Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

Преодоляване на различията между севера и юга - сред основните задачи на „Програма за София“

Преодоляването на дисбаланса в развитието на районите в София е сред основните цели на стратегическия документ „Програма за София“ за интегрирано развитие на столицата през следващите седем години.

„През последните седем години инвестиционният интерес в града беше насочен на юг и това ясно си личи от издадените разрешения за строеж. Те са концентрирани в кварталите „Витоша“, „Триадица“, „Лозенец“ и „Студентски“. Преодоляването на този дисбаланс в града и на различията между севера и юга е сред задачите на „Програма за София“, каза главният архитект на столицата Здравко Здравков по време на онлайн представянето ѝ. Той уточни, че това ще стане на принципа на акупунктурата – да се помага там, където има нужда от конкретни действия.

„Програма за София“ е планът за интегрирано развитие на столицата. Всички общини в България трябва да приемат подобен план, за да могат да кандидатстват за европейско финансиране през следващия програмен период 2021-2027 г.

Предстоят още пет срещи в зоните за въздействие и финално обществено обсъждане, след което стратегическият документ, който е разработен от екипа на общинско предприятие „Софияплан“, ще бъде внесен за разглеждане в Столичния общински съвет.

„Програма за София“ е наследник на интегрирания план за градско възстановяване и развитие. В плана бяха заложени огромен брой обекти, част от които не се реализираха, каза арх. Здравков. Подготвя се анализ как изпълнението му се е отразило на развитието на града.

Вижте още:  България ще подкрепи стратегията на ЕС за обновяване на сградния фонд

„Програма за София“ има три стратегически цели – устойчиво развитие на София и подобрена свързаност, конкурентоспособност и развита социална и културна среда. Изведени са 14 специфични цели – околна среда, енергийна ефективност, кръгова икономика, подобрена свързаност, техническа инфраструктура, високопродуктивна икономика, ускорени административни и управленски процеси, образование, здравословен начин на живот, културно богатство, иновативен туризъм, комфортна градска среда и жилищна политика.
За да се определят зоните за въздействие, към които ще се насочват европейски средства до 2027 г., София е разделена на 564 градоустройствени единици. От тях 260 са жилищни, 200 земеделски, 100 горски и четири водни. За всяка е направен паспорт, който е основа за състоянието на дадена територия и посоката за нейното развитие.

Изготвени са количествени и качествени индикатори за състоянието на средата в момента, но и за напредъка в бъдеще и всеки има определена тежест. На база на оценките се определят както най-проблемните градоустройствени единици, така и зоните с най-висок потенциал за развитие. Това ще са зоните за въздействие в „Програма за София“. Те ще бъдат развивани чрез интегрирани инвестиции от европейски фондове и програми, от държавния и общински бюджет, но и с частни инвестиции.

Вижте още:  Какво се промени на пазара на имоти през изминалата година на пандемия?

Определените места, които се нуждаят от насочване на инвестиции, са 105. Те са групирани в седем групи – първата е административно-културният център, централна градска част, широк център и стари периферни квартали, територии с нискоетажно строителство, територии с комплексно жилищно застрояване, с ново строителство и индустриални зони.

В новия програмен период бенефициенти на европейските проекти вече ще са не само общините, но и неправителствени организации и бизнесът. Европейското финансиране няма да е 100%, а трябва да има и собствено съфинансиране, каза ръководителят на „Софияплан“ арх. Любо Георгиев. Изискват се поне три различни партньори за всеки проект, като акцент ще бъдат и междуобщинските проекти. Затова София може да си партнира с 14 съседни общини като Благоевград, Перник, Божурище, Костинброд, Ботевград, допълни той.

За повече актуални новини и полезна информация харесайте нашата Facebook страница и се абонирайте за канала ни в Youtube