като се имат предвид лошите обстоятелства. Въпросът е дали зимата ще повтори летния успех, както и дали ще се съвземе силно пострадалият строителен бранш. Там раздвижване може да има, но то ще е свързано предимно с "тежки" инфраструктурни проекти като АЕЦ "Белене", газопроводи и строителство на магистрали. И най-вече - ако хората на битово ниво почувстват, че кризата си отива, икономиката поне ще се успокои.
"Въпрос на промяна на психологията: вместо да спестяват "бели пари за черни дни", населението може да започне да харчи. Това ще стимулира производството и фирмите ще са в състояние да обслужват заемите си. Трябва оптимизъм на всяко ниво - от отделния човек до голямата бизнес организация", каза Стоян Александров.
Умерена е прогнозата и на шефа на Пощенска банка Асен Ягодин. Според него в първата половина на следващата година обемът на лошите кредити ще продължи да нараства, но със забавящ се темп - тоест ще имаме "непроменен кредитен климат". Ако пазарът успее да задържи положителен ръст, все повече ще нарастват шансовете на българските фирми да обслужват задълженията си. Това ще се отрази благоприятно и на финансовото здраве на семействата. Стабилизирането на икономиката в края на краищата ще доведе до намаляване на проблемните кредити. Най-малкото защото с ръста на ново кредитиране статистически те ще стават по-малко като процент.
Според Ягодин в момента много необслужвани дългове се намират в процес на принудително събиране. Тъй като кредитите у нас са добре обезпечени, с реализацията на обезпеченията банките ще успеят в голяма степен да си върнат парите. Проблемът остава на длъжника, не на кредитора, но пък това означава запазване на банковата стабилност.
С други думи - чудеса не се очакват. И сигурно за добро. Защото още помним времето на резки и бързи промени в сектора отпреди 13 години. И със сигурност спомените не са приятни.
