Новини за недвижими имоти

„Подводните камъни” при покупка на стоки на изплащане

  Не са малко детайлите, на които трябва да се обърне внимание преди да се предприеме покупка под такава форма. Подписването на договора е последната стъпка от този процес и първото, което „МОИТЕ ПАРИ” препоръчва, е набиране на достатъчно информация.
Време е българинът да започне да търси информацията преди да предприеме каквото и да било. Промяна в тази посока вече се наблюдава. Търсенето на информация не включва само изборът на най-добрата оферта, но и проучване на правата и задълженията, които има заемателя.

  Обикновено първото, което клиентът вижда в една оферта за кредит е лихвата. От 01.10.2006 г., обаче, законът за потребителския кредит (ЗПК) изисква от кредиторите да посочват друг показател като цена на кредита. Това е Годишният процент на разход (ГПР). „МОИТЕ ПАРИ” вече отдели специална тема относно същността му и как кредиторите спазват изискването на закона (материалът може да бъде намерен на www.moitepari.bg).

  Оказва се, че въпреки усилията ни да фокусираме вниманието върху този показател, все още кандидатите за кредит не му обръщат необходимото внимание. „МОИТЕ ПАРИ” има изградени партньорски отношения с Комисията за защита на потребителите (КЗП) и сигнали от там за нередности при изпълнението на ЗПК не липсват.

  Първото, на което кандидатът за кредит трябва да обърне внимание, е дали за закупуваната стока е посочен размера на ГПР за конкретната стока. Практика е в брошурите, разпространявани в търговските вериги да се посочва ГПР в определен диапазон – например от 15% до 25%. Така оформено предложение е и не е в определена степен в разрез със закона. Има посочване на ГПР, но само това не е достатъчно. Показателят трябва да бъде изчислен за конкретната стока (това би било най-коректно) или да бъде изчислен представителен пример. Такова изискване е залегнало в чл.15 (1) от ЗПК:

  „Всяка реклама или всяко съобщение, изложено в търговско помещение, с което рекламодателят се задължава да предостави кредит или да посредничи за сключването на договор за потребителски кредит, и което посочва лихвен процент или друга цифра, свързана със стойността на кредита, трябва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита. За тази цел рекламодателят посочва в рекламното съобщение представителен пример за стойността на кредита, ако не може да използва други методи.”

  Логично е – все пак при евентуален кредит това ще е неговата цена. Посочването на ГПР в определени граници дава известна ориентация, но не е показател за цената на кредита за конкретната стока.

  Съветът на „МОИТЕ ПАРИ” тук е купувачът да изиска от кредитора да му изчисли ГПР за конкретната стока (нещо, което той принципно би следвало да е направил вече).
„МОИТЕ ПАРИ” съветва, също, много внимателно да се четат предложенията на кредитиращите институции. Едно на пръв поглед примамливо предложение впоследствие може да се окаже не чак толкова добра сделка. Често офертите за покупка на изплащане се предлагат с подарък няколко вноски; без лихва за определен период или без такси и т.н. Задължително клиентът трябва да провери дали е така. Целта не е да вменяваме, че кредиторите крият нещо от клиентите, но една проверка никога не е излишна. Придържането към принципа „Три пъти мери, веднъж режи” е особено подходящо в подобни ситуации. Разбира се, че има отстъпки от страна на кредиторите и те са реалност, но разумният купувач обезателно трябва да провери, за да е сигурен.

  „МОИТЕ ПАРИ” силно апелира да се обръща внимание и на още една подробност. Как се представя цената на кредита – като ГПР или като оскъпяване. Със сигурност между тези две понятия има разлика и тя е съществена. Като смисъл и като методология носят съвсем различно значение. В подкрепа на казаното до тук, можем да посочим следният приимер: оферта за 1000 лв., за 1 г. и оскъпяване 20% е с ГПР 41.29%. Изводът оставяме на читателя. Посочването на оскъпяване не означава, че има грешно изчислена оферта, а по-скоро некоректно представена цена на кредита.

  Друго на което трябва задължително да се обръща внимание е съдържанието на договора. Съветът на „МОИТЕ ПАРИ” е внимателно прочитане на договора за лизинг/кредит. Отделянето на 10 или 15 минути повече за запознаване с условията му, може да спести много неприятни емоции впоследствие. Тук е мястото да отбележим, че независимо каква е била офертата на кредитора, т.е. какво е рекламирано, погасяването на задълженията се извършва според записаното в договора. Това налага обстойно запознаване с условията и особено с частта описваща лихвата, таксите и комисионите. От тях се определя ГПР. В чл.6 (3) от ЗПК е записано:

  „Потребителят не е длъжен да извършва каквито и да са плащания, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, които не са включени в условията на сключения договор за потребителски кредит”

  Така такса, която не е обявена би следвало да не се дължи. По този начин в известна степен се гарантират правата на заемателите, но по-важното е в договора да бъдат описани всички разходи, които се включват в ГПР. Що се касае за останалите, които са известни и включват ли се те в ГПР или не, законът може да даде известен отговор (чл. 21 и 22).