Новини за недвижими имоти

Пазарът на слънчеви инсталации е най-бързо развиващ се в Европа

Германия е с 600 хил. кв. м и е най-разрастващият се пазар. В Австрия и Гърция се инсталират около 170 хил. кв. м на година. 56% от пазара на слънчеви колектори е на Германия, Гърция и Австрия са с 29%, а останалите членове на ЕС имат 15% пазарен дял.
Специфично за Австрия е първото проникване на пазара чрез метода “направи си сам”. То започва в средата на 80-те години, водено от използването на дървени конструкции за вграждане в покрива на сградата. В момента в страната 60% от слънчевите инсталации се използват за комбинирано производство и снабдяване с топла вода и отопление на частни домакинства и многофамилни сгради, спортни центрове и плувни басейни, хотели и туристически обекти, малки и средни предприятия.

В Гърция  слънчево-термичните системи за производство на топла вода се използват в повече от 800 хил. домакинства. Изчислено е, че по този начин се предотвратява изхвърлянето на 2 млн. т въглероден двуокис на година. От инсталираните слънчеви колектори с площ 2.7 млн. кв. м се спестява 1620 GWh годишно. 95% от тях са за производство на топла вода чрез термосифонен тип инсталации. Такива системи са инсталирани в жилищни сгради, хотели, спортни центрове и индустриални сгради.

Климатичните условия в България също са подходящи за използването на различни инсталации от този тип, са установили от НИМХ, БАН. До 1990 г. у нас на монтирани слънчеви колектори с обща площ 50 хил. кв. м. От тях около 53% са в туризма, а в индустрията и обществения сектор работят 8% такива инсталации.
Десетина са частните фирми, които произвеждат или внасят слънчеви колектори. Предпочитани са основно малки инсталации за снабдяване с топла вода, които се монтират върху покрива. Основни потребители са курортните райони по Черноморието и някои от големите градове. През последните десет години у нас са монтирани такива системи с обща площ около 6 хил. кв. м.

Термосифонният тип инсталация
работи при естествена циркулация на водата вследствие нагряването й. В резултат от естественото движение на водата от акумулатора в горещия колектор тя се разширява и става по-малко плътна от тази в акумулатора. В този случай е задължително бойлерът да се монтира над колектора. За да се избегне обратен поток след залез слънце, горната част на колектора се разполага на минимум 30 см по-ниско от акумулатора. Използват се медни тръби, които се разполагат върху повърхността на абсорбера и под прозрачното покритие на колектора. Абсорберът е от мед или стомана. Той трябва да е боядисан в черно или да е със селективно покритие. Инсталацията се изолира отстрани и отдолу, за да се минимизират топлинните загуби. Прави се прозрачно покритие от пластмаса или стъкло с дебелина 3 - 4 мм. С обикновена селективна повърхност топлата вода достига до температура 60 - 70 °C. При желание тя да бъде подгрята до 90°C трябва да се използва вакуумен тип колектор.
Акумулаторът се изработва от неръждаема или галванизирана стомана. Може да се направи и от стомана, покрита с емайл, епоксидна смола или други пластмасови материали за защита на повърхността отвътре.
Ако е невъзможно да бъде използван естествения поток, се поставя помпа за принудителна циркулация на флуида и се използва система за контрол за регулирането й. В повечето термосифонни системи при продължително отсъствие на слънчева радиация се налага допълнително подгряване на водата, особено през зимата. Това става с електрически нагревател в горната част на акумулатора, който се включва, когато температурата на водата падне под критичната.
Работата на една термосифонна система зависи основно от техническите характеристики на слънчевата инсталация и метеорологичните условия. Животът й е около 15 години, като компаниите - производители дават 5 години гаранция. Около 90% от собствениците на слънчеви инсталации са доволни от тях и са готови да ги заместят отново със същите.
До 2020 г. по този начин ще може да се произвежда около 8 - 10 до 20% от енергията у нас, прогнозира Петър Иванов от Националния институт по метеорология и хидрология.

Елена Маркова