Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Проблем ли са проблемните кредити ІІ
Рубрика: Кредитиране Източник: Потърсихме различни гледни точки върху проблемните кредити, като читателите имаха възможност да се запознаят със становищата на водещи банкери, на небанков кредитор, на фирма специализирана в управление на просрочени вземания, на персонални финансови съветници. Попитахме ги: проблем ли са проблемните кредити за България?Трябва да отбележим, че отговорите, с малки нюанси, бяха отрицателни. Може би най-критичният поглед получихме от икономиста Георги Ангелов. Също и според него необслужваните заеми в момента не са сериозна заплаха за българската икономика. Доказателство за това са печалбите на банковия сектор. За да станат проблемните кредити опасност за сигурността на финансовата система, те трябва първо да „изядат“ банковата печалба и след това да посегнат на капитала, посочи той. И наистина, според най-новите статистики, печалбата на банките в България през август продължава да се увеличава.
Георги Ангелов все пак отбеляза, че ако кризата се проточи още две години, като у нас се развие процес от типа на Голямата депресия, то тогава проблемните кредити ще станат действителен проблем. Но ако рецесията бъде преодоляна и през следващата година икономиката отчете растеж, то темата за проблемните кредити ще загуби актуалност.
Въпреки всичко казано дотук, продължавам да считам, че имаме основания за безпокойство по линия на проблемните кредити. Тук не визирам – нека бъде ясно – банкови фалити или необходимост от спешна държавна помощ за някоя закъсала банка, каквито събития видяхме предостатъчно през 2008 г. в САЩ и Европа. Това е първото, което идва наум при фразата „проблемни кредити”, но то далеч не изчерпва техните негативни, дори опасни последици. Така както причините за ескалирането на проблемните кредити в България са икономически, така също и последиците са по-скоро икономически, а не финансови.
Най-чувствителният ефект ще е спадът на общата икономическа активност. Делът на проблемните потребителски кредити през август е 16.4%, а при фирмите даже 17.2%. Това означава, че една шеста и даже повече от всички кредити представляват проблем за обслужване. Една шеста от фирмите и домакинствата още дълго занапред няма да си позволяват да консумират и да инвестират, защото ще пренасочват доходите си за стари задължения. Съответно, прирастът на БВП ще е по-нисък от очакваното.
Едновременно с това кредитната политика на банките в България става все по-строга, като лихвите по кредити се задържат демотивиращо високи. В случая с потребителските кредити това е лошо за търговците, но както ще видим можем да не разглеждаме този факт само в негативна светлина. Но при бизнеса отказът от кредитиране за капиталови инвестиции е подчертано вреден, като тук специфичното е, че грешките на големите наказват малките. В стремежа си да не допускат повече лоши кредити, банките лишават най-вече малките и средните предприемачи от финансов ресурс, както и новите рискови начинания, сред които може би се крие новият Google или Facebook. Знаем, че икономически подем, който е основан само на резултатите на едрия бизнес, няма солиден фундамент.
Ръстът на проблемните кредити, да се надяваме, ще има и един позитивен ефект и той е морализиращ. Финансовата инфраструктура на България дълго време бе прицел на подигравки, че е изостанала и примитивна, тъй като не позволява живот и потребление на кредит. Тук очевидно станахме жертва на времето, тъй като отварянето на финансовия ни сектор съвпадна с периода на най-засилена кредитна активност и най-евтини пари в света (според някои икономисти това е пряко следствие от лихвената политика на Федералния резерв на САЩ в ерата на Грийнспан).
Модерните българи нямат вината, че повярваха: щом цял свят прави така, редно е и ние да живеем на кредит. Автомобили, жилища, ваканции, осъщетвяване на мечтите. Търговците не се забавиха и темпът на инфлация през 2007 г. отново достигна двуцифрени значения. В тези условия този, който не теглеше кредит, губеше, защото инфлацията е най-добрият приятел на длъжника. Защото същевременно заплатите в България оставаха най-ниските, а влизането ни в Европейския съюз отвори място за повече нерадостни съпоставки между начина на живот на българина и западноевропееца. В крайна сметка, както е казал Гьоте, животът е твърде кратък, за да пием евтино вино.
А после дойде кризата. А с нея събирачът на сметки, както големият икономист Джон Галбрайт мрачно се шегуваше през 1954 г.
Днес има десетки хиляди български домакинства, за тях чисто и просто не се води статистика, които продължават да обслужват кредитите си в срок, но с цената на тотално обедняване и ограничаване на житейските възможности. Бих нарекъл също и тези кредити проблемни в икономически смисъл. Особен случай са жилищните кредити. Българинът има специална връзка с дома си, както е известно от народопсихологията. Не случайно делът на проблемните ипотеки е с над 2 процентни пункта по-нисък от общия за страната. Но когато стойността на жилището спада примерно с 30%, а реалната лихва на ипотеката се покачва, е много трудно да се издържи психически. Възможно е нова серия провалени ипотеки скоро да залее свития имотен пазар.
Същевременно банките у нас развиват политика, която е невъзможно да се нарече устойчива. За да им противодействат, политиците приеха нов Закон за потребителския кредит, който тръгна с фалстарт и впоследствие трябваше да бъде променян, въпреки това методиките за определяне на лихвите остават смътни. Кредитните институции побързаха да потърсят странични – от потребителска гледна точка непочтени – приходни източници, например завишиха таксите за преводи, обслужване, теглене от банкомати. Тоест, от потребителска гледна точка имаме сериозен проблем, който до голяма степен се дължи именно на стремежа на банките да компенсират загубите и заделите по проблемните кредити.
За щастие, надзорниците в БНБ следят отблизо развитието на тези процеси. И дори да не ни разкриват цялата истина, ръстът на проблемните кредити определя също и тяхната политика. Защо иначе минималните задължителни резерви на търговските банки вече почти 2 години остават 10% от депозитната база при 2% за еврозоната? Тоест проблемните кредити отново причиняват проблем, като спират освобождаването на значителен паричен ресурс, който можеше да подкрепи стагнираната икономика.
Ако действително икономиката ни догодина реализира 3.6% растеж, както очаква правителството, ще видим графата проблемни кредити да се свива. Но ще е глупаво, ако се обзаложим на твърде голяма сума, че точно това ще се случи. Бих посъветвал внимателно да следим развоя на събитията в тази чувствителна тема. Дежурната невъзмутимост на банкерите може да ни изиграе лоша шега.
