Новини за недвижими имоти

През 2016 г. обемът на строителната продукция отчете най-ниското си ниво заради забавянето на големите проекти, финансирани с европейски средства. Снимка: Pixabay

2016 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2016 г."

Строителният сектор не успя да достигне „катарзис“ през 2016 г. и чака повече поводи за оптимизъм през 2017 г. Браншът затвърждава зависимостта си от държавните и общински поръчки и парите от Европейския съюз (ЕС) и бюджета. Частните инвестиции са концентрирани в големите градове и не успяват да оттласнат строителната продукция от дъното. На този фон остава надеждата, че през 2017 г. най-накрая ще започнат поне някои от големите строителни проекти, които да подкрепят сектора.

Дали обаче и това ще успее да внесе оживление е спорно, защото търсеният от премиера Бойко Борисов „катарзис“ така и не се състоя. Едни и същи фирми продължават да печелят обществените поръчки в сектора и да концентрират европейски и бюджетни средства. Единственият шанс за по-малките фирми е или да станат подизпълнители, или да разчитат на малките проекти по трансграничните програми и програмата за саниране.

Голямата част от големите строителни проекти се вижда, че ще стартират след 2017 г. Т.е. пак се очаква ударно строителство накрая на програмния период, каквото се случи и в предишния период 2007-2013 г. - през 2015 г. (според правилото n+2), когато и продукцията от инфраструктурното строителство почти достигна предкризисните си равнища.

Националният статистически институт (НСИ) пък отчете най-ниското ниво на общата строителна продукция през 2016 г. Строителството не се очертава да е достигнало дъното и възстановяването се очаква да е бавно и мъчително.

Обществените поръчки – от кризисен епизод до структурен проблем

С настъпването на световната криза от 2008/2009 г. в България строителните фирми обвързаха оцеляването си с държавните поръчки и усвояването на европейските средства. Това обаче далеч не се оказа просто „кризисен епизод“ от еволюцията на сектора и той е много далеч от възстановяване след кризата.

Според данни на Центъра за изследване на демокрацията, оповестени през октомври, за периода 2007-2015 г. средногодишната сума, разпределяна чрез обществени поръчки, възлиза на 9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. За някои от годините средствата достигат и 15% от БВП, като пикови са били 2009 г. и 2013 г. - години на парламентарни избори.

В доклада си центърът подчертава завишения корупционен риск при обществените поръчки, което хвърля още една сянка върху строителния бранш – най-зависимия от разпределението на държавните и европейските пари. Данните на центъра показват, че през 2013 г. повече от половината от оборота на строителните фирми се е формирал от обществените поръчки, а за пет години (от 2010 до 2015 г.) броят на търговете за строителство и обемът на разпределените чрез тях средства се увеличават двойно.

Статистиката сочи още, че две трети от парите по обществени поръчки за строителство са отишли при 40-те най-големи бенефициента в строителния сектор. Само седем са фирмите, които са получили две трети от договорите за строителство за периода.

Катарзис ли?

В началото на 2016 година премиерът Бойко Борисов нареди да бъдат спрени обществени поръчки за около 2 млрд. лева. Заради един катарзис, след като на среща с българи в посолството ни в Лондон един от присъстващите му зададе въпроса дали вижда Делян Пеевски, когато се погледне в огледалото.

Сред спрените поръчки бяха тази за 60 км от магистрала „Хемус“, които трябваше да се строят от "ПСТ груп" и „Джи Пи Груп“, свързвани съответно с имената на Пеевски и на Валентин Златев, за тунела „Железница“ от магистрала „Струма“, за пречиствателната станция на „Златни пясъци“, за ремонта на Зимния дворец в София, неремонтиран от около 4 десетилетия, за новите лични документи, за горски пътища и т.н.

За всички процедури се твърдеше, че са законни и че по тях не е имало забележки, но пък се спираха с мотиви, откровено звучащи като лозунги – например за да се изчистят съмнения за зависимости.

Много от поръчките бяха обявени отново скоро след това при абсолютно същите условия. Възложителите дори не изчакаха да влезе в сила новият Закон за обществените поръчки, за да не им се налага за пренаписват документацията, а и за да избегнат по-затегнатия контрол.

Така катарзисът си отмина, симптомите обаче не изчезнаха. Фирмите, за които „витаеха съмнения“, продължават да печелят търгове, само че вече никой не говори за съмненията.

Пътните и жп проекти, финансирани с европейски средства

Основните надежди на бранша остават в оперативните програми. Темповете на усвояване обаче са изключително бавни и работата по по-значимите обекти изобщо не е започнала. Тази година е първата от сегашния програмен период (2014-2020 г.) съгласно правилото n+3 за освобождаването на средства. През 2017 г. се предвижда да се прави и междинен преглед на изпълнението на заложените цели в програмите, от резултатите от който зависи освобождаването на резерв в размер на над 1 млрд. лева.

Основният пътен проект, финансиран с европейски пари, е отсечката от магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. Забавянето по проекта е критично и България рискува да връща парите за цялата магистрала.

