Новини за недвижими имоти

Най-старата Софийска градина се нуждае от помощ

Много архитекти и дизайнери са се грижили за нея. Един от първите е чешкият архитект Антонин Колар, създал сградата на Военното училище (1888-1892). През 1882 г. по негови идеи тя е подредена и разкрасена. След Колар "щафетата" са поели други талантливи негови колеги, грижили се девойка да се превърне в пленителна дама.

Така до ден-днешен, когато би трябвало да е уважавана и цененена - достопочтена столетница. Кроена, разана, размервана, кичена с цветя и стилизирани растителни елементи, барокови композиции и постмодерни планировки, за да се стигне до сегашната й физиономия на почти опропастена сиротница. Вече не гледа към двореца, а изкриви очи към Народния театър - не че е лошо, но кому е нужно. Изчезна водният емлаз от челото й, вместо него бетонен водоем тежи на гърдите й. От юг, кой знае защо, я пазят два великана - зданието на Министерството на транспорта и все още недовършеният строеж на мястото на бившата градска библиотека. Добре, обаче те я лишават от въздух и светлина. Но не от надежда. Милата на софиянци старица не губи вяра, че ще дойде отново нейното време. Знае от опит, че би било трудно да я изтрият от лицето на столичния град, нали е част от него.

Много е живяла и ще продължава да живее, за да служи на своите съграждани. В турско при малкото момиченце отскачали от конака аги, онбашии и агалари и се припичали на същото слънце, чиито лъчи днес рядко прескачат високите й гавази - да погалят посребрената й глава. Дяконът, окован в тежките вериги, дишал един въздух с нея, любувал се на красотата й с тъжните си светли очи. Сетне се сближила с двореца. Ухажвали са я млади и елегантни офицери и гвардейци. Слушала в захлас звънтенето на шпори, омайвали я звуци на менуети. Преди 50 лета даде подслон и на мумията на набедения създател на т. нар. народна република. За късмет, тежащият "паметник" рухна. Обявеният преди месец и нещо конкурс за градска художествена галерия и оформяне околното пространство първоначално я зарадва, но в последствие я разтревожи - не й стана съвсем ясно, какво точно се гласи и дали не се прокрадва опасност да се прости с нашия свят.

Продължава въпреки всичко да вярва, че настойникът й - Националният институт за паметниците на културата, и не на последно място - Столичната община, ще се усетят овреме и ще престанат да гледат как разни недостойници се опитват да заличат от лицето на София нейния вече 130-годишен символ. Ще вземат най-сетне да сторят каквото е нужно, та тя пак да заблести със старото си величие. Разчита да вдигнат глас в нейна подкрепа природозащитници, градинари, озеленители, еколози, зелени патрули и най-вече - истински софиянци, българи. Дано!