Новини за недвижими имоти

Принтирай новината

Раздвижване на пазара на индустриални имоти през последните две години

Картата на индустриалните имоти в страната е доста пъстра - и откъм инвеститори, и откъм нивото на наемите. Очертава се поредна вълна от фирми и проекти, които търсят мястото си у нас, но и още една нова тенденция. Компаниите вече търсят изградени съоръжения и предпочитат да реализират своите производства в индустриалните зони, споделят експертите.

В последните две години има раздвижване на пазара на индустриални имоти. Кметовете в по-големите градове и в областните центрове се  активизираха  и търсят, и предлагат терени за индустриални зони в своите райони. Идеята е общините да имат подходящи терени и възможност да ги развиват като индустриални, а икономическото министерство, ако има инвеститори, да ги насочва към тях и да помага за бързо развитие на имота, като съдейства за изграждане на  необходимата инфраструктура. Това е още една ниша за индустриално развитие.

Икономическият министър Емил Караниколов още когато  пое поста, застъпи   позицията, че трябва да се насърчава изграждането на икономически зони. Но преди да бъдат  привлечени  инвеститори, трябва да се свърши много работа: да е избрано точното място - в регион с достатъчно кадри, с транспортна мрежа, с изградена инфраструктура в самата зона.

Наемните и продажните цени на индустриални  и логистични имоти в основните градове в страната се запазват стабилни в сравнение  с  миналата година, а предлагането на големи и качествени площи си остава недостатъчно  според анализ на "БГСклад". В Пловдив  пазарът е достигнал пика си през 2017-а и в началото на тази година, и сега се наблюдава спад при сделките и за наеми, и за продажба. Отливът в последните месеци се дължи не на липсата на инвеститори, а на недостига на подходящи кадри, които да бъдат наети в сектора на производството. Съществуващата "Тракия икономическа зона" оказва силно влияние върху пазара в Града под тепетата.

Виж още: Как се развива пазарът на индустриални имоти в България?

Във Варна търсенето и предлагането на индустриални и логистични площи се запазва. Расте интересът в последните месеци към компактни складови площи за покупка от сегашни наематели. Расте и строителството на нови складови бази. Цените се запазват около 3.5-4.5 евро за кв. м за новопостроени площи и между 2 и 3 евро на кв. м при останалите складове, като при първите от основно значение е локацията, а при вторите - състоянието им. Техническият университет в морския град привлича инвеститори, а градът се оформя като един от центровете на ИТ индустрията. Варна е градът, в който най-лесно може да се започне бизнес в Източна Европа - такава е  оценката  на Световната банка. Желанието на тукашните общинари  е да се повиши конкурентоспособността на икономиката в морската столица и да се увеличат работните места в производства и услуги с висока добавена стойност. През последните две години общината работи активно по възможностите за оптимални условия за български и чуждестранни инвеститори - за изграждането на логистични паркове и индустриални зони. Включени са и съседните на Варна градове от областта - Аксаково, Девня, Белослав. "Гледаме да използваме максимално наличните ресурси - пристанищата, жп и пътна инфраструктура", отбелязва кметът Иван Портних.

В Бургас наемите остават непроменени, предлаганите имоти са малко, а търсенето е голямо. Наемите в града са между 2.5 и 3.5 евро на кв. метър. В морския град има университет, специализирани училища, а свободната икономическа зона продължава да расте успоредно  с инвеститорския интерес.

Инвестиция от 124 млн. евро за завод в северната промишлена зона е подготвила фирмата "2 МЕКС" ЕАД. Новата мощност ще открие от 240 до 384 работни места. В Бургас ще се правят железопътни колела, оси и друго жп оборудване, което ще се изнася в чужбина. Общинската земя, върху която ще се разположи заводът, е част от апорта на общината, която участва заедно с държавата в индустриалния парк. Тя ще бъде изкупена от инвеститора по 30 лв. на кв. метър, колкото е данъчната й оценка. Заедно с частен имот парцелът ще се окрупни до 62 декара. Проектът  е одобрен и от Българската агенция за инвестиции, която го е проучила детайлно, включително и за финансирането.

В Русе тенденциите от миналата година се запазват и през деветте месеца на 2018-а. Инвеститорският интерес е към придобиване на имоти и парцели с цел оформянето им в складови площи от клас А и отдаването им под наем. В крайдунавския град също се усеща недостиг както на складови площи от клас А, така и на малки складове. Най-голямо е търсенето на урегулирани парцели в Източната и Западната промишлени зони, "Индустриален парк Русе" и по изходните магистрали на града.
Наемите на складовите площи варират между 3 и 5 лв. на кв. метър. Продажните цени в Източната и Западната зона достигат между 15 и 25 евро на кв. м, а в зоните, граничещи с изходните магистрали на града - и до 50 евро за кв. метър. Тези имоти явно са  надценени,  тъй като се задържат по-дълго на пазара, преди да си намерят ползватели.
Бъдещето на Русе като логистичен център изглежда добро,  то ще се влияе от изграждането на  скоростния път Русе - Велико Търново, от евентуалното изграждане на втори мост над река Дунав с Румъния и възстановяването на гражданското летище в града. Потенциални европейски инвеститори от авиационния сектор са оглеждали аеропорта и са проучвали възможността той да се превърне в пътнически и карго център за региона. Обсъждани са и нужните инвестиции за летището, които ще позволят то да обслужва вътрешни полети до София и международни товарни полети. Предварителните разчети показват, че ще са необходими малко над 28 млн. евро. Преимущество на летището е географското му положение и двата транспортни коридора, които минават през Русе. Чуждестранни инвеститори са готови да развиват производства в русенската свободна зона, но настояват да купят терените. В същото време част от територията на зоната в момента не се използва, съобщи по време на парламентарен контрол министърът на икономиката Емил Караниколов.