Пътните участъци от отсечката вече се строят, тече поръчка и за тунела „Железница“. Продължават обаче споровете как точно да преминава магистралата през дефилето, което е защитена зона.

По всичко изглежда, че ще се работи по проекта за т.нар. „двойно преминаване“ - движението в посока към Кулата ще се осъществява по съществуващия път, а за обратната посока ще се изгради изцяло ново трасе източно от дефилето. Тепърва обаче трябва да се приеме ОВОС на проекта, както и да се направи проектирането. Отделно той трябва да бъде одобрен и от Европейската комисия, която в началото на този век беше одобрила два варианта за преминаване на магистралата в района – или дълъг тунел, от строителството на който се отказахме заради високата цена, включително и на експлоатация, или изцяло преминаване източно от дефилето.

Така, като се вземе предвид времето за всички процедури, строителството в този участък от магистралата няма да започне преди 2018 г. Цялата магистрала трябва да е готова до 2022 г.

Поръчката за ремонт на пътните отсечки, включени в бюджета на оперативната програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., пък е блокирана в Комисията за защита на конкуренцията. Общата стойност на ремонтите е около 152 млн. лева, като те със сигурност ще започнат през следващия строителен сезон, докато излязат окончателните решения по жалбите.

Сред най-сериозните пътни ремонти от този търг са разширяването на отсечката Пловдив - Асеновград, ремонтът на пътя Стара Загора – Раднево, на прохода Петрохан, на пътя Троян – Кърнаре и други.

Шанс за по-малки пътни отсечки, които да се ремонтират с европейски пари, има в регионите, където се изпълняват трансгранични програми. Отделно остава надеждата някои от пътните проекти да минат по Механизма за свързване на Европа или по Плана „Юнкер“, макар че шансовете са нищожни.

По Механизма за свързване на Европа България получи финансиране за няколко жп отсечки по коридора българо-сръбска граница – София – Пловдив и оттам Бургас и българо-турска граница. Първият голям търг за жп строителство – за 120 млн. лева, беше спечелен от обединението между хасковската АБ и унгарската Келет, което ще ремонтира отсечката София – Елин Пелин.

За жп строителство като цяло трябва да бъдат разпределени общо около 1,8 – 2 млрд. лева.

ВиК секторът – на финала на водната реформа

Строителството на новите големи водни проекти се отлага най-рано за края на 2017 г., за да приключи окончателно водната реформа и окрупняването на ВиК операторите.

Що се отнася до проектите, които са договорени да започнат по-рано, както и фазираните проекти, които се довършват, там изненади няма.

Фазираните проекти се довършват от старите изпълнители, като основният мотив на местните администрации е да не губят време в нови процедури, за да избират нови строители. Единствено община Видин реши да прекрати договорите с „Понсстрой“ заради забавяне на строителството и обяви нова процедура.

Що се отнася до ранните проекти на стойност над 400 млн. лева, има избрани изпълнители за Асеновград и Добрич. В Пловдив и Плевен търговете още не са стартирали.

Магистрала „Хемус“ - бюджетен приоритет

Съвсем скоро трябва да има избрани изпълнители по три търга за магистрала „Хемус“ - за 10 км от магистралата от Ябланица до Боаза, за препроектиране на трасето до Плевен и от пътен възел „Белокопитово“ почти до Търговище.

Магистралата не успя да получи европейско финансиране, тъй като не е част от международен коридор и няма и достатъчно трафик. Затова строителството й ще се осъществява на етапи с пари от бюджета.

Също с пари от бюджета ще се изгражда и магистралата Русе – Велико Търново, за която се планира да бъде удължена до Свиленград и границата с Турция. В момента се подготвят проектите за отсечката.

България ще трябва да намери финансиране и за тунела под връх Шипка, защото в противен случай ще трябва да връща парите за целия обход на Габрово, който в предишния програмен период се строеше с европейски средства. Трасето не беше довършено заради съдебни спорове и забавени отчуждения. Един от последните му етапи още не е започнал, а плановете са цялото трасе да бъде завършено до края на годината.

Жилищният сектор – пазар на две скорости и саниране

Що се отнася до частните инвестиции в строителството, за такива може да се говори само в големите градове. Най-активни са сегментът на офис площите, жилищата, а в определени региони на страната (най-вече София и Пловдив) и индустриалният сегмент.

Дори и в големите градове обаче темповете на жилищно строителство се очаква да се забавят предвид забавящия се ръст на разрешителните за строеж през последната една година и прогнозите на агенциите за предстоящо балансиране на търсенето и предлагането заради излизането на много нови проекти на пазара.

В малките градове основен източник на инвестиции в строителния сектор си остават държавата и общините – през европейските фондове, общинските капиталови инвестиции, доколкото изобщо ги има, и програмите за саниране на частни, общински и държавни сгради (Националната програма за обновяване на междуфамилни жилищни сгради, „Красива България“, програми за енергийна ефективност, финансирани през програмата „Региони в растеж“ и други).

По статията работи: автор Миглена Иванова