Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Предсрочно погасяване на кредит
Рубрика: Кредитиране Източник: Моите Пари Математически 3-месечният еквивалент на ГПР, както е видно се базира на ГПР по кредита. Относно същността на ГПР и неговото изчисление, „МОИТЕ ПАРИ” вече публикува материал, който се намира на www.moitepari.bg. Всеки, който изплаща даден кредит го е получил при определена лихва и такси. От тези елементи най-общо се формира ГПР, който банката е длъжна на обяви още при отпускането, а дори и при оферирането на кредита. Същият този процент служи за определяне на разхода при предсрочно погасяване. Размерът му не трябва да надвишава ¼ от ГПР по кредита при отпускането му и се прилага върху остатъка по кредита, който се погасява предсрочно. Само за илюстрация предлагаме следният пример:Потребителски кредит за 10000 лв., срок на изплащане 5 г. и договорена лихва 10.50%. ГПР по този кредит е в размер на 11.60%. Да предположим, че клиент желае да го погаси две години предсрочно, т.е. в началото на 37-ми месец. Остатъкът по главницата по този кредит към началото на 37-ми месец е 4634.70 лв..
Спазвайки предписанието на закона, разходът при предсрочно погасяване по този кредит би следвало да е ГПР : 4. В нашият пример той приема вида: 11.60% : 4 = 2.90%. 2.90% е таксата, която се дължи от заемателя върху остатъка по главницата, т.е. 4634.70х2.90% = 134.41 лв.
Когато се прави подобно изчисление, резонно се появява един допълнителен въпрос и той е свързан отново с таксите. Общото впечатление на „МОИТЕ ПАРИ” е, че банките не начисляват допълнителни такси. Всички такси и комисиони вече са калкулирани в ГПР и не би било коректно те отново да се начисляват. Не е изключено да се начисляват и други, различни от първоначалните такси, но сумарно всички разходи не трябва да надхвърлят левовият еквивалент на ¼ от ГПР по кредита.
Европейската и световна практика
Проучването на „МОИТЕ ПАРИ” относно тази проблематика показва, че въпросът с таксите за предсрочно погасяване не е решен категорично. Нормативна регламентация за това няма ясно обособена. Съществуващите документи са по-скоро обяснителни, отколкото да налагат императиви. Оказва се, че това е област, която е доста дискусионна. От една страна регулация по този въпрос няма конкретно разработена, а от друга България, като член на ЕС трябва да приеме правилата. Анализирайки практиките, като цяло за ЕС се оформя специфичен казус, по който няма яснота. Нашият закон регламентира какъв да е размерът на таксата за предсрочно погасяване. Проблемът в случая е не толкова дали да има или не такава такса, а защо законодателя е решил тя да е именно ¼ от ГПР. Това беше и отправна точка към анализа на практиките в ЕС и света, като цяло. Подобно ограничение на размерът на таксата не се посочва в нормативните документи. Нещо повече – интересно е схващането на смисъла на таксата за предсрочно погасяване. Редица източници разясняват, че идеята за тази такса произтича пряко от пазара. Казано с други думи това е доходността, която банките не биха реализирали по причина, че заемателят погасява предсрочно кредита си. Друго обяснение е, че таксата която се налага е доходността, която банката би получила от алтернативна инвестиция.
