Новини за недвижими имоти

PVC - вековна традиция в самоунищожението

Поливинилхлоридът е патентован през 1913 г. в Германия. Когато се установява, че новото изобретение може да бъде използвано за производството на синтетични влакна, популярността му започва да нараства лавинообразно. В годините след Втората световна война производството на поливинилхлорид с всяка година се удвоява и той за кратко се превръща в най-използвания синтетичен материал след полиетилена.

През миналата седмица вестник Financial Times изнесе публикация за вредата от поливинилхлоридните пластмаси и по-специално за изделията, използвани в сферата на здравеопазването.

Въпросът за забраната на PVC стои открит повече от десет години в страните от Европейския съюз, но у нас не е обект на коментар. Становищата са доста противоречиви. Може би защото от едната страна се защитават интересите на бизнес за милиарди, а от другата стоят шепа ентусиасти, които смятат, че човешкият живот е по-ценен от балансовата печалба.

Първите акции против органичните съединения на хлора са подхванати още през 1987г. Четири години по-късно поливинилхлоридът бива обявен за вредител № 1 в групата и атаките срещу производството и използването му продължават и досега.
Още през 1986 г. в Билефелд (Германия) се приема система от мерки за ограничения за използване на PVC. До 2000 г. броят на населените места с подобни ограничения само в Германия е вече 274. През 1990 г. в инициативата се включват Австрия, Холандия, Япония, Великобритания и Испания. До края на същата година 52 испански града са обявени за "PVC free". Пет години по-късно Испания прие програма за 20% съкращаване на използването на PVC до 2000 г. а шведският парламент гласува национална стратегия за ограничаване на производството му. Понастоящем в 128 населени места в Швеция (включително и в Гьотеборг) действат ограничения за използване на PVC при строежа на обществени сгради.

При строежа на обществени сгради в Линц използването на PVC е съкратено с 85%. Подобни рестрикции се въвеждат в седем от общо девет австрийски провинции, а от 1999 г. в цялата страна се въвежда забрана за използване на фталати при прозводството на играчки от поливинилхлорид за деца под три години. Играчките с пластификатори бяха забранени преди три години и в южната ни съседка, а през миналата година в Чехия бе забранено използването на PVC опаковки, както и вносът на изделия в такива опаковки.
Публикуването на пълен списък би отнело доста място, поради което ще спрем дотук и ще се опитаме да поясним причините, довели до въвеждането на тези забрани.

Може би рядко си даваме сметка, че по-голяма част от нещата коло нас, като се започне от чашите за кафе и се стигне до дограмите от PVC, са произведени с цената на силно отравяне на въздуха, който дишаме. Още в началото на производствената верига - при производството на хлор и дихлоретан - голяма част от тези газове, заедно с тонове токсични смолисти отпадъци, съдържащи изключително силната отрова диоксин - отиват в атмосферата. Останалата част (които не могат да бъдат изгорени, защото това би довело до получаване на нови отровни съединения) се складира и заравя под земята. Над 330 хиляди тона високотоксични отпадъци досега са погребани само в пещерите на графство Чешир например. Няма никаква гаранция, че един ден няма да излязат на повърхността.

На следващия етап от производството дихлоретанът се преработва в газообразния мономер винилхлорид, който до 1974 г. се смяташе за напълно безвреден и се сипваше във всякакъв род лакове за нокти , дезодоранти и пр. След анализ на резултатите от научни изследвания, които недвусмислено доказват вредното въздействие на винилхлорид, съединението бива забранено за използване в продукцията на козметичната промишленост и фармацията.

