Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Панелките са най-капризни за поддръжка
Рубрика: Интервю Източник: Монитор - Проф. Симеонов, докъде стигна работата по въвеждане на евростандартите за антисеизмично строителство?- От 2007 до края на 2009 г. в бившата Централна лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство, която вече е департамент в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН, бяха разработени националните приложения към шестте части на Еврокод 8 - европейските норми за противоземетръсно строителство. Неразделна част от тях е новата сеизмична карта на страната, разработена от Геофизичния институт. Вече има пълна готовност да бъде изготвен съответният нормативен документ, регламентиращ приложението на Еврокод 8.
- Трябва ли незабавно да бъдат въведени евростандартите?
- В последно време се водиха много спорове дали Еврокод 8 да влезе веднага в сила у нас или да има преходен период, при който да може да се работи и по сега действащата Наредба № 2 от 2007 г. Подкрепям мнението да се работи известно време и по двата стандарта, а не да се минава шоково към Еврокод 8. На българските проектанти е нужен адаптационен период, например около 2 години. През това време те ще могат да се подготвят, защото евростандартите са доста сложни и изискват специални знания. Малко от проектантите в момента ги притежават. През последните години строителството у нас е в криза и не бива с едно спешно въвеждане на Еврокод 8 да блокираме и проектантския процес.
- Еврокод 8 по-строг ли е от сега действащите нормативни изисквания у нас?
- Тези норми са по-съвременни и се базират на напредъка в теорията на противоземетръсното инженерство през последните две десетилетия. Възможностите за моделиране на строителните конструкции и отчитане на спецификата при поемането на земетръсните сили са по-големи. Сегашните ни стандарти, дори след доработването от 2007 г., отговарят на познанията от 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Европейските норми за антисеизмично строителство се разработват от доста време и непрекъснато се усъвършенстват.
- Балканите са силно сеизмична зона. Според вас какво е нивото на антиземетръсното строителство в България и съседните страни?
- За жалост сравненията ги правим не ние хората, а природата. Преди години имаше много силно земетресение в Турция, което нанесе огромни щети. Причината за това не беше липсата на подготвени проектанти или нормативна база, а неспазването на основни технологични норми. Почти всички сгради със сериозни повреди са били строени с бетон, с инертни материали, добити от морето без необходимата специална обработка (обезсоляване).
- У нас съществува ли такъв надежден контрол?
- В България с контрола са натоварени фирмите за независим строителен надзор. Въпросът е доколко те наистина са независими от строители и инвеститори.
- От години се спори кои типове сгради са най-устойчиви на земетресение, като панелките се сочат за най-рискови? Вярно ли е това?
- Най-рискови са сградите, които са строени без проект. У нас за съжаление има много такива - най-вече в селските райони. При тях и дума не може да става за антиземетръсно осигуряване. Обикновено нямат носещи елементи за поемане на хоризонталните сеизмични сили - стоманобетонни шайби, колони и пояси. Тези сгради са рискови дори при земетресения с параметри, по-ниски от проектните за съответния район. Най-лошото е, че много от тези къщи са строени в рискови зони, като долината на Струма, района на Стражица, околностите на София и др..
Опасности крият и сградите, в които са правени нерегламентирани преустройства в партерните етажи, най-вече в централните зони на големите градове. Бих посъветвал собствениците да бъдат изключително внимателни, когато дават съгласието си за преустройства. Уместно е да потърсят съвет от специалист. По отношение на едропанелните сгради - положителното при тях е, че основните елементи - панелите, са произведени в заводски условия, което предполага по-висок контрол на качеството. Ключов момент за общата устойчивост е качеството на изгражданите на площадката връзки между панелите - заваръчни работи, антикорозионно покритие, якост на бетона в дюбелните съединения. От съществена важност е и хидроизолацията на фугите. Едропанелните сгради имат своите слаби места във връзките и са чувствителни към поддържката. Своевременно трябва да се отстраняват течове от водопроводните и канализационните мрежи, необходима е периодична инспекция и ремонт на хидроизолацията на фугите между панелите, предотвратяване или своевременно отстраняване на причините за оводняване на сутерените.
За устойчивостта на една сграда е важен не само проектът, но и изпълнението му. При труса в Стражица преди години имаше случаи при съседни сгради да се наблюдават коренно различни последствия.
- Колко време е нужно за изследване сеизмичната устойчивост на една сграда и колко би струвало това на собствениците?