В Шумен в последните три години се наблюдава раздвижване на пазара на индустриални имоти, като най-голяма е динамиката при складовете за наемане. В града се усеща голям дефицит на модерни складови площи между 300 и 600 кв. метра. В "Индустриален парк Шумен" са изградени два нови завода, а трети е пред завършване. Общо 80% от изградените обекти в първия етап на развитие на парка са разпродадени.
Наемните цени на складовете от клас А в града се запазват на ниво от 5 лв. за кв. метър, а за клас Б - се намират между 2 и 3 лв. на кв. метър. Продажните цени на складовите и промишлените помещения варират в доста широки граници - между 50 и 350 евро на кв. метър. Но купувачите  са склонни да платят и по-висока цена за обекти с високо качество. Сделките с индустриални имоти в града не са много, като преобладават тези за покупка на складове или на терени за строителство на производствени бази. "Индустриален парк Шумен" привлича все повече инвеститори, което налага изграждането на нова зона. Причината за това е, че над 85% от разработената територия вече е продадена, а има интерес за закупуване на нови парцели. Бъдещата подзона ще бъде с обща площ 590 дка и в нея ще бъдат инвестирани около 6 млн. лева. Идеята е поетапно изграждане на отделни зони с пълна инфраструктура, ток, газ, вода и поддръжка на терена. А общината пък обслужва инвеститорите при съкратени срокове.

Във Велико Търново пазарът на бизнес имоти се развива динамично. Наемните цени се повишават с 10% и достигат между 3 и 7 лв. на кв. мер в зависимост от местоположението и състоянието на имотите. Продажните цени се колебаят между 400 и 700 евро за кв. метър, но предлагането е ограничено. Силното търсене на складови и търговски площи е дало увереност на инвеститорите да започнат нови проекти, които трябва да бъдат реализирани в следващите години. Доброто кръстопътно разположение на града, университетът в него, квалифицираната работна ръка привличат инвеститорите в старопрестолния град. Магистрала "Хемус", както и връзката с "Дунав мост" са също важни фактори. Неслучайно нови мощности тук вече изгражда производителят на дървесни плоскости "Кроношпан България". Фирмата получи заем от 100 млн. евро, като средствата ще се използват за проекта във Велико Търново, където освен разширяване на производството компанията планира да изгради и мебелен клъстер за свои клиенти. Западната индустриална зона на града е сред най-динамично развиващите се в Северна и Централна България. Сред благоприятните фактори за развитието й е близостта до главен път І-4 София-Велико Търново-Варна. Тридесет са производствените обекти и фирмите в зоната.

 
ЕК следи цените на имотите и свитите инвестиции

Ръстът на цените на жилищата, свиването на преките чуждестранни инвестиции и производителността на труда у нас са трите показателя, по които България ще бъде следена от Европейската комисия. Това пише в доклада за т.нар. ранно предупреждение.

Всяка година този документ отбелязва проблеми за всички страни от съюза, които могат да доведат до макроикономически дисбаланси и да нарушат финансовата им стабилност. През тази година в доклада са посочени 13 държави, за които ще бъде изготвен такъв анализ. Ръстът в цените на имотите и при ипотечните кредити в България води до надценяването на тези активи. Въпреки че все още няма сигнали за надуване на балона на цените, ръстът е притеснителен и трябва да бъде анализиран и наблюдаван, според доклада.

България и Румъния са държавите с най-голямо поскъпване на разходите за труд. Опасенията на експертите са , че при ниската безработица в двете страни  увеличаването на възнагражденията се дължи не на повишената производителност на труда, а на липсата на работна ръка, което не е продуктивен подход  според доклада на Еврокомисията. Но  пък, от друга страна, кой е виновен за тази ситуация - именно европейските страни, които привличат работници от България и Румъния и оголват икономиките на двете страни. А бизнесмените в тях все пак трябва да спасяват положението и бизнеса си с обещания за по-високи доходи.

Под европейския праг за достатъчност са преките чуждестранни инвестиции у нас. Тенденцията българските вложения навън да са повече от идващите в страната, както отбелязва статистиката от началото на 2018-а, може да заплашат икономическата стабилност и това трябва да бъде следено, изтъкват евроекспертите.