Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Отчита се раздвижване на пазара на луксозни имоти
Рубрика: Цените Източник: Investor.bgРегистриран е ръст на търсенето на луксозни жилища от чужденци, най-често мениджъри в големи международни корпорации. Очаква се тенденцията да продължи и през тази година заради навлизането и разширяването на дейността на големи международни корпорации на българския пазар, както и заради ръста на финансовото богатство на домакинствата с големи депозити и инвестиции в ценни книжа.
Търсенето на луксозни имоти от българи се формира също от мениджъри в местни и международни компании, както и предприемачи. От агенцията изтъкват, че инвестицията в луксозен имот има значителни предимства, тъй като носи по-висока доходност от депозитите. Компанията изчислява, че средната доходност от луксозните имоти в България се е увеличила до 6,3% през миналата година от 5,7% през 2010 г., докато средната доходност на банковите депозити е била около 5 на сто през 2012 г.
Същевременно цените на луксозните жилища в България са най-ниски в цяла Централна и Източна Европа. Средната цена на кв. м луксозна жилищна площ в София е била малко над 1 500 евро през 2012 г., докато в Румъния и Хърватска е надвишила 2 хил. евро, във Варшава, Истанбул, Атина и Прага е над 3 хил. евро, а в Москва – над 13 хил. евро.
От агенцията отчитат, че през миналата година цените на луксозните имоти у нас са се стабилизирали, като при апартаментите дори е отчетен лек ръст от средните 1 450 евро за кв. м до 1 500 евро. Стабилни остават и наемите, в интервал 5 – 7 евро за кв. м., а в някои случаи – до 12 евро, сочат още данните. “Стабилизирането на цените в комбинация с по-големия брой сключени сделки е сигнал, че пазарът е в началото на своето възстановяване”, посочват от компанията..
Благоприятен фактор за пазара е и ограниченото предлагане на луксозни жилища. Само около 5% от завършените нови жилища попадат в категорията “луксозни”. В тази връзка очакванията са цените леко да нараснат през тази година, а сроковете за сключване на сделка да се скъсят.
По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Евгения Европейска
