Новини за недвижими имоти

Правата на областните управители да продават държавни имоти ще бъдат ограничени

Снимка: БТА

 

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) подготвя предложения за промени в Закона за държавната собственост, с които да се ограничи правото на областните управители еднолично да се разпореждат сами с имоти държавна собственост на стойност над 10 хил. лв.

Законопроектът бе представен вчера от министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова пред Консултативния съвет в областта на проектирането, строителството и инвестиционния процес, който проведе заседание в МРРБ, съобщи министерството.

Целта е областните управители да сключват сделки с държавни имоти над тавана само след консултация с Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол, както е за всички видове държавна собственост.

„По този начин в бъдеще ще се предотвратят сделките по чл. 45 А, както стана със земята под „царските конюшни“, отбеляза Павлова.

Основанията за промяна са както непопулярните разпоредителни действия с държавни имоти, така и нуждата от синхронизация на Закона за държавните помощи със Закона за държавната собственост, смята тя.

Досега областните управители имаха възможността да продават без търг и контрол държавния дял на имоти в съсобственост, както и при „царските конюшни“.

„Това вече няма да може да е безконтролно. Базовата цена от 10 хил. лв. по данъчната оценка на имотите е основна за Агенцията по приватизация като специализирано звено, което се занимава с разпореждане с държавни имоти и има необходимия капацитет. Това ще е от полза за областните управители, за да не допускат грешки при осъществяването на сделки. Промените предвиждат и премахване на възможността собственикът на земята да изкупи без търг сградите, когато са в режим на съсобственост“, пояснява тя.

Консултативният съвет разгледа предложения за промени в Закона за устройството на територията (ЗУТ), Закона за устройството и застрояването на Столична община, Закона за регионалното развитие и Наредбата за условията, реда и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на концепцията и схемите за пространствено развитие.

Промените в ЗУТ предвиждат облекчаване на срокове, отпадане на процедури и разписване на по-ясни правила, съгласно плана за действие на Министерския съвет по привеждане на законите в съответствие с изискванията за облекчаване на гражданите и бизнеса.

Ще бъдат въведени срокове за изпълнение на някои процедури, където са липсвали, като например срок за съобщаване на изготвени подробни устройствени планове.

На много места има случаи на забавяния на обявяванията без мотиви и аргументи, затова се цели ускоряване на процеса.

Въвежда се и срок на действие на издадените разрешения за общи устройствени планове и техни изменения, защото в много случаи има злоупотреби с прекомерно забавяне до окончателното им приемане.

Другият пакет мерки цели облекчаване на изискванията за ОВОС, както и премахване на изискването на процедури за смяна на предназначението за някои видове имоти от 4 и 5 категория.

Намаляват се и сроковете за издаване на разрешение на строеж за по-ниска категория строежи, които се издават от кметовете. Категориите също се променят, като се предлага тези от 1 до 3 да се обединят.

Предлаганите промени в Закона за устройството и застрояването на Столична община бяха представени от Главния архитект на София арх. Здравко Здравков, който обобщи, че промените целят да осъвременят закона, който е приет преди 10 години в условията на „бум“ в строителството, последван от финансова криза.

„Всичко това доведе до проблеми, с които не се бяхме сблъсквали до момента, като например сградите, които генерират сериозен поток от автомобили и хора, които водят до проблеми за цялата градска среда“, заяви арх. Здравков.

Сред предложенията са въвеждането на нови инструменти като Наредба за градска среда, която създава механизми за визията на градската среда, като изгледа на фасадата на сградите, архитектурния ансамбъл и градския дизайн.

Със закона се създават и подзаконови нормативни актове с изисквания за отстоянията между сградите в жилищните комплекси, тъй като сега има условия за много близко застрояване, което поражда конфликти. Внася се и цял пакет за озеленяването на столицата и терените за озеленяване в жилищните комплекси, както и облекчен режим за строителство на детски площадки.

Останалите два законопроекта най-общо целят Националният център за териториално развитие към МРРБ да участва по-активно с капацитета си при пространственото развитие, стратегическо планиране на национално и регионални ниво.