Новини за недвижими имоти

Новото градоустройство изисква сериозни инвестиции

Основните принципи,към които са се придържали авторите на проектозакона, са свързани със съвременния подход за устройство и планирано развитие на София, съобразени с европейската практика и с последните виждания на западноевропейските институции за координирани действия и сътрудничество при устройството и развитието на големите градове. Помислено е и за взаимообвързаността с новата законова и подзаконова нормативна уредба и по-специално Закона за регионално развитие и Закона за устройство на територията, както и с предложенията за усъвършенствуването им. Диференциран подход към устройството на различните територии чрез възможности за взаимодействие със съседни общини, чрез облекчени и опростени регламентации за околоградския район и чрез строги и ясни правила за градската силно урбанизирана територия е друг принцип, който е залегнал в новия закон за столицата. Регламентирани са и най-острите въпроси, свързани с адекватно устройство и бъдеще на главния столичен център, зелената система, транспортно-комуникационната система и инженерната инфраструктура. Проектозаконът съдържа 12 глави. В тях са регламентирани устройството и застрояването в градския и околоградски райони. Също така са определени правилата и изискванията за застрояването на главния столичен център. Отчита се както завареното културно-историческо и архитектурно наследство, така и необходимостта от застрояване на нов делови център и недопускането на дисхармония със стария сграден фонд. В самостоятелни глави са определени обхватът, териториите и терените за развитие на зелената система.

Проектът предлага ограничаване предназначението на зелените територии и облекчения при промяна на земеделска и друг вид земя в зелени площи. Терените и трасетата за развитие на транспортно-комуникационната система и инженерната инфраструктура са обособени в самостоятелна глава. Регламентира се и редът за усвояване на подземни и вътрешноквартални пространства. Специалните изисквания към застрояването са уредени в девета глава на проектозакона. Там е посочено, че не се допуска височината на новата сграда да надвишава височината на най-високата съседноприлежаща. Новите високоетажни сгради не трябва да пречат слънцето да огрява поне едно жилищно помещение на всеки апартамент в съседна жилищна сграда в продължение на 3 часа дневно. Строителството на нови сгради в зоните се разрешава само ако проектите осигуряват по едно място за паркиране на автомобил за апартамент в жилищните сгради и по едно място за паркиране на автомобил на всеки 10 работни места в сградите за офиси.

Не се разрешава преустройство на гаражи за други цели във вече съществуващи сгради в централните зони.Столичният общински съвет да може да предоставя право на строеж безвъзмездно или при облекчени условия върху частни общински имоти, когато тези строежи са свързани с ефективното използване на минералните води и на озеленените територии, както и за развитието и подобряването на транспортно-комуникационната система (за създаване на места за подземно, повърхностно и многоетажно паркиране). Очакваните резултати от прилагането на закона могат да бъдат обобщени в три пункта:1. Създаване на съвременна планова основа за хармонично развитие и благоустрояване на София.2. Стимулиране реализирането на местните инвестиционни инициативи и най-добрата реализация на собствеността на поземлените имоти.3. Създаване на възможност за развитието на столицата на България като модерен град, а също и като основен и пълноценен елемент от мрежата на големите европейски градове. Това би могло да стане реалност, чрез ефективно привличане и усвояване на средства от чуждестранни и европейски фондове и банки, са посочили авторите в мотивите, съпът-стващи проектозакона. Основен етап при изготвянето и приемането на градоустройствен план на София беше изработването, обсъждането и приемането на ОВОС.В изработването на 1200-тата страници доклад са участвали 26 експерти. Документът цели да подпомогне работата на екипа, изработил ЗОПОУПССО. В него е разгледано състоянието на сградния фонд и степента му на защитеност при земетресения, състоянието на въздуха, водите и почвите и основните им замърсители, ландшафта, защитените територии, културното наследство и са направени изводи и препоръки за всеки един от тези фактори. Експертите констатират, че сградите, строени до 1957 г., не са осигурени за сеизмични въздействия, а строените до 1987-ма, са осигурени само до осма степен (установената степен на земетръс за София е девета по скалата на Медведев). Наблюдава се голяма сеизмична уязвимост на сградите, изграждани след 1989 г., най-вече поради драстичните преустройства на партерните етажи. Препоръките, посочени в ОВОС, са при възможност да се намали населението в градската част, да се децентрализират максимално важни градски системи като водо-, топло-, газоснабдяване, елекроцентрали. Препоръките са, доколкото е възможно, в ОУП да се избягва групово застрояване от двете страни на улиците. Тротоарите трябва да бъдат толкова широки, че при евентуално бедствие достъпът от страна на спасителните служби да бъде свободен.

Запазване на резерви от свободна земя е другият момент, върху който акцентират специалистите, изработили доклада за ОВОС към ОУП. Необходимо е да бъде изяснена и собствеността на земите, върху които е насочено изграждането на нови производствени зони. От санитарно-хигиенни изисквания трябва да се прецизира изнасянето на производството в нови зони. Препоръки са направени относно по-добрата теренна обезпеченост, реконструкция на централната градска част, саниране на комплексите, изграждане на надземни и подземни паркинги, а също и изясняване собствеността, статута и режима на ползване на земята за новите функции. В зоните, в които обитаването няма да бъде водеща функция е, нужно регламентиране на максимален и минимален процент на площите за обитаване. Целта е тези райони да останат жизнени, а не многофункционални. Специалистите, изготвили доклада по ОВОС, отделят специално внимание на състоянието на водите. Установено е лошо техническо и хигиенно поддържане на речните корита. Наличните ресурси са недостатъчни за поддържане на биологичното равновесие на водите. В различна степен с цианид, кадмий и олово са замърсени повърхностните течащи води. Препоръката е да бъдат осигурени технологични полоси от двете страни на компактния град минимум 9 м, а за извънградските територии минимум 7 м от края на стената. Отчита се недостиг на питейна вода в централната градска част. Необходимо е изграждане на дубльори на магистралните водопроводи и подмяна на част от мрежата. Препоръчва се икономично изразходване водите на яз. "Искър". Тежко е състоянието с изграждането на канализационна мрежа. Тя не е напълно завършена и има ниска пропускателна способност в централната градска част. Особено внимание трябва да се обърне на събирането на отпадъчните води в неканализационната околоградска зона. Там е необходимо приоритетно изграждане на канализацията като елемент от инфраструктурата и едва след това да се пристъпва към строителство.С изготвянето на окончателния проект за ОУП на София и внасянето му в Народното събрание се прави значителна крачка напред в развитието на столицата. Другият важен елемент, освен нормативната база, за да може девизът "Расте, но не старее" да бъде актуален и за в бъдеще, е намирането на сериозни инвеститори. Защото, за да се постигне нещо стойностно, освен желание са нужни и пари.