Новини за недвижими имоти

Още не прибираме жилища на длъжници

- Г-жо Маринова, намаляха ли кандидатите за кредити от банките, след като се вдигнаха лихвите и заемите поскъпнаха?
- Кандидати за кредити има и винаги ще има, защото българинът се научи да взима заеми. Допреди няколко години интересът не беше толкова голям. Още повече че всички банки предлагаме много добри условия по кредитите не само като ценови равнища, но и като изисквания и условия за получаване на средствата. Това се отнася особено за хора, които са на стабилна работа, получават добри доходи и се осигуряват в НОИ. Те имат основания да вземат кредити и затова ние ги включваме в различни програми с редица преференции. В ДСК например за потребителските заеми намалихме броя на поръчителите или изцяло ги премахнахме за някои от продуктите. Освен това предлагаме различни екстри от рода на кредитни и дебитни карти. Така клиентите ни ще привикнат да се разплащат безкасово, което все още не е много разпространено у нас. Това, разбира се, не го правим само ние, правят го и останалите банки и така се увеличава финансовата култура на хората.
- Как клиентите реагират на повишението на цената на заемите?
- Клиентът има възможност вече да избира къде условията са най-изгодни за него. Според Закона за потребителския кредит банките са длъжни да представят годишния процент на разходите на видно място в салоните и така гражданите веднага се ориентират къде им е по-изгодно. Интересът към жилищните кредити също е голям, защото много хора купуват дом за децата си, като инвестиция, със спекулативна цел и по други причини. Вече свободните инвестиции не се правят само в депозити, както беше преди години.
- Някои анализатори предвиждат и у нас криза, подобна на тази в САЩ и Европа. Увеличават ли се лошите кредити у нас, продават ли банките апартаменти на длъжници?
- В САЩ 20 процента от кредитните портфейли на банките са на загуба. В България този процент е 4, което е в рамките на нормалното. Почти нямаме длъжници, които да са стигнали дотам, да им се продават жилищата за невърнати заеми. Обикновено в такива случаи хората правят всичко възможно да си върнат дължимото и не стигат до крайния вариант да им отнемат жилището. Банката също прави всичко допустимо чрез предоговаряне и различни други стъпки да даде възможност на длъжника да обслужва заема си. Имала съм обаждания от клиенти дали не продаваме апартаменти, които са заложени в банката като обезпечение по невърнат заем. Банка ДСК няма такива случаи, тя не е ипотекарна къща, а и просто не се е стигало дотам с нашите клиенти. Продажбите освен това, ако има такива, стават чрез съдебен изпълнител и с обявяването на публична продан.
- Факт е, че кредитите няма да намаляват, поне не и докато не стигнем нивата в останалата част на Европа. Не стават ли тогава излишни и неефективни рестрикциите, предприети от БНБ?
- Желанието на БНБ е ръстът на кредитите да не надвишава 35%. Смятам, че с последното увеличение на минималните задължителни резерви от 8 на 12 на сто ще постигнат целта си. Не всички банки ще успеят да си набавят ресурса, защото парите на междубанковия пазар поскъпнаха много заради ликвидната криза на западните пазари. Това означава, че трябва да осигурят един скъп ресурс, който ще държат без лихва в БНБ. Това е много голям разход за всяка банка. Нито един собственик няма да бъде щастлив да губи от дейността си. Всичко това ще ограничи кредитирането до рамките, които БНБ очаква.
- Все повече в практиката навлиза онлайн банкирането, телефонното банкиране, въобще IT схемите. Но това носи рискове - от хакери, от различни измами. Каква трябва да бъде защитата?
