Imoti.net
Новини за недвижими имоти
Санирането може да спаси строителния пазар
Рубрика: Строителство Източник: Господин Бъчваров, как се отрази кризата в строителството на пазара на строителни материали?- Политиката ни е да продаваме на всеки - от големите компании до отделния майстор. Голямото потребление беше отчасти поддържано от един строителен балон, който се спука. Това означава, че крайният купувач вече е различен от този преди години. Тогава се купуваха квадратни метри и хората рядко се интересуваха как и с какви материали е построено. Тези купувачи вече изчезнаха и идват по-взискателни, които търсят качество на оптимална цена. Това ни радва, защото съвпада с нашата политика. Очаквам да задържим обемите на продажби от миналата година, като ще се стремим да завоюваме нови пазарни позиции.
Имате предвид разрастване в страната или на външни пазари?
- В страната. Наскоро излезе социологическо проучване за познаваемостта на Baumit в различните държави, където работи. В България сме с едни от най-високите резултати, което означава, че марката вече сама продава.
Какъв е делът ви на пазара на строителни материали?
- Лидери сме на пазарите за топлоизолационни системи, за мазилки и сухи строителни смеси. Стремим се към лидерство и при лепилата за керамични покрития, но тях не сме ги продавали под марка Baumit, а под Мурексин. Тя е по-слабо позната и от тази година сменяме бранда.
Имате малък износ за Македония. Ориентирате ли се към други балкански пазари?
- Продуктите, които предлагаме, са ефективни на 150-200 км заради транспортните разходи. Въпрос на решение на концерна е накъде да се разраства. Той има фабрики в Истанбул, друга се строи в Букурещ, има и в северната част на Румъния. На практика Европа е разделена на кръгове от по 200-300 км, в центъра на които се разполага съответното производство.
Фабриката ви е в Елин Пелин, край София. Това означава ли например, че източната част на България остава непокрита?
- Бяхме планирали да започнем втори завод в Югоизточна България, но го отложихме. Имаме проекти, проучвахме и пазара, но засега отлагаме тези планове.
Очаква се сериозен спад при сградното строителство. Ще се преориентирате ли към други сегменти на пазара?
- Не, оставаме ориентирани към сградното строителство, но това не означава непременно ново строителство. Все повече на дневен ред излизат технологиите за пестене на енергия и санирането. В моменти на криза това е стабилна област за развитие, защото има държавни помощи, а голяма част от финансирането идва по грантови схеми. В редица европейски страни като Австрия и Чехия то е приоритет, но за съжаление у нас още не е на дневен ред. Парите ги има, програмите за финансиране съществуват, но вече 4 години не се приема Закон за етажната собственост, който може да даде тласък на санирането. Няма юридическо лице етажна собственост и ние като продавачи на строителни материали и топлоизолационни системи няма с кого да преговаряме. В резултат на това вижте на какво приличат панелните блокове у нас - на пчелни пити. И за това не са виновни хората. Санирането ще има социален ефект заради спестяването на енергия, но ще подпомогне и строителния бранш. Все пак това са милиони квадратни метри и ако тази вълна на саниране наистина тръгне, капацитетът на производителите на строителни материали като нас няма да стигне.
На колко се изчислява обемът на този пазар?
- Тези 700 000 апартамента, които се нуждаят от саниране в страната, имат поне 40-50 млн. кв. м фасади. Трудът плюс материалите в зависимост от качеството ще струват около 50 лв. на кв. м без ДДС. Това прави пазар за 2-2.5 млрд. лв. Дори 1% от това саниране да започне, ще е добре за бранша.
Какъв е делът на санирането в момента?
- Нищожен в сравнение с новото строителство. Не повече от 5-10%.
Влияят ли вече климатичните промени върху строителството?
- Определено. Наскоро слушах лекция на анализатори от Дойче банк, които прогнозираха кои индустрии ще просперират в условията на глобалното затопляне. Това са индустриите, които се занимават с алтернативни източници на енергия, енергоспестяващи технологии, саниране.
В момента в цяла Австрия тече саниране на стари сгради, изолирани преди 10-15 години с 5 сантиметра стиропор. Сега тази изолация се маха и се сменя с 10-15 сантиметра.
Значи изолациите, които масово се лепят у нас, са недостатъчни?
- Абсолютно недостатъчни. Дебелината постепенно расте и вече е към 6 см. Това е по стандартите за изолация на сградите от 1999 г., които вече са стари и изключително занижени. В развитите страни като Австрия и Германия стандартът е поне 10-12 сантиметра.
Визитка
Николай Бъчваров е роден през 1962 г. в Севлиево. Завършил е немска гимназия в Ловеч и УНСС в София. Работил е като консултант в Ernst&Yang AFA, като главен счетоводител в Застрахователно дружество България, като вицепрезидент по финансите в България холдинг и като изп. директор на Приватизационен фонд България. От юни 2000 г. е управител на Баумит България. Дружеството е основано през 1995 г. и е дъщерна фирма на Wopfinger Stein und Kalkwerke Schmid&Co, част от Шмид индустри холдинг - Австрия.
