Новини за недвижими имоти

Недостигът на хора- най-големият стратегически проблем на България

За доста хора изходът е лесен.
Някои, особено младите, не само гледат, но и бързат да се измъкнат от безперспективността на социалното примирение на кредитно „обезпечени” мижитурки. Повече от 2 милиона знаещи и можещи потенциални строители на съвременна България, отдавна и отдалече, с насмешка, гледат как техните родители, останали край семейните огнища да доживяват старините си, псуват все и вся, и най-вече т.н. социална политика. 

Примирени с палеативните мерки за контриране на все по-осезаемата инфлация те нямат нито дързостта, нито желанието поне да се изрепчат на фирмената политика за задържане на кадрите и повишение на заплати с 15% във всички сектори за 2008 г.

Защото знаят, че ще бъдат веднага изхвърлени и никой няма да им помогне. Дори профсъюзите, предпочитащи да ги наричат по европейски синдикати! 

Станалият неадекватен за своето обществено, социално и браншово предназначение,
преялият от немалкото екстри на естественото си място в обществото български синдикализъм гледа през пръсти на задълбочаващата се липса на хора с всякаква трудова квалификация, на миграцията към и от Европа, основно на хора със специфични квалификации, на... 

А безидейността и липсата на дълготрайни проекти на трипартийното правителството за решаването на стратегическия проблем / отвратително звучащ като термин/- работна сила, не е очевидна, а очевадна.

Чрез своите законотворци управляващите бързо и лесно вдигнаха и ще продължат да  вдигат възрастовите граници за пенсиониране на двата пола. Пропагандата пък увеличава децибелите на триумфалните оди, възхваляващи това безцеремонно ликвидиране на правото на достойна и заслужена старост като благородно предоставяне на нов шанс за хората в предпенсионна и пенсионна възраст! Дори се изтъква, че това е съвременната европейска политика! Умно, нали!

Може би, за да изпреварят неприятните събития и още по-неприятните социални процеси, които вече назряват от започващата да залива от север, изток и юг България имиграционна вълна, български правителствени делегации от всякакъв ранг и калибър, не престават да посещават столиците на най-потенциалните имигранти. За да се разбере, че през тази година започва внос на кадри от трети страни! Не от САЩ и Западна Европа, разбира се. 

Този процес започва без ясна концепция за развитието на държавата през следващите десетилетия. И както обикновено, когато този проблем не е бил подложен на обстоен обществен дебат и не са били всети под внимание изводите и препоръките на специалистите, може да се очаква, че дори временния внос  може да се окаже прибързан и даже вреден. Спомените за виетнамските работници не са забравени...

В сферата на развитието на работната сила, основавайки се на местния потенциал, водещите тенденции на пазара на труда в България през 2008 г. налагат преосмисляне
на начините на формиране на работата в съответната фирма, предприятие или дейност
така че специалистите да се ползват точно според тяхната квалификация.

Налагането на работна заплата, според извършената работа и нейното качество, не бива да бъде пропускано и трябва да стане правило. 

Личната ангажираност и отговорност, инициативността трябва да бъдат премирани не формално или от време на време, а трябва да се поощряват с нестандартни и съответстващи на резултатите премии или трайно увеличение на работната заплата.

Наемането на хора в предпенсионна и пенсионна възраст, надомната работа, разумното използване на свободното време също могат да задоволят все по-изпитващата глад за специалисти икономическа конюктура в България.

Гладът за кадри води до голямо текучество, а при свободната пазарна икономика и либералното трудово законодателство, проблемите със задържане на персонала поставят на челно място необходимостта от увеличаване на заплащането. 

Но от това тръгват нови проблеми, като повишаване на инфлацията, опразване от кадри на редица нископлатени работни места и пр. Изглежда, администраторите може би, именно там ще насочат имигрантската вълна, която естествено няма да бъде от супер специалисти. Но, едно е да желаеш, а съвсем друго сервира действителността...

В интелектуалните сектори, с висок ръст на заплащането, все повече се използват нематериални стимули за развитие на място, като възможностите за обучение и професионално развитие, например.

И въпреки това, собствениците на такива фирми не могат да се похвалят с ниско текучество.
-Приех го като собствен син- дадох му добра заплата, фирмени екстри, обучих го ... и след година и половина напусна- оплака ми се управител на ИТ фирма от своя най-добър програмист.

Социалните придобивки, като допълнително пенсионно и/или здравно осигуряване, както и други, нетрадиционни екстри ще се налагат все повече на нашия пазар на труда. Те са особено важни за кадрите, които бавно, но сигурно приближават третата възраст. Именно на тях се крепи стабилността в текучеството на много фирми. Затова, отношението към тази група специалисти не бива да се ограничава само с минимално увеличение на заплащането, което все пак ще продължи и през 2008 година. Както се казва, даден лев повече днес, утре ще донесе два! 

Но, подобна тенденция се оказва лукс за доста фирми. Особено за онези, затънали до гуша в кредити, които са изчерпили своя финансов потенциал и вече поглеждат към „изпитаните методи” на сивата икономика.

Не може да не се отбележи факта, че естественото преструктуриране на българското икономическо пространство не породи сериозни проблеми през 2007 г. за действащите фирми, въпреки обичайното неравенството и натиска на пазара. Въпреки всички проблеми, затваряния и фалити на фирми не бяха отбелязани като сериозно явление и останаха на нормално ниво. Което обаче може да се промени през тази година.

Защото става все по-трудно на фирмите да задържат кадрите си. И ако не могат да увеличат заплатите поне с 15% т.е. малко над предвижданата инфлация, то кой ще стои да работи за лудо?!

Увеличението на осигурителните прагове и въвеждането на 10% плосък данък едва ли ще има благотворен ефект за успокояване желанията на работещите към повишаване на заплатите им. Напротив!

И макар, както всяка година да се очаква, нова свежа кръв на пазара на труда от новозавършилите учебните заведения, не бива да се хранят излишни надежди. Защото българското образование продължава да дава свидетелства и дипломи на„специалисти” желаещи да спечелят много парички, но без практически умения и знания, които не могат дори да им помогнат да започнат някаква кариера. 
А животът не чака...

Радослав Михайлов