Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Може ли сграда да не харчи ток
Рубрика: Интересно Източник: ТрудПреработената преди няколко месеца директива изисква обществените сгради, проектирани и построени след началото на 2019 г., да отговарят на определението за почти нулево енергийно потребление. А от 2021 г. това ще важи за всички новопостроени сгради.
Особеност на директивата обаче е, че в нея няма еднозначно определение на това що е сграда с почти нулево енергийно потребление. Дефинициите са оставени на националните законодателства, защото зависят от местни климатични и други особености.
Колко ще ни струва
За да улесни изработването на националните критерии при строителството на такива сгради, Европейският институт за строителни характеристики на сградите е подготвил нещо като пътна карта за въвеждането им в местното законодателство, предшествано от сериозни проучвания на сегашното строителство и местни климатични и други особености.
От различни симулации, правени по характеристиките на вече съществуващи сгради, излиза, че ако разходите за построяването на новия тип се разположат във времето на експлоатацията им и към тях се добавят разходите за енергия, при еднофамилните къщи от новия тип в България след 2021 г. разходите ще са с до 14,7% по-ниски от тези, които прави едно семейство сега.
При жилищните блокове общите разходи за новия тип сгради, които ще се строят след 2021 г., ще са само с 1,1 до 4,8% по-високи.
Най-скъпи ще излизат административните сгради с почти нулево енергийно потребление. Техните разходи за строителство, текуща поддръжка и за енергийните им потребности ще са средно с 12 до 26% по-високи от аналогични по размер сега съществуващи сгради. Но това според авторите на доклада се дължи на по-малкия жизнен цикъл на една административна сграда. Освен това трябва да се има предвид, че голяма част от тези сгради са частни и носят приходи на собственика си.
Енергията - все по-близо
Важна част от характеристиката на сградите с почти нулево енергийно потребление е, че те трябва да имат собствени или поне разположени близо до тях основни енергийни източници. За климатичните особености на България това означава преди всичко източници за отопление през зимата.
Основният препъникамък, както се и очаква, е, че сегашните централни топлофикации в големите градове са истински мастодонти, които консумират скъп природен газ и пренасят топлинната енергия на големи разстояния до обектите.
Загубите по магистралните топлопроводи, които в различни части от мрежите в градовете доближават 20%, пречат този тип отопление да е ефективно. В доклада се казва, че на новите условия отговарят единствено 1% от топлофикационните дружества, имайки предвид инсталацията, която отоплява Банско, изгаряйки дървесни отпадъци. Затова и докладът за България препоръчва в дефиницията на многофамилните жилищни сгради с почти нулево енергийно потребление задължително да се включи фотосоларна инсталация, която да компенсира големия разход за топлинна енергия в големите градове. Дори и с нея обаче авторите твърдят, че в България “прилични” норми за строителство на сгради с нулев или положителен енергиен баланс ще се постигнат не към 2020 г., както в Германия, скандинавските страни и Австрия, а по-скоро към 2030 г. Под “прилични” норми в случая се разбират сгради, които имат нулев въглероден отпечатък, т.е. не консумират енергия, добивана от изкопаеми гориво. За наше щастие директивата дава възможност до тези изисквания да се стигне постепенно до 2030 г.
Оливер Ропф, изп. директор на Европейския институт за енергийни характеристики на сградите: Без финансови стимули саниране не става
- Господин Ропф, какви са актуалните енергийни изисквания към сградите в Германия, в която сте работили най-дълго?
- В Германия има жилищен кодекс, който се преглежда на всеки 3-4 години, като при всеки следващ преглед изискванията към новопостроените сгради стават все по-високи и по-високи.
Ако проследим тези изисквания за времето от 1980 до 2010 г., ще видим, че през целия този период изискванията към енергийното потребление на сградите в Германия неизменно се повишават. За тези 30 години потреблението е намаляло с 200 киловатчаса на квадратен метър годишно, като има сгради, които почти не консумират енергия. Това обаче е възможно благодарение на факта, че съществува схема за стимулиране, създадена от германската държавна банка KfW. В същността си тя представлява отпускане на заеми с ниски лихви и на грантове на строителни компании, които да изграждат сгради с по-добри енергийни стандарти от минимално изискваните по закон.
- Германските законови изисквания ли са залегнали в основата на европейските?
- По-скоро е обратното. На европейско ниво съществува директива за енергийните характеристики на сградите. Наскоро тя беше преразгледана и в нея бе вкаран нов стандарт, който трябва да се приложи във всички страни членки. Това е стандартът за сградите с почти нулева нетна консумация на енергия. Той трябва да влезе в сила от началото на 2019 г. за новопостроените обществени сгради и от началото на 2021 г. за всички останали. Сградите в ЕС, проектирани и построени след тази дата, трябва да отговарят на условието да консумират минимални количества енергия.
- Според вас възможно ли е този стандарт да се приложи и в България?
- Това е напълно постижимо и дори смея да твърдя, че въвеждането му в практиката няма да струва твърде много. В България енергийното потребление може да се сведе до 5 евро на квадратен метър годишно. Нашият институт ще помогне на страната да изработи пътна карта за необходимите стъпки.
- А има ли възможност съществуващият сграден фонд да се приспособи към тези изисквания?
- В директивата никъде не се казва, че съществуващите сгради трябва да се приспособят към изискванията за почти нулева енергийна консумация. Само че тази година бе създадена нова директива за енергийна ефективност, според която всички държави трябва да изготвят стратегии за реновиране на старите сгради. Те трябва и да измислят начин да се задействат инвестиции в такъв вид реновиране. От нашите проучвания мога да ви кажа, че технически повечето съществуващи сгради могат да се превърнат в сгради с почти нулево потребление. Но това няма да стане без съответните стимули, приети на държавно ниво. Гражданите трябва да видят, че например това ще доведе до намаляване на данъчното облагане или пък че те могат да се възползват от някакви грантове, заеми с ниски лихви или нещо друго. Без това няма да стане, защото има сериозни разходи.
