Новини за недвижими имоти

Санирането - мисията (не)възможна

Това съобщи Христина Стоичкова, главен експерт в дирекция “Обновяване на жилищата” в Министерството на регионалното развитие (МРР) по време на форум за жилищна политика, организиран от Хабитат България. Финансирането по проекта на регионалното министерство за настоящия програмен период за обновяване на жилищата обаче може да покрие разходите за саниране на 180-200 сгради.

Въпреки че интерес не липсва, изпълнението на проекта върви изключително бавно. Статистиката на ведомството сочи, че са изготвени проектите за обновяване на само 4 от одобрените сгради. За 70 блока тече подготовката на индикативен бюджет. Само за 2 сгради текат процедури за избор на изпълнител на строителните работи.

Началото на реалните ремонти, които трябваше да започнат от тази година, се отлага за пролетта на следващата година. В тази връзка крайният срок за приключването на проекта е удължен с няколко месеца – до декември 2015 г., а не до април 2015 г., както се предвиждаше, поясни Стоичкова.

Санирането през новия програмен период

По принцип няма пречка одобрените за финансиране сгради, за които парите от сегашния програмен период не достигат, да бъдат прехвърлени за финансиране към новата програма “Региони в растеж” за периода 2014-2020 г., обясни Иван Попов, началник на отдел “Програмиране, оценка, информация и публичност” в МРР.

Предвижда се 20% от бюджета по новата програма да бъдат отделени за мерки за енергийна ефективност в публични и частни сгради в изпълнение на целта енергийната ефективност да се повиши с 25 на сто към 2020 г. За енергийна ефективност на жилищни сгради се предвиждат над 183,5 млн. евро, посочи Попов.

През следващия програмен период се предлага безвъзмездната финансова помощ за собствениците, които ще санират жилищни сгради с европейски пари, да бъде 70 на сто от необходимата за ремонтите сума, допълни експертът. Останалите 30% ще се осигуряват от собствениците. По сегашния проект преди няколко месеца безвъзмездната субсидия за саниране беше повишена до 75% от 50%.

Попов допълни, че се планира и по-гъвкав механизъм за финансов инженеринг, т. е. – за кредитиране на собствениците на жилища, които не могат сами да осигурят техния дял от бюджета, необходим за ремонтите. Предвижда се едно звено да управлява и безвъзмездната помощ, и финансовия инженеринг, така че да се разработи гъвкав механизъм за финансиране. В сградите, в които има повече социално слаби лица, които не могат да си позволят да финансират своя дял от ремонта, безвъзмездната помощ ще може да е по-висока, поясни Иван Попов. Цвета Наньова, проектен мениджър по санирането за София, посочи, че администрацията е в процес на преосмисляне на работата, свързана с усвояването на европейските средства за саниране на сгради.

“В този програмен период администрацията толкова се презастрахова с допълнителни проверки и процедури, за да опази европейските средства, че накрая въобще не ги изхарчихме”, коментира тя. Наньова препоръчва да бъде облекчен достъпът до кредитиране и да се помисли за цялостна политика, насочена към социалнослабите собственици, като приложим и опита на другите държави в Централна и Източна Европа, които вече са преминали и преминават през подобни процеси.

Жилищният фонд - крайно остарял

Иначе статистиката сочи, че 23% от енергийното потребление у нас е за жилищния сектор. Над 700 хил. са жилищата, които имат нужда от цялостно саниране, което засяга почти 1,8 млн. души. Високият дял на частната собственост у нас – 97%, обаче спъва процеса, тъй като за обновяването на сградите се търси съгласието на всички собственици.

Отделно според статистиката над 1,2 млн. жилища се водят необитаеми, подчерта депутатът и председател на парламентарната комисия по регионална политика Димчо Михалевски. Много от тях не са основни жилища за собствениците им и съответно много от тези собственици не се интересуват от нуждите на етажната собственост за ремонти и поддръжка на сградите.

Същевременно огромна част от жилищата у нас са изключително остарели – над 453 хил. жилища са строени преди 1949 г., над 367 хил. – в периода 1950 – 1959 г., над 421 хил. – в периода 1960 – 1969 г., над 303 хил. – в периода 1970 – 1979 г.,  и над 275 хил. – през 80-те до 1989 г. От 1990 до 2011 г. са строени общо приблизително 240 хил. жилища.

Михалевски подчерта, че още преди няколко години в няколко стратегически документа са заложени доста амбициозни цели за ремонти на жилища, които така и не са започнали да се осъществяват. В жилищната стратегия от 2004 г. например се предвижда обновяването на над 684 хил. жилища в периода 2006 – 2020 г. за над 4,1 млрд. лева.

По статията работиха: автор Миглена Иванова, редактор Деляна Петкова