Почти половината от което и да е PVC изделие се състои от т.нар. пластификатори. Пластификаторите представляват различни добавки, служещи за придаване на гъвкавост и устойчивост и имащи неприятното свойство да се изпаряват в атмосферата или да се просмукват в съдържанието на съдовете от PVC. Някои от тях са и токсични. Обект на силни подозрения е добавка с названието ди(2-етихексил)фталат (DEHP). Следи от това съединение вече могат да се открият и в ледовете на Антарктика. Резултатите от изследванията на въздействията върху човешкото здраве варират в широк диапазон. При лабораторните мишки например (според цитираната статия във “Файненшъл таймс” от 20.02) вследствие на третиране с дифталат се получават тежки отклонения в репродуктивната система - в размерите на половите органи, в производството на семенна течност, в отделянето на хормони и т.н. Според Института по винила обаче всичко е в рамките на здравословните норми. Има такъв институт. Основан през 1982 г. като звено от асоциацията на производителите на пластмаси, през 1999 г. започна да функционира вече напълно самостоятелно, с годишен бюджет от около девет милиона долара. Подобна сума е напълно в реда на нещата, ако вземем предвид обстоятелството, че в този институт са включени химически гиганти като Dow Chemical, Occidental Chemical Corp и BASF. Не изненадват и становищата на специалистите от въпросното учреждение: "Въпреки че фталатите, използвани при производството на изделия от PVC, са с доказан канцерогенен ефект при лабораторните мишки, те са напълно безвредни за деца и могат да се използват при производството на детски играчки... въпреки факта, че пластификаторите се просмукват от поливинилхлоридните банки за кръв в съхраняваната течност, отделеното количество е толкова малко, че е напълно безопасно за здравето..." и прочее от тоя род, които с малки преработки спокойно могат да се използват в рекламни клипове за пластмаси. Тези текстове обаче бледнеят пред хипотезата на четирима учени от центъра за изследване на животни в университета Конкук в Сеул. Екипът прави упорити опити да докаже, че дифталатът не само е безвреден, но има антиканцерогенен ефект. Кой знае - може и да успеят.

Действията на държавните чиновници от своя страна станаха толкова противоречиви и непоследователни, че на моменти наподобяват магьоснически ритуал. На 2 август 2001 г., малко след като влезе в действие забраната за използване на пластификатори в детските играчки, говорител на Европейската комисия заяви, че при производството на играчки за възрастни тези вещества могат спокойно да се използват (и това ако не е дискриминация). Все пак - съдържанието им в сексартикулите е 20 пъти по-високо от това - в детските играчки, така че - внимавайте.

Изгарянето на отпадъци поражда друг проблем. Голяма част от PVC отпадъците не могат да бъдат третирани по друг начин, освен да се изгорят като например сметта от болничните заведения, в която 85 % се падат именно на продуктите от поливинилхлорид. Проблемът идва от съдържанието на тежките метали олово и кадмий, които при изгаряне отиват в атмосферата. Според статистиката в Германия изгарянето на отпадъци от PVC е основният източник на кадмий в околната среда и внася повече олово, отколкото автомобилите, задвижвани с нискооловен бензин.

Друг продукт на утилизацията на изделията от PVC е диоксинът, чиито канцерогенен ефект е отдавна доказан. За да се избегне емисията на диоксин в атмосферата, трябва да се спазват редица условия (като например изгарянето на отпадъци да става при температури над 5000о С). Простата равносметка показва, че разходите по утилизация са по-високи от производствените разходи, но този факт не впечатлява никого, тъй като основната част от средствата се изваждат от държавния бюджет - т.е. от джоба на данъкоплатеца.

Всекидневният контакт със суровините за производство на PVC застрашава във висока степен здравето на работещите в бранша. При една анкета - резултатите от която бяха изнесени в пресата по време на откриването на панаира на играчките в Нюрнберг през 1998 г. - бе установено, че седем от 148 пациенти на онкологичните диспансериса работили една или повече години в сферата на производство на PVC. В контролната група от 315 здрави индивиди само двама са работили в този бранш.

След всчко казано дотук, със съжаление трябва да отбележим, че поливинилхлоридът едва ли ще излезе от употреба в близко бъдеще, тъй като за деветте десетилетия от патентоването му използването на този материал се е превърнало в навик и само сериозни инциденти са състояние да ни накарат да се замислим за евентуални алтернативи. Като например запалването на електрическата инсталация в Beverly Hills Cub. Тогава в резултат на обгазяване с продукти от изгарянето на поливинилхлоридната кабелна изолация загиват 161 човека. След подобен инцидент в станция на лондонското метро местната управа забранява използването на кабели с поливинилхлоридна изолация. Подобна забрана действа и в метрополитените на Виена, Берлин и Дюселдорф.

Трудно е да се повлияе на навика - едва ли тази статия ще ви накара да смените изолацията на домашната си инсталация, но има части от вашия свят, в които пластмасите все още не са станали традиция. Там все още можете да спрете избора си върху класиката от дърво или алуминий и с това да направите дома си по-чист, а себе си - малко по-спокоен.

в-к"Имоти"