- Каналите за дистрибуция не се изчерпват вече само с клоновата мрежа. Банка ДСК има най-много поделения в страната, но въпросът не е самоцелен, а как да направим тази клонова мрежа ефективна. Поддръжката й струва скъпо, затова трябва да има бизнес, трябва да се изплаща инвестицията и да носи приходи. По-лесни и по-достъпни за клиента са електронните канали за дистрибуция - интернет банкирането например. Чух за засечените измами с нов вирус, затова бих посъветвала клиентите да са много внимателни при ползването на новите продукти на банките. Нека да спазват точно инструкциите, за да нямат проблеми. Те самите трябва да се грижат и да снабдяват компютрите си с много добра антивирусна защита. Много е важно предписанията за електронния подпис да са спазени точно, защото те защитават клиента. Иначе интернет банкирането е много удобно, защото дава възможност във всеки момент да си проверяваш сметката, да знаеш колко дължиш, а не да чакаш месечното извлечение да дойде по пощата, ако въобще има такава услуга. Друго удобство е възможността за прехвърляне на средства между сметки на клиента, така че той да може да изтегли пари от банкомат в събота и неделя, ако се налага, тъй като безкасовите разплащания все още не са широко разпространени у нас. Ние предлагаме дори искане на кредит по електронен път
Всеки, който има достъп до интернет, може да подаде искане за кредит през електронните канали на банката. Подадената електронна заявка се анализира за това, дали отговаря на условията за ползване на желания продукт, след което уведомяваме клиента за предварителното решение на банката. Фирмите пък сами могат да си извършват разплащанията чрез системата мултикеш.
- Това не са ли повече възможности за хакерите? Не трябва ли да има строги наказания за такива престъпления?
- С хакерите борбата се води в цял свят и тя не е напълно успешна. Банките също трябва да правят огромни инвестиции за защита на своите компютърни системи. Защото хакерите са много изобретателни и едно изоставане в защитата ще коства много загуби. Банките заделят пари за т. нар. операционен риск, който касае именно риска при извършване на различните банкови операции. Имат и различни системи за контрол. Ако се установи, че клиентът няма вина, сумата се възстановява от банката в предвидените от закона размери.
- Има ли все пак начин да се застраховаме от подобни загуби?
- Банките имат мониторинг на тегленията. За случая, който бе коментиран в медиите, парите бяха изтеглени от чужда банка извън България. Ако информационната система на банката е добре защитена, това веднага може да се хване. Такива трансфери по принцип винаги се забелязват от контролиращите. Практиката е веднага да се сигнализира на клиента, от чиято сметка се прави това. Ние имаме т. нар. фрод превенция, която сигнализира с sms или чрез оператор за опити за измами. Наскоро една моя приятелка ми се обади за случай, в който тя си забравила пин кода на картата и правила опити от различни банкомати да изтегли пари. След втория опит от кол центъра на банката й се обадили
да я попитат тя ли се пробва да тегли пари или става въпрос за опит за измама. Ранната превенция е най-добрият начин за пресичане на такива опити.
- През седмицата синдикатите обявиха, че ще искат от банките да разсрочат заемите на стачкуващите учители. Склонни ли сте от ДСК да направите подобни преференции за учителите?
- Ще отговоря с контравъпрос. Аз от името на банката със синдикатите ли съм сключвала договор или с конкретния кредитоискател, в случая учител? Ако някой от тях се нуждае от разсрочване, всяка банка си има процедура, по която го извършва. Но това става само лично между банката и клиента. Такива изказвания за мен са популистки и несъстоятелни. Не може те да решават нещо, щом договорните отношения са между други две страни. Финансовите взаимоотношения са доста сериозно нещо, банките са отворени за всякакъв вид диалог. Има си обаче точно определена процедура, по която се извършва.
- Има ли вече молби за предоговаряне на кредити от учители?
- Процедура за предоговаряне по различни причини и по различни схеми банката има. И те са в зависимост от всяка конкретна ситуация. Имаме специалисти, които са обучени да разговарят с клиентите и да вникват в техните проблеми. Но не ми е известно да има подадени молби специално от учители за подобни взаимоотношения, поне в ДСК.
Валерия Стойкова