- На този въпрос не може да се отговори еднозначно. От основно значение е наличната изходна информация - данни за геологията, архитектурни и конструктивни чертежи. За повечето стари сгради (строени в началото на миналия век) тази информация не е запазена. В подобни случаи е необходимо да се изготви геоложки доклад и да се направят архитектурни и конструктивни заснемания. От особено значение е определянето на местоположението, вида и размерите на противоземетръсните елементи и количеството на вложената арматура. Чрез изследване на проби се определят якостните свойства на зидарията, бетона и арматурата. След тази подготвителна работа се разработва модел на конструкцията, който се изследва за сеизмични въздействия и се прави заключение за земетръсната устойчивост - достатъчна ли е тя или се налага усилване.
- По-скъпо ли излиза укрепването на сграда от нейното строителство?
- За всеки отделен случай е необходим конкретен анализ. Укрепването на сгради е скъпо. Когато градоустройствените планове позволяват при бъдещото строителство да се реализира значително по-голяма разгърната застроена площ, икономическите анализи обикновено показват, че по-изгодно е да се разруши старата амортизирана сграда и на нейно място да се построи съвременен обект.
- Кои от разработките на вашия департамент считате за най-съществени?
- Без да правя класации считам, че едни от най-полезните ни разработки са свързани със сеизмичното осигуряване на АЕЦ "Козлодуй", площадката на АЕЦ "Белене", ТЕЦ "Марица-изток, големи язовирни стени, сградния фонд на община "Триадица", паметници на културата и редица други обекти от национално значение. Между другото изследванията за община "Триадица" бяха включени в голям проект на ЕС. Резултатите показаха, че най-уязвими са сградите в централната градска част с преустройства в партерните етажи.
- През 2010 г. правихте ли подобни проучвания?
- В момента изпълняваме проект за експериментално изследване стената на язовир "Цанков камък" при различни условия - при празна чаша на водоема, при средно ниво на водата и при изцяло запълнен обем. Целта е верификация на изчислителните модели и усъвършенстване на подходите за отчитане на взаимодействието "конструкция - водна среда". Амбицията ни е да изследваме това уникално съоръжение при зимни и летни условия (при различно състояние на фугите между отделните блокове). Резултатите ще се използват от специалистите при проектиране в бъдеще на подобни язовирни стени.
- Има ли достатъчно средства за обслужване на системата за регистрация и оценка на силни земетръсни въздействие?
- Да, засега е подсигурен необходимият минимум. Първата подобна система бе създадена още през 1980 г. с около 50 аналогови апарата американско производство. През 2004 г. тя бе заменена с по-съвременна - цифрова система. Акселерографите са монтирани на паметници на културата като Рилския манастир, скалните църкви край Иваново, язовирни стени и различни типови сгради. Тези уреди записват поведението на обектите и при по-слаби земни трусове в зависимост от настройките. Информацията се предава чрез един от мобилните оператори и се обработва в БАН. Два пъти в годината се провеждат рутинни тестове. В момента системата се състои от 38 регистрационни единици. Съществуват и локални системи към някои обекти като АЕЦ "Козлодуй", площадката на АЕЦ "Белене", големите язовири и др. За сравнение ще кажа, че само на територията на Букурещ има монтирани 200 апарата. Считам, че съобразено със сеизмичността на страната, необходимият минимум за нас е около 120 регистрационни пункта.
- Как виждате бъдещето на противоземетръсното инженерство у нас?
- За съжаление в нашия департамент младите хора са много малко. Има риск след години България да остане без висококвалифицирани специалисти в тази изключително отговорна област. Възлагането на експерти от чужбина на разработки, подобни на тази за определяне на националните параметри за Еврокод 8, ще струва на България много повече от средствата, необходими за поддържане на национална структура по противоземетръсно инженерство.
- В кои зони на страната сеизмичната опасност е най-голяма?
- Картата за сеизмично райониране на България по Наредба №2 определя четири зони с 9-а степен по интензитетната скала Медведев-Шпонхойер-Карник (това няма нищо общо с магнитуд 9 по Рихтер), а именно: София и Софийското поле на изток до Елин Пелин и Нови хан и на запад до Трън и Драгоман (границата с Сърбия); обширна зона, обусловена от огнищата по Маришкия шев и Кресненското дефиле - Пловдив и Пазарджик, на изток до Раднево и Симеоновград, на запад до Бобошево, Кочериново и Симитли, на юг по поречията на Струма и Места до Петрич и Кулата; районът на Шабла, Балчик, Каварна до Дуранкулак и малка зона южно от Тополовград. Част от Националното приложение на България към Еврокод 8 е новата карта за сеизмично райониране, която се разработва от Геофизичния институт на БАН.
Визитка
Ст.н.с. д-р Светослав Симеонов е зам. генерален директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. Завършил ВИАС през 1979 г., специалност "Промишлено и гражданско строителство". Специализирал в Япония и бившия Съветския съюз.
