Новини за недвижими имоти

Новото строителство: По-яко, но и по-скъпо

В края на 2011 г. в България бе приета наредба, според която строителите могат да избират между БДС или европейските норми, но от януари 2014 г. еврокодовете стават задължителни за строежите, на които инвеститор са държавата, общините или европейските фондове. Остава отворен въпросът дали частните инвеститори са длъжни да строят по европейските правила и кога те трябва да станат задължителни и за тях.

Въпреки че безкрайното отлагане на срокове е български национален спорт, в бранша се надигат и гласове за незабавното пълно въвеждане на еврокодовете. Кой е “за” или “против” се разбира лесно: от отношението му към въпроса с колко ще се оскъпят строежите. Онези, които искат отлагане, пресмятат, че поскъпването може да стигне до 50%. Останалите го изкарват на не повече от 10-15 на сто.

Каква е разликата

Действащите национални норми за проектиране в строителството са изработени през 1987 година и отразяват тогавашните познания, най-вече в областта на противоземетръсните норми. “Тези документи са базирани на опита от 70-те и началото на 80-те години на миналия век. При еврокодовете са използвани постиженията на противоземетръсното инженерство през последните две десетилетия и естествено те са доста по-взискателни”, обясни пред “Труд” проф. Светослав Симеонов, директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

Оскъпяването при прилагане на еврокодовете се дължи на засилването на носещата конструкция - колоните, гредите, противоземетръсните шайби и плочи. Според европейските норми в тях трябва да се влага повече и по-висококачествена арматура и бетон с по-високи якостни свойства. Отделно има изисквания за по-голяма дебелина на стените и за повишена енергийна ефективност.

“Тези изисквания не са непознати и нови за строителния бранш, защото преди повече от две години са преведени на български и има опция да се използват”, каза шефката на дирекция в Министерството на инвестиционното проектиране Виолета Ангелиева. Според нея всичко, което след началото на януари 2014 г. се възлага по реда на Закона за обществените поръчки, ще бъде с изискване да се прилагат еврокодовете. При останалите строежи, финансирани с частни средства, ще може да се избира между европейските и националните правила. Но и този преходен период според Ангелиева не бива да е по-дълъг от една или две години.

Колко струва

Строителният бранш е разделен по въпроса с колко ще се оскъпят новите строежи заради европейските изисквания. Преобладаващото мнение, изразено по време на кръглата маса в министерството, е, че става въпрос за разлика от 10-15%. Така смята и Ангелиева, която твърди, че не е удачно да се протака още задължителното въвеждане на еврокодовете.

Това число бе споменато и от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, които настояват за още една година успоредно прилагане на европейските и националните стандарти. Допълнителен аргумент според тях е, че все пак първо трябва да се даде възможност на строителния бранш да излезе от кризата, а после да се предприемат мерки, които водят до оскъпяване на продукцията.

Има обаче и строителни фирми, които смятат, че бетоновите центрове в България направо ще фалират, защото няма да са в състояние да се преустроят за производството на бетон с по-високи качества, както изискват еврокодовете. Според преподавателя в Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) доц. Йонко Пенев цената на един апартамент, построен според евроизискванията, ще е поне с 30-50% по-скъп. Заради това според него преждевременното въвеждане на евронормите не е в наш интерес и е редно те да действат успоредно още поне 5-10 години.

Според строители, разпитани от “Труд”, обаче е напълно погрешно да се пресмята така на едро с колко ще се оскъпи строителството. Причината е, че от сграда до сграда има разлика и най-точно може да се пресметне поскъпването, ако две еднакви постройки бъдат изпълнени едната по националните стандарти, а другата - по европейските.

Освен това различните строителни конструкции се отличават по дела на стойността на носещата конструкция в крайната цена. Ако се строи например евтина сграда без много луксозни довършителни работи, оскъпяването на носещата конструкция ще окаже по-голямо влияние върху цената на крайния продукт и тогава може да се говори за голяма разлика. Но при една представителна сграда с луксозни довършителни работи, които са значителен процент от общата себестойност, оскъпяването от европейските норми ще окаже много по-малко влияние.

По-скъпи проекти

Един от аргументите на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране да се отложи задължителното въвеждане на еврокодовете е, че проектантите ни все още не са свикнали да работят по тях. Макар да звучи малко странно, че две години не са били достатъчни за това “обучение” и трябва още една година, в областта на проектирането предстоят още новости през 2014-а, които едва ли ще намалят себестойността на тази фаза от строителния процес. Министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов се закани, че ще въведе в практиката задължителното използване на пространственото проектиране с аргумента, че при него грешките в количествените изчисления намаляват значително.

“Разходите от рекламации падат с около 20-25%, ако проектирането е с 3D технология”, заяви Данов. Освен това според него сроковете за реализация на проектите значително се съкращават, когато се използват пространствени проекти. Да не говорим, че те дават доста по-добра представа за крайния продукт, отколкото старомодните чертежи. Според проектанти обаче новите технологии са значително по-скъпи от традиционните и само ще оскъпят услугата.