Новини за недвижими имоти

Планират кацане на Марс, но без жени...

180 дни радари ще бродят из планетата - за вода и лед. Роботи-къртици ще вземат проби от дълбочина 1,5 м. Автомати ще изследват атмосферата, скалите, почвата, каньоните. Амбициозната цел е корабът да изкара на червения гигант цяла тамошна година - 687 дни. Ако оцелее през зловещия зимен период, той ще снабди Земята с първата глобална карта на Марс. По същото време и японците ще насочат натам своя космически кораб "Низоми" (Надежда). Той вече е в околоземна орбита и ще пристигне до червената планета, когато на нея ще е "Бигъл". "Низоми" обаче ще се върти край екватора на Марс, за да проучи йоносферата. Две години по-късно - през 2005-а, Френската космическа агенция, Германия и Финландия ще пуснат с ракета "Ариана" свой кораб. Той ще достави мрежа от четири станции. Ще се търсят подходящи места за кацане на роботи и хора. Нови кораби ще бъдат изпратени през 2007 г. Те ще вземат проби от повърхността на Марс и през 2009 г.- 2011 г. ще ги донесат на Земята.

Руските космически специалисти подготвят мисия за червената планета и при навременно финансиране тя ще се състои между 2015 г. и 2020 г. Експедицията ще е тригодишна и включва четирима души - командир, пилот, доктор и учен. В него, както и в останалите подготвяни "пътешествия", няма д бъдат включвани жени. По мнението на директора на Института по медицински и биологични проблеми Анатолий Григориев, без космонавтки екипажът ще е по-спокоен, а вероятността от конфликти - по-ниска.

Суперзадачата - заселване на Марс, е технически възможна, твърдят учените. Плановете на НАСА са американски астронавти да кацнат на Марс през 2020 г., оповести наскоро нейният шеф Даниел Голдин. Основната стратегия е ясна, необходимо е да се отработят детайлите. Тъй като орбитите на Земята и Марс са различни, пътуване между тях може да се осъществи, когато двете планети са най-близо и се намират от една и съща страна на Слънцето. Това се случва веднъж на всеки две години. На червения гигант няма магнитно поле, което да отразява космическата радиация. Затова на първите колонизатори вероятно ще се налага да носят със себе си надуваеми модули. Впрочем, непроницаеми за радиацията тухли от полиетилен и пясък вече са изработени от учени във щата Вирджиния, САЩ. Провежда се изпитване на качествата им, като ги използват за защита на земните ядрени реактори.